може и да се откажа

[galita]

здравейте приятели,

много се радвам, че получих такива ценни и полезни съвети, които и много други хора ще прочетат и ще се замислят. и знаете ли - дори и с противоречиви мнения - всички сте прави.
може би ще трябва да ви разкажа малко повече неща, за това защо сега изпитвам колебание/страх/несигурност (ми такава съм си ) ... и така да отговоря на много от вашите постинги. и въпреки това темата няма никога да бъде изчерпана, а при всеки нещата са различни и е трудно да се направи окончателно заключение : та,
както казах - аз започнах процедурата преди повече от година - тогава с всички сили исках веднага и на всяка цена да замина (знаех, че и така не става)...
Пламене, не съм търпелива ... знам и двата езика, по-ми се ще с английския да продължа. НО нямам добра професия (която да се цени там) и съответно толкова практически умения. разбира се - всичко е и късмет. но съм реалист и не разчитам толкова на него. имам желание да уча там, защото знам, че ако искаш да сполучиш само с бг образование няма да стане. теглиш заем - и влизах вече в системата.... и за мен 5,000 $ са си много пари и аз не мога да си позволя скъпа екскурзия.
Петя, страхотех постинг - дано много хора го прочетат и почерпят от смелостта ти! да, наистина трябва да си голям авантюрист и смел, за да имигрираш, при това сам- самичък. въпроса е да знаеш, че това което правиш те прави щастлив. много противоречив въпрос.
в този динамичен живот много неща се променят, дори и намерения (осебено на жена). в момента (от 9 месеца) имам по-хубава работа ... е, не е мечтата на моя живот, но научавам много полезни неща всеки ден. не съм отчаяна. живея сравнително добре... разбира се, и аз искам нормален и сигурен живот, който ясно съзнавам, че БГ няма да ми го предложи дори и след 100 год., когато няма и да ме има. и аз искам да не ме псуват по улиците шофьори и да не мръзна по спирки... всеки иска да живее в нормални условия, затова и избрах този път - на имиграцията в страна, която може да ми предложи по-нормални условия...
аз съм расист , но не искам да ме дискриминират и да се отнасят с мен като черен.
никой не иска да падне по-долу от това, което е, за да докаже на себе си, че може да рискува и да изживее мечтите си.
затова засега съм тук и продължавам да обмислям какво ми се случва всеки ден и какво точно искам да правя с живота си по-нататък и къде. дали ще бъда по-щастлива там? сама? и т.н. 3 години са страшно много време, в което може да се вземе наистина ПРАВИЛНОТО окончателно решение. все мои проблеми
поздрави

[balbi]

Plamene,

Trystikata ne e losho neshto stiga ti da si i sobstvenika:)
Inak zavodite ne sa losho na4alo, no az li4no predpo4itam da si namerya sega kato dojda pak nqkakvo drugo "na4alo":)))

[emyangels]

Здравей, Galita! Наистина всички мнения, които си получила са много различни, но и много вярни!!! Ти сама трябва да си вземеш решението, но все пак след време като се обърнеш назад не трябва да съжаляваш! Аз съм на 24, възраст, на която нямам голям житейски опит, но пък вече съм се изградила като личност. На 18 като завърших гимназията всички мои приятели от училище заминаха да учат във Франция, а аз останах заради другите си приятели, семейство и т.н. Не бях уверена в себе си, не смятах, че мога да се справя сама. Само след година много съжалавах за това решение и исках да замина, но получих отказ. И много ме беше яд, че не бях по-силна, когато трябваше да взема решението. Сега съм напълно уверена, че искам да опитам да променя живота си като замина в Канада, и то не само моя - на моята половинка също!!! Но искаме да се опитаме да променим живота си докато сме млади и можеме по-лесно да се поддадеме на новите промени. Мислим и за това, което можем да предложим евентуално на бъдещите си деца!!! В момента и двамата работим в престижни фирми и получаваме добри заплати, имаме възможност за развитие в кариерата, избобщо нямаме право да се оплачем на фона на всеобщата картина. Но все пак не сме доволни от цялостното положение - не ни харесва, че газим из калните и с дупки улици, не ни харесва да гледаме сиви и мрачни лица по улиците, не ни харесва новините и вестниците да показват единствено престъпленията от деня, не ни харесва, че живеем в така несигурност и безредие. Далеч съм и от мисълта, че пристигайки в Канада ще си уредя живота от раз, знам, че не е никак леко, особено в началото, но също така знам, че ще се постарая да се справя!!!
Ти си на 27 години и имаш шанса да промениш живота си с надежда към по-добро!!! А с повече усилия това може да се постигне. След като вече си започнала процедурата за кандидатстването, значи у теб вече се е зародило желананието за промяна!!! Убедена ли си, че наистина желаеш да спреш това желание?????

[НИКИ]

В момента и двамата работим в престижни фирми и получаваме добри заплати, имаме възможност за развитие в кариерата, избобщо нямаме право да се оплачем на фона на всеобщата картина.

Само един съвет. Не си затваряйте вратите в тези западни фирми в БГ! Елате и опитайте. 3-4000 $ за една скъпа екскурзия лесно ще ги избиете щом работите в западни фирми. Стига да не ви е срам да се върнете. А и готови ли сте да си зарежете сегашното бих казал много добро положение?

Но все пак не сме доволни от цялостното положение - не ни харесва, че газим из калните и с дупки улици, не ни харесва да гледаме сиви и мрачни лица по улиците, не ни харесва новините и вестниците да показват единствено престъпленията от деня, не ни харесва, че живеем в така несигурност и безредие.

И аз мислех така като вас, но се оказа, че бягството не е решение на проблема. Ако не си помогнем сами, няма кой да ни помогне.
А не искате ли вашите бъдещи деца да живеят в нашата родина(БЪЛГАРИЯ)? Но за да бъде тя добра, трябва да си построим такова обществото каквото е на запад и затова също се иска малко да се напънем. Само че в БГ, а не в Канада.

[Joy]

Тук един много добър съвет Галита...Приеми го като съвет от мен,защото съм съгласна на 200 % с казаното.Чети тук:


http://www.stefansdom.com/others/Canada_bg.asp

“Огледай всеки път внимателно и предпазливо. Опитай го толкова пъти, колкото сметнеш за нужно. След това попитай себе си и само себе си, едно единствено нещо. Това което само стария човек пита. Моят учител ми го каза, когато бях млад и кръвта ми беше твърде гореща за да го разбера. Сега го разбирам. Ще ти го кажа какво е: Има ли този път сърце? Всички пътища са едни и същи: водят за никъде. Те са пътища през храстите или към храстите. През моя живот мога да кажа съм извървял дълги, дълги пътища, но съм никъде. Въпроса на моя учител има значение сега. Има ли пътя сърце? Ако има, значи е добър, ако ли не – безполезен е. Всички пътища водят заникъде , но едни имат сърце, а други не. Единия те прави силен, другия слаб.”

[Plamen]

Джой, пътищата са такива, каквито си ги направиш...а почнеш ли да се питаш твърде много за къде си тръгнал може и да си останеш насред пътя...Според мене е много по-добре да тръгнеш по един път /пък бил той и грешния/ и да го извървиш докрай. Ако е бил грешен- ще знаеш, ако ли не- ще го усетиш. Но да вървиш напред и да гледаш назад или обратно би било мъчение. С други думи ако си в Канада- започваш да се бориш с реалностите и успяваш /нали бай дефолт сме умни и оправни... /. Ако си в БГ и си подал документи значи си решил да дойдеш и правиш същото като горния случай...а ако не искаш да дойдеш...ми то си е ясно.

[Гост]

Съвети да се омъжиш /ожениш/ или да емигрираш не се дават ... Понякога мотивацията не е достатъчна, за да се установиш на ново място. Късмет е нужен. И кураж.

Успех, каквото и да решиш.

[pumpy]

[quote="speedy.... Пълненето на кошницата с благини, обаче, си отнема време, точно както си трябва време и опит човек да стане добър шофьор [/quote]

едно е контакта с клиенти, които са с различен начин на мислене от български клиенти, друго е карането на кола - и тук и там все е с бензин и на четири колела.

[titi]

Галита, в крайна сметка изборът си е твой.Имаш време от три години да си помислиш и да обмислиш дали действително искаш да емигрираш в Канада.
Виждаш колко много мнения са изказани по твоя въпрос.
Сама решавай, но имай в предвид, че птичето един път кацва на рамото ти. Не го ли уловиш, то литва. Млада си, сега е моментът да си определиш къде и как да си изживееш живота.
Пожелавам ти успех в избора на решението.

[speedy]

[quote="speedy].... Пълненето на кошницата с благини, обаче, си отнема време, точно както си трябва време и опит човек да стане добър шофьор

едно е контакта с клиенти, които са с различен начин на мислене от български клиенти, друго е карането на кола - и тук и там все е с бензин и на четири колела.[/quote]

Имам предвид, че човек не става добър в нещо за две минути. А в интерес на карането на кола в Канада е различно от това в България.

[Molson]

moiat savet e ako imash hubava rabota v BG i ako pechelish poveche ot 400 BGL neto na mesec i ako ti e milo za BG po-dobre shte e da ostanesh v rodinata. ne znaesh kakvo te chaka tuk. niama da ti e lesno. ako izpitvash silni kolebania po-dobre se otkaji. tuka e dosta po-skapo, a i edva li shte si namerish hubava rabota koiato da te udovletvori i da ti dade edno spokoistvie i sigurnost. ne zabraviai che vse pak si imigrant a tova si e jivo izpitanie na duha i psihikata, ili uspiavash ili se provaliash ili mijiturkash.

[Plamen]

Molson e prav(a)...nadali ima po-goliamo izpitanie za duha, nervite i fizikata...obache ot druga strana ako ne puskash fishove kak shte spechelish ot tototo...priemame by default che iskash da spechelish i che imash jelanie i vazmojnosti da riskuvash...

[sara]

Milichka Galita,
sega imash izbor i ako ne poemesh - edva li pak shte go imash, taka che oceni toia malak fakt. Ako si tuk - imash izbora i vazmojnostta da se varnesh, a ako ne zaminesh - niamash!

Shto se otnasia za zaplatata ot 400 leva ..... abe az predi 2 godini poveche ot 400 chisto poluchavah i ne moga da kaja, che sam bila tvarde dobre.

A che e trudno v nachaloto - trudno e. No i che ima vazmojnost da se nameri prilichna rabota - ima. Ako iskash neshto vse shte namerish nachin, no vsichko si e vapros na harakter, nastroika, borba, volia i silna psichika, no to jenite po princip sme po-izdarjlivi i po-trudno se predavame, taka che po default imash oshte edno predimstvo . )
No to vsichko si zavisi ot teb, taka che .....

[IvHaydu]

А дали ако останеш тук, ако изпуснеш златното пиленце (а то не лети по разписание и каца само веднъж на рамото ти), дали сянката на пропуснатия шанс няма да те преследва дори и по пладне? Дали няма да чуваш шума на отлитащите самолети и да си мислиш, че в един от тях ти би могла да се връщаш при твоята нова работа, в твоя нов дом и нов живот в новата ти родина?
Дали при всяко повишение на цените, при всяко съкращение в службата, при всеки нов случай на убийство по централните софийски улици не би виждала призрачната Галя, живееща спокойно и достойно някъде далеч оттук?
И когато утре децата ти те питат "Мамо, защо не замина, за да живеем нормално", какво ще им кажеш? Заради страх и нерешителност? Заради Голямата любов?
Много въпроси, а малко отговори...
Опитвам се да ти представя нещата пречупени през призмата на времето...Поглед към една възможна реалност...
Кой знае какво ще се случи и кое е правилното...

[Kiwi]