Californian написа:По-скоро хората не бягат от финансови причини от България а от простащина, неспазване на лично пространство, неучетивост и куп неща, но може нещата да се се попроменили за 5 години де, кога дойдох кога минаха 5 години, такъв е животат кво да правиш...
Интересното е, някой от България пишещ да каже за какво цели да емигрира от България - както и момичето с фармацията май беше която отвори темата....
Но безспорно това което мога да кажа е, че според мен в България и европа а дори и в Канада се работи по-малко и се мързелува повече, я ден на кралицата, я ден на нещо си да не кажа, че и този религиозния празник го признават Канадците забравих му името - Великден, и сестра ми и мъжа и почивка, пък аз в Щатите съм работил в поне 4 компании нито една не го признава....то е и не законно де да се признават религиозни празници но както и да е...като ги гледам хората и близките по Европа и Канада просто се скъсват от почивки и официални празници, това важи и за Европа и България.
Та лично аз една от причините които бих посочил за живот в България е живота който не ти минава около работата и все гледам из фейсбук - я има през месец два забегнали хората по Гърция и Турция на почивки....
Живот...
Мнението ми да не се тълкува, че съм отишъл на почивка - това е нормално за всеки индивид, избора на място е различен.
Това, което искам да напиша и свързано с личното пространство в "стара Европа"
Вчера реших да се повозя на RER, което беше в стачка, та имаше по едно влакче на всеки час, вместо редовните 3 на час. Това, което ме изуми и/или просто го бях забравил от годините ми живот оттатък голямата вода е липсата на всякакво лично пространство: на всяка гара, по някакъв магически начин в ПРЕТЪПКАНИЯ влак се качваха по още 2-3 души, къде с разправия (avancez un peu), къде с бутане, но влака имаше някакви неограничени размери да побира хора - почуствах се като от филмите за Индия, където всички висят от/по влака. И още нещо, което ми направи впечатление беше причината на последните избори във Франция да спечели Националния Фронт: във влака се чуваше само френска реч, но французи нямаше. Преди 26 години, майка ми ме доведе в Париж. Бях на 13, толкова на колкого е днес сина ми - тогава не помня същата картинка - Европа не е това, което си я представят някои и определено не е това, което беше......
Но '' най-забавното'' от живота в милата ни татковина е да родиш и отгледаш дете...и да разчиташ, че ще израсне в '' някакво'' (каквото и да е ) общество. Толкова е страшно положението, че няма никакво място за сравнение с държава като Канада с всичките и' ''недостатъци''.
)
