Аз отговорих "Ubi Bene, Ibi Patria" ... и считам, че това за сега е моя отговор.

Етърва ми преди време ме беше питала нещо подобно; накрая каза, че май само аз се чувствам гот тук в Canada.

Имаше в предвид, 4е мъжа ми и децата ми не... но в началото всеки един от тях си изживя неговото/нейнoто адаптиране и слава Богу успяха да си намерят пътя;а може би и аз съм им повлияла с моя оптимизъм.

Сега продължавам да твърдя, че се чувствам добре и съм си happy.

Дацата също

, за съпруга- ами де да знам...

той все още не е напълно удоволетворен. Разбира се има моята подкрепа, но аз немога напълно да му помогнада бъде happy. Той сам трябва да си го постигне.

Аз и БГ-то си бях добре... изживях си годините на "прехода" с кеф... (особено времето на режима на тока и купонната система - егати романтиката

). Преди това за бригaдите и комсомолските гoдини, няма кво да ги коментираме - те също си бяха супер - няма мама, няма тате за един месец... cool

Е, че малко трябва да се погърчиш и да побачкаш... чудо голямо... беше с образователна цел... да знаем как се вади Лябо

, в сравнение с тия хлапета тук дето им вземат акала в Маc Доналдс, нашeто си беше направо рай...
