Честито и от нас и от бебе Елица!
Нашия акт за раждане го издадоха за 10 дни-ускорена процедура/съпруга не желае да оставаме още дълго в Канада/. Подадохме документите в офиса, придружени с молба за тази услуга. Аз пожелах и копие на Акта за раждане. Ако искаш инфо за подготовка на паспорта и документите за бг.гражданство пиши ми ЛС-с всичко сме ускорени-за 6 седмици ще имам в пощата си документите. Ще остане само социалния номер на канадчето да пристига след нас.
За моето раждане вече помня само позитивните моменти. Такова обслужване предопалагам не е получила никоя българска мама-за нас се грижеха непрестанно и всеотдайно. Болницата ми приличаше повече на хотел. За човека измислил епидуралната упойка имам букет цветя
Накратко-преносихме се 10 дни. Бях в листа на чакащите за индуцирано раждане, но не се знаеше кога ще се обадят по телефона, тъй като били ангажирани много. Междувременно аз само се ослушвах мърда ли бебето, защото тук тонове не се слушат/изобщо-нищо, нямах вече час и за гинеколог/. През нощта на 01.април контракциите станаха на 5 минути, докато стигнем болницата бяха на 3. При прегледа обаче се установи че имам само 3 см. разкритие и ми беше обяснено, че не могат да ме приемат. И това въпреки, че термина отдавна беше минал и фигурирах в списъка им за обаждане. Предположете как се почуствахме...след 2 часа отидохме отново и добре, че на стола за мерене на контракции се случи другия признак за незабавен прием/майките знаят/, че ми намериха веднага стая, иначе пак не отговарях на изискването им. В събота в 18, 33 се появи бебето. До последно не искаше да излиза, и се наложи да ме посрежат. Таткото ми казваше кога имам контракция защото аз не усещах нищо
После ми разказваше за първите мигове на Елица. Аз бях заета тогава и пропуснах:)В момента на раждането присъстваха лекар, стажант и 2 акушерки. Дадоха ми бебето веднага. Таткото може да отиде после с него, да го прегледат и вземат изследвания. И да увековечава моментите с фотоапарата, когато поиска.
За съжаление родих при лекарката, която ме наблюдаваше и не съм очарована.Само 1 лекар е на смяна и в съседната стая имаше друга родилка.Бързайки моята лекарка започна да ме шие без упойка-епидурала действа само за контракциите, в тази болница е такъв вид-"walking epidural" , като "тръгнах да си ходя"- набързо сложи, другите неща не са писане, но всеки знае, че плацентата се ражда , а не се вади...
Към болницата имам само 1 забележка-през стаята ми се извървя половината Монреал. А един индиец спа при жена си до съседното легло и ползваше тоалетната, която и майките.
Явно не е прието посещение в къщите, затова всички приятели идват в болницата.
Задържаха ни повече от 36 часа, защото не искаха да ни изпишат ако не са сигурни, че бебето яде добре. Имаше показно къпане на бебе, на мен обясняваха многократно как да се грижа и кърмя. Дадоха ми книжки. Извикаха ни на следващия ден за повторна консултация със специалист по кърменето, защото се притесняваха за беба. Тя загуби повече от 10 % от теглото си, а се роди дебеличка/доста я погледах
/ От болницата ускориха идването на сестра от СЛС центъра, а тя самата идваше колкото пъти поисках. Въпреки това и моите старания беба продължи да не наддава и педиатъра ни от Бг каза, че трябва дохранване. Тук настояваха, че кърмата ми е достатъчно, до момента в който стигнахме до педиатър /това е чак на 15-тия ден, с час от раждането на бебето/. Сега сме официално на формула и Ели расте. Бяхме решили, че сме с колики от родилния дом
Е, това е...и сме страшно щастливи и недоспали.
(без значение англофони, франкофони и незнам си к'ви грамофони... 
) . Александър се произнася нормално или поне без големи модификации. Сетих се затова, защото наскоро един приятел, който от 10 години е в Щатите, разказа за проблема при изговарянето на името на сина му. Детето се казва Михаил. Досещате се, че на практика както е написано името с латински букви нито го докарва до Майкъл нито до Мишел. 
защото ако продължава още да
:infant: :krila: :partytime: 
ЧЕСТИТООООО :partytime: 