Добре, че започна да разбираш колко боринг е форума след 8504 постинг... с най-новия прякорBistra написа:Баси и глупостите!Ще седна да си преглеждам чернобелите снимки и да се радвам какво бузесто бебе съм била.
Тази тема е нагледен пример защо почнах да чувствувам този форум...booooring
Аксиния казва, че живота по време на детството и е бил най-щастлив. Коко опонира, че живота през 60-те са някакви ранни детски спомени и цитира с подигравка метафори в песнички от нашето детство намеквайки, че всичко това е било за промиване на мозъци, нямащо нищо общо с действителността. Едни са умирали от студ в класните стаи, стрина е живяла сред хлебарки е прескачала всяка неделя до Бела Слатина да се окъпе, за да и каже после пернишкия бизнесмен "Честито баня" и за да може от понеделник до четвъртък (още прясно изкъпана) да прекарва в кремиковската квартирата поредния съученик зад гърба на дремещата си баба. Пак Коко описва абсурда от чакането по опашките за телевизори. Както виждаш, всички описват в какъв ужас сме живели и какво нещастно детство сме имали.ablood написа:Павел пак недоразбрал.
Никой не се оплаква от нещастно детство.
- такива неща не стават само в затвора?поредните деца изтрепани в поредното енско училище? Колко масови убийства ставаха по неотоплените ни някогашни училища? Колко деца биваха зарибявани от наркодилъри? Колко деца биваха отвличани, изнасилвани и убивани? Колко педофили обикаляха по детските площадки или градския транспорт?
Е нема как да го знам - не са ме пращали по заслуги да следвам в СССРIvan1007 написа:Павле,
Къ да ти обясни човек, че"
- такива неща не стават само в затвора?поредните деца изтрепани в поредното енско училище? Колко масови убийства ставаха по неотоплените ни някогашни училища? Колко деца биваха зарибявани от наркодилъри? Колко деца биваха отвличани, изнасилвани и убивани? Колко педофили обикаляха по детските площадки или градския транспорт?
Нема начин.
И кво ти стана като си напраи криминален чек?
В затвора наречен НРБ криминален чек беше излишен - Партията и единствената и опора "народната милиция" знаеха всичко за всеки. ти го знаеш много добре всъщност.
За тяхното и аз не мога.Павел написа:Повечето от нас имаме деца, израдващи в богата капиталистическа Канада, деца, материално задоволени с всичко. Вие можете ли да кажете, че тяхното детство е по-щастливо от нашето? Аз не мога.
Ivan1007 написа:Ми то кво да следваш - таблицата за умножение се учи в началното училище. За копърка и кашкавал да продаваш - стига.
Не съм следвал в СССР, и в затвора не съм бил.
Ама знам, че там няма деца - поне в нормалните държави де,
В България обаче и децата бехме в затвора.
Независимо дали сме го осъзнавали или не.
В края на 60-те карахме колелета на три колела с комшийчето - бог да я прости.
В началото на 90-те вуйчо ми си прочете досието - баща и е докладвал кога се е слушало радио BBC и DW в нас.
Много ли ти е мъчно за онова време?
Наклепаш комшията и милицията се праи че не вижда дребната ти контрабанда?
А пък аз си мислех, че си привърженик на лозунга "see something say something"Ivan1007 написа:В края на 60-те карахме колелета на три колела с комшийчето - бог да я прости.
В началото на 90-те вуйчо ми си прочете досието - баща и е докладвал кога се е слушало радио BBC и DW в нас.
Много ли ти е мъчно за онова време?
Определено на някои много им се иска въобще да ме се оплакваме, както тогава, така и сега.Kpetrov написа:... но не сме били и толкова зле, че да се вайкаме като дърти свекърви.
Правилно! След като има прецедент (тук), разрешено е да се прилага на всякъде (нак-вече там).Kpetrov написа:Все едно тук е по-различно.
Чий го дириш тук, като не е по-различно?Kpetrov написа:А пък аз си мислех, че си привърженик на лозунга "see something say something"Ivan1007 написа:В края на 60-те карахме колелета на три колела с комшийчето - бог да я прости.
В началото на 90-те вуйчо ми си прочете досието - баща и е докладвал кога се е слушало радио BBC и DW в нас.
Много ли ти е мъчно за онова време?
Все едно тук е по-различно.
Били поплясквали и пощипвали децата в градините. Тук пък на някои прослойки са им взимали децата и повече не са ги виждали.
Имали сме недостиг на много неща и не сме били презадоволени, като други общества, но не сме били и толкова зле, че да се вайкаме като дърти свекърви.
Как не разбра - Украйна е като Йемен, британската полиция също като Гестапо ... и в САЩ бият негрите.klisurov написа:Определено на някои много им се иска въобще да ме се оплакваме, както тогава, така и сега.Kpetrov написа:... но не сме били и толкова зле, че да се вайкаме като дърти свекърви.
Направо да се чуди човек каква бе тази наглост на някои елементи да развалят рахатлъка на хората. Гадове, бе, гадове, вместо да превиват врат и да целуват ръка, че въобще са живи, те тръгнали да се вайкат.
Правилно! След като има прецедент (тук), разрешено е да се прилага на всякъде (нак-вече там).Kpetrov написа:Все едно тук е по-различно.
Казват, че една лъжа повторена сто пъти, става истина, но не и ако си я изстрадал на собствен гръб.
Жалко, че заради такова "изкривяваме" на историята, след години децата ни ще ни питат, от какво толкова се вайкаме.
Забрави да споменеш и липсата на детски кревати, компенсирано от изобилието на плъхове в неотоплените класни стаи. Там където малките деца спят по подовете през деня (за което удобство родителите плащат по $1300/месец), нощем маршируват гризачите. Учителите крият дневниците си в специални стъклени контейнери, щото иначе плъховете ги изяждат.Independent написа:Сами по себе си опашките нищо не означават. Но като ги сложиш на едно място със:Павел написа:Нищо не си разбрал от написаното от мен - опашките не означават автоматично нещастно детство, или такова, че да го съжаляваме или присмиваме.
* режима на водата - четири дни няма, един ден има, но само студена
* режима на тока - в нашия вилает го изключваха точно за новините
* раздрънканите рейсове - дефиницията за софийски рейс беше "превозно средство, при което през август не можеш да отвориш точно тези прозорци, които през януари не можеш да затвориш"
* счупените чинове
* неотоплените класни стаи
* пълната липса на шкафчета или закачалки в същите класни стаи
Та на мен също някак си ми е невъзможно да си спомням с умиление за отминалото време.
Да, беше пълно с педофили, нещо което партията лесно прикриваше, щото нали държавата ни беше необятна. Партията също прикриваше и масовите разстрели по училища и кина. Всичките тези неща си ставаха всеки ден, само дето ние не знаехмеablood написа:Единствените предимства на комунистическото детство бяха липсата на коли по улиците и спокойствието на майките, незнаещи за съществуването на педофилите.
Ivan1007 написа:За тяхното и аз не мога.Павел написа:Повечето от нас имаме деца, израдващи в богата капиталистическа Канада, деца, материално задоволени с всичко. Вие можете ли да кажете, че тяхното детство е по-щастливо от нашето? Аз не мога.
Но на моите беше щастливо.
Синът ми си намери работа в Канада преди мен. Беше на 16. Живя в къщи, но сам си плати следването - дипломира се без цент заем.
Дъщеря ми също работи от 16 годишна и също не и плащам следването. Не, че не мога - не иска. И твърдя, че е много щастлива в "капиталистическа Канада". Много харесва и България, но сегашната, а не онази, която помни от детската градина, където я оставяхме, защото ние с майка и трябваше да работим, за да вържем двата края. Десетина години по-късно ни раказа за почти ежедневните пошляпвания, пощипвания и друг тормоз на учителките и лелките.
