Marto написа:Градове като Чикаго и Детройт са прекрасен пример за това, какво се случва, когато левите вземат властта.
Скандинавските страни стават богати по времето, когато икономиките им са били доста свободни, т.е. благодарение на капитализма. След установяването на "the welfare state" почти фалират (Швеция през 90те) или имат анемичен икономически ръст (Дания през последните 20-30 години). Не искам и да си представям какво би била Норвегия без нефта.
Една от разликите между мен и теб е, че аз се опитвам поне да бъда обективен, и си признавам когато напиша нещо невярно.
А ти си готов да си изсмучеш от пръстите всякакви невярни примери само и само да си защитиш тезата. Основният резултат, който се постига при дискусии с хора като теб е загуба на време. За мен положителният фактор в случая е, че се надявам, че има достатъчно обективни хора, които четат мненията ни и могат да си направят съответните изводи.
Към Марто: Кога в САЩ левите са взимали властта и кои наричаш "леви"? Там има две управляващи партии: дясно-центристи и десни. И дали мизерните райони в Ню Орлеанс, Луизиана, територия на републиканците са по-читави от тези в "демократичното" Чикаго според твоята логика?
Към Пумпи: Когато сравняваме управлението в Китай и САЩ аз лично не виждам големи разлики: в Китай има само една партия, но на местно ниво се избира народен представител измежду няколко кандидата. Държавното управление се избира от квалифицираното малцинство на тези народни представители. Аристотел нарича подобен модел "умерена демокрация".
В САЩ има две печеливши партии, които се контролират от едни и същи интереси (с малки разлики) и както казах и преди - всеки е "свободен" да гласува за "тези" или "онези". Е, също така всеки има правото да гласува за филанкишията, както и да не гласува или да пусне невалидна бюлетина.
И ако не бяха профсъюзите и малкото останали ляво-центристки средства за масова информация на никой нямаше да му пука за това в какви условия се трудят американските миньори. Не че има много загрижени и в момента.
П.П. С Митето сме писали по едно и също време, което подкрепя надеждата ми че все още има мислещи хора.
Глупавите хора си повтарят грешките, умните не, а мъдрите се учат от чуждите такива.
Някои хора се нагаждат към околната среда, други променят средата според себе си.
Има три вида хора: такива, които могат да броят и такива, които не могат...