здравейте приятели, много се радвам, че мога да споделя с вас радостната вест, че минахме успешно интервю.
влязохме в 2 без 10. слязохме долу и застанахме пред една врата. след малко чудене, взех, че почуках и се оказахме в нещо като малка чакалня, където беше доста топло. седнахме и зачакахме. стана 2. почувствах, че нещо става с мехура ми.
стана 2,10. олеле, допика ми се здраво. май ми се доака.

ужас.
стана 2,15. и двете неща стана много силни.
ами сега?
по едно време мина една жена с жълтеникави коси, оказа се преводачката. мадам беше вътре и ни поканиха към и 20. влязохме вътре и всички зорове се изпариха моментално.
седнахме. мадам, почна здравейте, как е френския, труден ли е? тук я разбрах, ама не помня какво казах. май, че не е труден. тя вика. не е труден? лесен? аз викам, ами за знаещ англ. не е труден.
така. паспортите. ето ги.
акта за раждане на жената. дадох ме го. тя почна да приказва. дипломата ми, ама защо е преведена на английски?
ами защото исках всички документи да ги проверя, защото това са най-важните докс.
тя вика, ама вие учител ли сте? да.
защо квебек, защо не Торонто или ванкувър? ами там ще работя като учител, за да дам бъдеще на нашите три деца.
а тя: ама отидете в друга провинция, там ще работите. аз: не, не в квебек, защото искам по-добро бъдеще за децата и там ще работя като учител.
тя вика: ама няма да можете да работите в квебек. там няма търсене на учители по английски. аз : не, квебек е френска провинция. там се учи английски.
тогава внезапно мина на английски, я ми обяснете как преподавате? как се подготвяте, колко часа на седмица имате, колко ученици имате. аз казах всичко на англ с подчертано британско произношение. въртях езика към ъу колко сили имах.
и какво ще работите в квебек? ами учител след кат си взема пермито.
тя вика, ама вие няма да го вземете..... аз викам, ама ще го взема, ще подам докс и ще го взема.
тя пак, не, вие няма да можете да почнете работа там. аз викам. аз ще работя там като учител по английски.
и тогава за трети път защо ще ходите в квебек? защо не отидете в Торонто. аз викам ами ще работя като учител по английски. ама няма да работите като такъв. трябва ви перми. аз пак почнах отначало. ще го изкарам.
тя ми вика, защо в квебек, защо точно там. аз пак й повторих предния отговор.....
а защо трудовата книжка е преведена на английски? ами защото исках всички документи да ги проверя, защото това са най-важните докс. тя пак : ама вие отивате в квебек. аз викам. в квебек официалния език е френския, ама преди година не знаех много френски. и затова на английски......
тя: какво ще работите в квебек? аз пак за пети път й казах. учител....
защо в трудовата ви книжка пише учител? аз не я разбрах и казах, не разбирам.
вие учител по английски ли сте? аз викам да. ама защо пише само учител..... преводачката й вика, ами в България е така. той е учител по англ наистина.....
тя: колко време ще ви трябва да си получите разрешителното за учител в квебек?
аз: ами няколко месеца.
тя: и какво ще правите междувременно?
аз: ами ще работя като журналиер (общ работник), ще мия витрини, ще продавам вестници......
тя вика: ама как така ще работите това? аз не я разбрах макар че го повтори поне два пъти,,.... затова пак повторих всичко. ще работя и дъра дъра дъра дъра.
тя пак взе да вика. вие няма да работите като учител.
аз пак почнах: мадам ,ще си изкарам пермито. тя вика, вие подписахте ли декларация за учителите. знаете ли какви са изискванията за учителите.
да, знам и почнах да ги изреждам: едно две, три.
тя не ме слушаше, а тракаше на клавишите..... обърна се и излая нещо....... излезе, че декларацията я нямало. аз й викам, пратих ви я... тя взе да търси.
намери я. ама вие и нея ли на английски? аз пак викам, ама това са важни документи......
тя я взе и вика. понеже английския ви е любим език, аз викам, ама не, не..... затова мосю, ще ви прочета изискванията за учителите на английски след като вие искате на английски...... почна да чете и от напъни слюнка запръска.... и показваше с пръсти, първи пръст това, втори пръст онова, среден пръст другото
някой беше казал: усмихвайте се. на мен ми се ревеше.... ама виках да, мадам, точно така аз ви казах. тя чете, а пък аз я прекъсвах и говорех. да мадам, точно така. казах ви, че ми трябва това и онова.....
мадам имате право, всички докс трябваше да са на френски извинете ме. имате право.
аз ако нямах право, нямаше да ви кажа това......, нали..... да мадам.
и след като няма да бъдете учител какво ще работите.
Боже мой, колко пъти да й казвам.... и пак повторих същите глупости. чистач и прочее....
тя вика нещо. повтори го, трети път даже. аз не вдявам.
преводачката го преведе: защо ще работите така работа, която е без никаква квалификация. цял живот ще чистите прозорци и ще продавате вестници?
аз се сепнах, ами сега. Боже, моля те помогни ми. викам си на акъла: край скъсаха ни.
сетих се че имам оферти за работа разпечатани за други дейности с английски. извадих ги, почнах да ги чета. тя пишеше, аз чета.
тя пак пита: какво казахте, че ще работите там? аз й повторих новите неща, секретар, на рецепция, ръководител движение на камиони и други глупости.
тя вика нещо, аз не я разбрах. усетих се че тропам с крака. Боже, не стана ли 3 часа?
викам на жената, скъсаха ни,
преводачката преведе: мадам иска да я убедите, че вие ще работите работа, която ще ви носи доходи след като вие няма да работите като учител. мадам не може да приеме, че вие ще работите като чистач на прозорци цял живот.
и изведнъж се сетих, че като ученик ни караха, тогава, да караме УПК. и аз имам сертификат за монтьор електрообзавеждане първи разряд.
викам: къде ми е дипломата? пресегнах се през масата и я взех.
ето тук пише, че имам квалификация и дъра, дъра, дъра. ама нямам стаж.
тя дали ме чу изобщо.
преводачката взе дипломата и я разгледа.
мадам пита: монтьор какво? еди какво си.
ох, най-после миряса.
почна жената: вие каква ви е дипломата. жената каза:
погледна докс, ама и те ли са на английски? аз дадох стария отговор за десети път....
мадам я да видим какво сте работили?
движеше се само по преводите. не гледаше изобщо оригиналите. преводачката следеше какво казва мадам и казваше да, такава е дипломата и другите докс.
мадам, обяснете ми как се работи в дърводелски цех. жената почна на френски. хорнер, вика, я дайте на български.....
жената се спека. не очакваше.... и забрави българския
опита се да каже нещо, и не можа. аз й подсказах, нали не ме въртяха на шиша.... мадам пита. ама на струг ли работехте? боже струг, тя е виждала дърводелски цех, колкото аз атомна подводница.
жената обясни на български. мадам беше доволна.
мадам почна да пита за приятелите ни. къде ви е декларацията. аз ви я пратих, тя вика, няма е. ама.... а ето я.
от колко време ги познавате? дадох отговор. какво работят.... пак отговор.
а децата ви, на колко години са? отговор....
накрая ме попита за спестявания. аз отговорих, че имаме апартамент и ще го продадем и така.
какво знаете за квебек? ами най-добрата провинция. индустрията е...
я кажете нещо за индустрията, ами дърводобив, например в лорантид е мноиго равит през последните години. важен дял има също авиотехниката и други такива.
накрая мадам ми вика.... вие сте идеалист. вие няма да работите в квебек като учител по английски, вие няма да можете да си изкарате перми, защото са много големи изискванията. вие няма да можете да се преборите с голямата конкуренция там. пригответе се за трудностите. аз я слушам и кимам и викам, да мадам, имате право.
тя: аз ако нямах право нямаше да го казвам, нали?
аз викам готови сме. ще работя без значение какво за да осигуря моите деца.
по едно време пак почна, чувам нещо пуант.... после изтървах нишката.
тя повтори, тоз път разбрах, имате нужния брой точки за одобрение.....
затова мосю ви пускам в квебек. нееееееее може да бъдееееее! хахахахахаха. едва сега успях да се усмихна! настъпах жената по крака.
почнах да се хиля като говедо......
разпечата сертификатите, дразнеше се че принтерът бил бавен, а пък имало пет сертификата, щот ние сме вери биг фемили.
накрая ми даде една книжка за квебек и каза, тук са описани вашите права за квебек. и пита, освен правата какво още трябва да знае човек? аз не я разбрах, общо взето имах голям проблем с разбирането. иначе си дрънках на воля. тя пише, аз приказвам каквото се сетя.
тя пак пита: освен правата какво трябва да знаете още?
аз се чудех какво ми вика и изведнъж се сетих, обратното на права е задължения. и викам й ами задължения.
остана доволна.
хайде чао, бон шанс. излязохме, аз се влачех като наръфана обувка.
в суматохата забравихме торбата с шише минерална вода и един сандвич. качихме се горе. аз гледам часовника. 3,20. нямаме време, охраната чу, че се разправяме и ни върна да си вземем торбата.
един час интервю без пет минути разпечатване. поне 30 минути имаше питане защо квебек и какво ще работя. и повторение на отговори. имах чувството, че по тъпи неща не съм казвал. едно и също нещо. като латерна. езикът ми пресъхна. не можех да кажа сертификат.
накрая бегом до гарата, че влакът тръгва в 4.
викам такси да вземем, ама като видях от БНБ какво задръстване имаше чак до ЦУМ, се отказах. хванахме трамвая.
купихме сандвичи. изядох два. и след един час като ме хвана коремът. това не го бях правил във влак, ама от вчера имам бойно кръщение.

. наторих линията успешно.
приятели, след мъки и страдания, след много училия и учене, мисля, че
цялата благодарност дължа на Господ, който ми помогна да се сетя в труден момент какво да кажа и да не повиша тон, нито да изпадна в паника.
Боже, благодаря Ти за помощта. и за в бъдеще пак ни помагай.
завършвам с тези думи. една мечта на моята жена се сбъдна. дано и останалите неща, които тя мечтае да се изпълнят в живота ни.
Господ да ви помага!