много се радвам, че получих такива ценни и полезни съвети, които и много други хора ще прочетат и ще се замислят. и знаете ли - дори и с противоречиви мнения - всички сте прави.
може би ще трябва да ви разкажа малко повече неща, за това защо сега изпитвам колебание/страх/несигурност (ми такава съм си

както казах - аз започнах процедурата преди повече от година - тогава с всички сили исках веднага и на всяка цена да замина (знаех, че и така не става)...
Пламене, не съм търпелива

Петя, страхотех постинг - дано много хора го прочетат и почерпят от смелостта ти! да, наистина трябва да си голям авантюрист и смел, за да имигрираш, при това сам- самичък. въпроса е да знаеш, че това което правиш те прави щастлив. много противоречив въпрос.
в този динамичен живот много неща се променят, дори и намерения (осебено на жена). в момента (от 9 месеца) имам по-хубава работа ... е, не е мечтата на моя живот, но научавам много полезни неща всеки ден. не съм отчаяна. живея сравнително добре... разбира се, и аз искам нормален и сигурен живот, който ясно съзнавам, че БГ няма да ми го предложи дори и след 100 год., когато няма и да ме има. и аз искам да не ме псуват по улиците шофьори и да не мръзна по спирки... всеки иска да живее в нормални условия, затова и избрах този път - на имиграцията в страна, която може да ми предложи по-нормални условия...
аз съм расист

никой не иска да падне по-долу от това, което е, за да докаже на себе си, че може да рискува и да изживее мечтите си.
затова засега съм тук и продължавам да обмислям какво ми се случва всеки ден и какво точно искам да правя с живота си по-нататък и къде. дали ще бъда по-щастлива там? сама? и т.н. 3 години са страшно много време, в което може да се вземе наистина ПРАВИЛНОТО окончателно решение. все мои проблеми

поздрави