Dparo u TaHq написа:Но наистина бих се стремил към пожарникар,защото искам да мога да помагам на хората,да правя нещо значимо.......времето ще си покаже
Човек с таз нагласа да помага на хората е само за "préposé ou préposée aux bénéficiaires " а и много се търсят.

Верно ,че местното население много не си пада, но то само докато са млади, т.е. под 75 г., а и все повече ще остаряват.

Тук хората уредили се да бъдат началник кадри са толкоз зле, че даже сами не могат да разберат, а направо те питат :
"Що да те вземем тебе, а не някой друг?"
И ти какво ще кажеш? Щото искам да помагам на хората!
Желанието ти да помагаш на хората се взима предвид ако искаш да миеш задниците на тез дето не могат сами.

За пожарникарството не важи.

Щото като почне екипа да си подвиква и да си говори по станцията кой как да помага... А ! Бе ти на къф език ще ставаш пожарникар?

А иначе това, че искаш е добре! Ще станеш помощник-пожарникар и ще те запишат в един списък, ако изпълняващ определени изисквания. Мисля ,че не пишеше да разбира какво говорят другите и да може да ходи, но повярвай ми , че има много неща които не се пишат, но хорат тук си ги знаят

И най-сетне да ти кажа ,че пожарникарските пари не са лесни пари, щото ти сигурно знаеш де, ама тука пожарникарите не са като у БГ. Тук трябва да ходиш да влизаш в една редица дървени къщи, добре изсъхнали и насмолени снабдени тук там с бутилки пропан от по 20,10,5 и 1,5 литра и газифицирани.А за работата в екип даже няма да ти обеснявам. Примерно сме трима души:Аз -шеф на екипа, Брат ми -ме замества като трябва, а ти, ти си екипа.

И ако си мислиш,че понеже работиш много и си много подготвен и интелигентен и напорист, аз ще кажа на брат ми: що не напуснеш бе брато?Я виж тва новото момче е три пъти по-добро от тебе и повече заслужава твойта работа и твойте пари, а ти ходи се преквалифицирай в строителен работник и оди влачи кофи до 18 етаж при -25.

И изобщо кохортата дето седи в БГ и рие нервно, очаквайки заветните папиета/пейпъри и харчи готови пари, може да учуди само мен и то със самочуствието си , че може да учуди някой тук.Тука хората са свикнали да посрещат големи работници и да ги карат да работят докато могат, а в туй време идват други.

Тъй върви света!
