Вече кацнахме в Квебек!

[fandjo]

не бъркай туризма с имиграцията....
... Няма смисъл да се дъвчем за нещо, което не зависи от нас.

[omnia]

Kakво стана защо спряхте да пишете в темата?:)На мен лично ми беше много интересно да чета за първите ви впечатления и това как се адаптирате.Пишете ако има какво да споделите,за нас "новите" ще е интересно:)

[al_bulgaria]

Kakво стана защо спряхте да пишете в темата?:)На мен лично ми беше много интересно да чета за първите ви впечатления и това как се адаптирате.Пишете ако има какво да споделите,за нас "новите" ще е интересно:)

Явно хората ги "завърта" шайбата и нямат толкова вртеме за форума. Може би като стъпят здраво на крака ще пишат повече.

[emili_vn]

То ако пишем всеки ден, неминуемо ще почнем да се повтаряме. Тук всеки си е хванал някакъв път и лека полека се развива в правилната според него посока .
Мога да споделя нещо относно евалюацията на дипломите и книжките, които отнемат доста време напоследък. Първите две неща, които трябва да свършите тук е да се обадите за рандеву за евалюацията и за изпит за шофьорска книжка. И на двете места ще ви дадат рандеву за след 2 месеца най-рано. Евалюацията ще им отнеме 4-5 месеца. Добрата новина е, че след като подадете документи, получавате едно акюзе, с което в повечето университети и колежи можете да кандидатствате, в случай, че сте решили да учите. Учебното заведение изисква евалюацията от министерството и става по-бързо.
Друг начин да ускорите процеса: аз например отидох в ордера на експерт-счетоводителите, казах им че искам да им ставам член, че знам, че за целта трябва да изкарам сертификат в университета и че се опасявам, че ще изпусна срока за подаване на документи там. Дадоха ми едно писмо, адресирано до мен, в което ме уведомяват, че без евалюация не могат да ми отворят досие. Занесох го на Кремази и го добавих към досието на 01.08. Резултата бе, че на 10.08 ми пристигна евалюацията. Другото интересно е, че ми признаха магистратура по счетоводство - дипломата ми е от Свищов от 2010-та с вписани кредити вътре. Първата ми магистратура - пак от Свищов със срок на обучение 5 години ми я евалюираха на ниво бакалавър. Не знам каква е логиката, но може би защото първата диплома е от 1999-та и няма вписани кредити, нещо не им хареса, че са ми я приравнили на бак с 3 г. срок на обучение.

За книжките - нашите важат тук 6 месеца. Ако вземете рандеву веднага след като пристигнете, листовките ви ще са след 2 месеца (ако нямате късмета някой да се е отказал и да вземете по-ранен час). Ако успеете да минете (по мои наблюдения доста хора не го взимат от първия път), ще трябва да си вземете рандеву за кормуване и там също е интересно - в моя случай: обадих се в началото на май, рандевуто беше за края на юни, минах изппита и изненада - за кормуването датата беще 10.09, а книжката ми важи до 25-ти. Обаждах се по телефона да проверявам дали някой не се е отказал и така се сдобих с дата 31.07. Сега вече съм горд собственик на канадска книжка
За подготовка за листовките ползвайте този сайт: http://www.drivequebec.com" - най-много се доближава до изпитния вариант. Наблегнете и на знаците - има доста интересни тук - мисля, че има художници на щат към S.A.A.Q.

Мога да споделя и бедния си опит в кандидатсването за работа. Пуснах едно единствено СВ, защото ми хареса работното време и би ми позволило да уча разни работи през деня. Минах 1 тест, 3 интервюта, обучение по безопасност на труда и още 2 теста след него, проверка на досие и препоръки. Казано вече всичко ми е наред, сега чакам да ме уведомят кога започвам, но аз докато не видя, не вярвам . Относно препоръките - не ви трябват такива на лист хартия. Искат име, телефон, къде работи лицето и каква е била връзката ви с него (може да е професионална, лична или по повод обучението ви по френски). На мен ми поискаха и телефона на учителката ми по френски тук. Обаждаха се и в бг да ми проверят едната препоръка. Иначе бях дала 3 телефона в бг. В моя случай държаха хората да говорят френски или английски, така че подберете хората за препоръките.
Не знам как стоят нещата за общ работник, но за квалифицирана и отговорна работа, знам от личен опит и от хората около мен, които са кандидатствали, че е доста трудно да се мине през цедката, още повече ако езиците са на средно ниво. Така че наблягайте на езиците. Държат на местните тапии, местния опит (като волонтер също така) и най-вече на препоръките.

[karelia79]

Благодаря Емили за чудесния пост! Отново много изчерпателен и полезен за всички нахъсани кандидат-емигранти...

[Joya]

Еми, много хубаво го е описала, аз искам само да добавя за препоръките нещо. Наистина никой не се впечатлява от написани на ръка, и ги проверяват. При мен не искаха телефони, искаха мейл, защото пращат въпросници. Последната ми шефка, обаче беше в майчинство, и не си достъпваше служебния мейл, предпоследния ми шеф, сменил местоработата, и затова се свързах с първият ми работодател. Обясних му какво ще получи и как да реагира, даже се разбрахме, ако не успее да се справи, да ми прати въпросника и аз да си го попълня. Но не се наложи, справи се човека, а също им хареса една качена препоръка в линкед ин, от последният ми работодател.
Та малко е излишно да се събират препоръки, от работодателя, според мен, на мен ми отне време и бая ровене, защото всичките ми шефове ме караха сама да си пиша препоръките.
Това което на мен не ми харесва в цялата процедура тук по търсене на работа е че нещата стават много бавно. Но тук явно всичко става бавно, ще свикнем.

[crusader]

Това което на мен не ми харесва в цялата процедура тук по търсене на работа е че нещата стават много бавно. Но тук явно всичко става бавно, ще свикнем.

Добро попадение ! Понякога ужасно бавно.

[emili_vn]

За това, че всичко става бавно съм абсолютно съгласна. Но не бързината е важна, а крайния резултат. Най-важното е, че все пак нещата се случват.

[yahoo]

За това, че всичко става бавно съм абсолютно съгласна. Но не бързината е важна, а крайния резултат. Най-важното е, че все пак нещата се случват.

Когато не ги бързаш нещата наистина не вървят много бързо. Но ако наистина искаш да постигнеш нещо по-бързо от обикновено то винаги ще се намери начин. Моя опит го потвърждава напълно. Още когато пристигнахме края на ноември 2000 г. ни дадоха час при агент за записване за изучаване на френски чак средата на март 2001. Естествено с ходене на място първия път при някаква жълта агентка нищо не се получи и ни даде дори още по-късна дата, но втория път с по-добри аргументи ни записаха да започнем още с януарската група. След това при започване на работа нещата никак не се уреждаха въпреки вече намерена от мен работа. Ходих пак на място и настоявах да ми сменят агента за да стане всичко още днес а не след месец както го отложи моя агент. Не се оставяйте да ви мотаят с месеци ако наистина ви е важно да стане по-бързо. Много други по-нахални ще го направят преди вас и без да са много на зор. Когато те видят на място, а не по телефона, да си бял, нормален и мотивиран човек са склонни да ти ударят едно рамо като винаги ще намерят начин в графика (колкото и да няма расизъм и дискриминация на теория).

[crusader]

Когато те видят на място, а не по телефона, да си бял, нормален и мотивиран човек са склонни да ти ударят едно рамо като винаги ще намерят начин в графика (колкото и да няма расизъм и дискриминация на теория).

Добре де, ами ако агента е черен или жълт, кво става ?

[yahoo]

Когато те видят на място, а не по телефона, да си бял, нормален и мотивиран човек са склонни да ти ударят едно рамо като винаги ще намерят начин в графика (колкото и да няма расизъм и дискриминация на теория).

Добре де, ами ако агента е черен или жълт, кво става ?

Нали писах че нищо не стана при такъв от първия опит. Те пък уреждат техните си хора иначе няма как да приема че в нашата група записаха мароканец да учи френски пристигнал само преди два дена от Франция с перфектен френски понеже десетина години е имал ресторант там. А на нас ни дадоха час за среща с агент след 4 месеца и чак тогава ще видят къде могат да ни запишат да започнем незнайно кога.

Добрата новина е че агентите и рецепционистите са много, редуват се през различните часове и дни и шанса да попаднеш на един и същ е много малък.

[veselqk]

За това, че всичко става бавно съм абсолютно съгласна. Но не бързината е важна, а крайния резултат. Най-важното е, че все пак нещата се случват.

Това, че се случват, е добре, но в този ред на мисли, повечето от нас отиваме там с някакви разпределени финанси. При положение, че ще отнеме поне няколко месеца намирането на работа, най-вероятно в началото ще легнем на социал-а /което хич не искам да допусна/. Знам, че доста хора там живеят години така, но пък нямат право да напускат страната, докато ползват тези нейни блага. Знам, че при всички е индивидуално и освен информираността, езикът и приоритетната професия при някои, късметът си остава основен фактор. Гледам обяви за работа в няколко сайта и ми се струва, че няма да е толкова трудно да се започне нещо непретенциозно в началото, но с тези тестове, интервюта, препоръки, дето чета тук, направо ми се спече л...ното ) Емили, би ли споделила какви са твоите досегашни впечатления относно шансовете за каквато и да е работа на първо време /нямам предвид само твоя опит, а и впечатления на други новодошли, с които евентуално комуникираш/. И все пак, ако се наложи временно да се възползваме от социалната им система, тези средства достатъчни ли ще са за елементарни нужди на 4-членно семейство? merci d'avance!

[veselqk]

Когато те видят на място, а не по телефона, да си бял, нормален и мотивиран човек са склонни да ти ударят едно рамо като винаги ще намерят начин в графика (колкото и да няма расизъм и дискриминация на теория).

Добре де, ами ако агента е черен или жълт, кво става ?

Нали писах че нищо не стана при такъв от първия опит. Те пък уреждат техните си хора иначе няма как да приема че в нашата група записаха мароканец да учи френски пристигнал само преди два дена от Франция с перфектен френски понеже десетина години е имал ресторант там. А на нас ни дадоха час за среща с агент след 4 месеца и чак тогава ще видят къде могат да ни запишат да започнем незнайно кога.

Добрата новина е че агентите и рецепционистите са много, редуват се през различните часове и дни и шанса да попаднеш на един и същ е много малък.

Това е много интересна и полезна информация, но ме притеснява фактът, че за 12 години много неща са се променили относно възможностите за работа и реализацията, като цяло. От друга страна пък е в плюс възможността ни да сме предварително добре осведомени и подготвени, благодарение основно на интернет. Но ... vivra - verra

[emili_vn]

За това, че всичко става бавно съм абсолютно съгласна. Но не бързината е важна, а крайния резултат. Най-важното е, че все пак нещата се случват.

Когато не ги бързаш нещата наистина не вървят много бързо. Но ако наистина искаш да постигнеш нещо по-бързо от обикновено то винаги ще се намери начин.

Не си ме разбрал, yahoo. По-горе бях описала как се сдобих с евалюация без да чакам 4-5 месеца. Т.е. аз винаги търся друг начин. Даже като ми дадоха рандевуто за края на юни за евалюацията, през май се пробвах да подам дипломите в Лонгьой, но не ги приеха. А там нямаше никой на гишето, но тъй като нямах адресна регистрация там ме отрязаха. Като пристигнахме си записахме рандеву за евалюация в училище за възрастни за френския за след 3 седмици. И тъй като не ни се чакаше, сменихме училището и почнахме още на следващия ден. За книжката - същата история - вместо да си чакам тихо и кротко 10-ти септември, за да се явя на кормуване, звънях да си искам друга дата (от време на време се случва някой и друг човечец да си анулира рандевуто) и хоп - смених я с 31.07.
Сега не ми се чака за университета за френския и намерих друг начин - ще запиша един колеж - хем да си практикувам френския, хем щото не ми се чака да си измислят новата програма за сертификатите, необходими за членство в ордера на експерт-счетоводителите. Това щяло да стане най-рано септември 2013, а първия изпит за професионална компетентност при новите условия щял да бъде през 2015-та. Е това вече няма как да променя и да вземе да се случи по-бързо. Та за да не чакам, ще си взема една атестациика и ще си бачкам и като пуснат програмата ще продължа напред.
И пак казвам - не бързината е важна, а крайния резултат и достигането на поставените цели. И аз искам всичко да се случва бързо, но уви не винаги се получава.

[Joya]

От всякъде чувахме само приказки, как тук всичко става бавно, как трябва да си мил, лицемерен, да чакаш, да не смееш да се обадиш и т.н. Първи опит Бел - включвам телефон и интернет, и ми казват ще дойдем утре между 9 и 14ч. Вие луди ли сте, аз идвам току що, имам 100 неща за вършене, не мога да седя да ви чакам половин ден, искам точен час. Не можело, така било, било късмет че ще чакам само половин ден, обикновенно се чакало цял ден. Ок, затворих и на другия ден в 9:30 звъня пак, и им казвам, искам да знам точен час в който ще дойде техника ви, защото имам излизане. Те пак мрънкат, не може да се каже, той има много задачи...ок, тогава се отказвам от услугите ви, ще си намеря друг оператор, много благодаря, довиждане. След 2 минути звъни техника, идвал до 30 минути, беше на адреса след 15 минути.
На следващият ден, купуваме хладилник втора употреба, за бая пари. Включваме го, отивам до магазина и накупувам достахрана, защото нямахме кола и исках да се заредя максимално. Ставам на другия ден, кухнята мирише, оказва се че хладилника въобще не охлажда, даже топли и някои от храните (риба) са развалени. Обаждам се в магазина и казвам, че искам техник, защото хладилника не работи. добре госпожо утре, аз вече бях в истерия, как утре, искам днес. Не може,много е ангажиран, мисли мисли и каза, ама заради вас, такива добри клиенти ще дойде в рамките на деня. точен час? - абсурд. След 2 часа, вече така бях набрала, че мислех да отида да им разбия витрината на магазина и после с кеф да се върна в България Звъня им, дават ми телефона на майстора, той Ъф корс, не говори английски, започвам да сричам на френски, той ми затваря. Така ли, звъня пак в магазина и им заявявам, да дойдат да си вземат хладилника, да ми върнат парите + 250$ за развалена храна, защото иначе ... е не помня много какво им казах
След половин час майстора беше в къщи и хладилника беше напълнен с фреон, на въпроса, защо продавате хладилник без фреон .... не разбирам госпожо! същите селски тарикати като в България.
Не казвам, че трябва така да се действа, напротив, но стигам до извода, че тук хората много ги мързи. И трябва да се натисне по някакъв начин, за да станат нещата. В моят случай бяха битовизми, при Еми е свързано с държавната бюрокрация и тя е намерила най-добрият начин.
По нататък ще пиша и за жилищата, като имам време, защото и там има много неща, които за нови емигранти като нас са направо шок.