balbi написа: не бъркай туризма с имиграцията....
... Няма смисъл да се дъвчем за нещо, което не зависи от нас.



balbi написа: не бъркай туризма с имиграцията....
... Няма смисъл да се дъвчем за нещо, което не зависи от нас.
Явно хората ги "завърта" шайбата и нямат толкова вртеме за форума. Може би като стъпят здраво на крака ще пишат повече.omnia написа:Kakво стана защо спряхте да пишете в темата?:)На мен лично ми беше много интересно да чета за първите ви впечатления и това как се адаптирате.Пишете ако има какво да споделите,за нас "новите" ще е интересно:)
Joya написа: Това което на мен не ми харесва в цялата процедура тук по търсене на работа е че нещата стават много бавно. Но тук явно всичко става бавно, ще свикнем.
Когато не ги бързаш нещата наистина не вървят много бързо. Но ако наистина искаш да постигнеш нещо по-бързо от обикновено то винаги ще се намери начин. Моя опит го потвърждава напълно. Още когато пристигнахме края на ноември 2000 г. ни дадоха час при агент за записване за изучаване на френски чак средата на март 2001. Естествено с ходене на място първия път при някаква жълта агентка нищо не се получи и ни даде дори още по-късна дата, но втория път с по-добри аргументи ни записаха да започнем още с януарската група. След това при започване на работа нещата никак не се уреждаха въпреки вече намерена от мен работа. Ходих пак на място и настоявах да ми сменят агента за да стане всичко още днес а не след месец както го отложи моя агент. Не се оставяйте да ви мотаят с месеци ако наистина ви е важно да стане по-бързо. Много други по-нахални ще го направят преди вас и без да са много на зор. Когато те видят на място, а не по телефона, да си бял, нормален и мотивиран човек са склонни да ти ударят едно рамо като винаги ще намерят начин в графика (колкото и да няма расизъм и дискриминация на теория).emili_vn написа:За това, че всичко става бавно съм абсолютно съгласна. Но не бързината е важна, а крайния резултат. Най-важното е, че все пак нещата се случват.
Добре де, ами ако агента е черен или жълт, кво става ?yahoo написа:Когато те видят на място, а не по телефона, да си бял, нормален и мотивиран човек са склонни да ти ударят едно рамо като винаги ще намерят начин в графика (колкото и да няма расизъм и дискриминация на теория).
Нали писах че нищо не стана при такъв от първия опит. Те пък уреждат техните си хора иначе няма как да приема че в нашата група записаха мароканец да учи френски пристигнал само преди два дена от Франция с перфектен френски понеже десетина години е имал ресторант там. А на нас ни дадоха час за среща с агент след 4 месеца и чак тогава ще видят къде могат да ни запишат да започнем незнайно кога.crusader написа:Добре де, ами ако агента е черен или жълт, кво става ?yahoo написа:Когато те видят на място, а не по телефона, да си бял, нормален и мотивиран човек са склонни да ти ударят едно рамо като винаги ще намерят начин в графика (колкото и да няма расизъм и дискриминация на теория).
emili_vn написа:За това, че всичко става бавно съм абсолютно съгласна. Но не бързината е важна, а крайния резултат. Най-важното е, че все пак нещата се случват.
Това е много интересна и полезна информация, но ме притеснява фактът, че за 12 години много неща са се променили относно възможностите за работа и реализацията, като цяло. От друга страна пък е в плюс възможността ни да сме предварително добре осведомени и подготвени, благодарение основно на интернет. Но ... vivra - verrayahoo написа:Нали писах че нищо не стана при такъв от първия опит. Те пък уреждат техните си хора иначе няма как да приема че в нашата група записаха мароканец да учи френски пристигнал само преди два дена от Франция с перфектен френски понеже десетина години е имал ресторант там. А на нас ни дадоха час за среща с агент след 4 месеца и чак тогава ще видят къде могат да ни запишат да започнем незнайно кога.crusader написа:Добре де, ами ако агента е черен или жълт, кво става ?yahoo написа:Когато те видят на място, а не по телефона, да си бял, нормален и мотивиран човек са склонни да ти ударят едно рамо като винаги ще намерят начин в графика (колкото и да няма расизъм и дискриминация на теория).
Добрата новина е че агентите и рецепционистите са много, редуват се през различните часове и дни и шанса да попаднеш на един и същ е много малък.
Не си ме разбрал, yahoo. По-горе бях описала как се сдобих с евалюация без да чакам 4-5 месеца. Т.е. аз винаги търся друг начин. Даже като ми дадоха рандевуто за края на юни за евалюацията, през май се пробвах да подам дипломите в Лонгьой, но не ги приеха. А там нямаше никой на гишето, но тъй като нямах адресна регистрация там ме отрязаха. Като пристигнахме си записахме рандеву за евалюация в училище за възрастни за френския за след 3 седмици. И тъй като не ни се чакаше, сменихме училището и почнахме още на следващия ден. За книжката - същата история - вместо да си чакам тихо и кротко 10-ти септември, за да се явя на кормуване, звънях да си искам друга дата (от време на време се случва някой и друг човечец да си анулира рандевуто) и хоп - смених я с 31.07.yahoo написа:Когато не ги бързаш нещата наистина не вървят много бързо. Но ако наистина искаш да постигнеш нещо по-бързо от обикновено то винаги ще се намери начин.emili_vn написа:За това, че всичко става бавно съм абсолютно съгласна. Но не бързината е важна, а крайния резултат. Най-важното е, че все пак нещата се случват.