Здравейте, приятели !
Днес бях на интервю - успешно.

Продължи около 45 минути. Мадам Lucile Horner беше внимателна, любезна, доста добронамерена. Някои въпроси, които не разбрах, ги повтори спокойно и по-бавно.
Имах определен час за 10 ч, извикаха ме едва към 10 и 25 и излязох в 11 и 15 ч. Госпожата се движеше според инструкциите - първо семейно положение, разгледа решението за развод, декларациите от двамата татковци, че са съгласни да емигрирам с децата, поиска ми оригиналите на документите, за да се увери, че наистина са подписани пред нотариус и че в решението за развод пише, че родителските права са присъдени на мене.
После ме разпитва около 20 минути за това какво съм учила и работила, разгледа ми дипломите. Френска гимназия, френска филология с втора специалност българска филология. Написа ми 17 години обучение 12 средно и 5 викше. Пита ме всичко ли съм учила на френски в университета, колко предмета на година сме имали на френски и колко на български. Казах: 6 към 2. Няколко пъти ме попита кога ще завърша второто си висше образование - по психология, не ми писа точки за него, защото още нямам диплома. Писа ми някакви точки за връзка със специалността ми от УПК - 12 клас - за удостоверението за 4 разряд оператор в хранително вкусовата промишленост. Попита ме точно за какво е, въпреки че там го пише. Изобщо, питаше по два пъти за неща, които ги пише в документите, явно, за да се увери, че зная точно какво пише там.
Зададе ми няколко въпроса на английски - къде съм го учила, колко време, с кого говоря на английски. Казах, че повече превеждам от английски и когато й показах референция от моя работодателка, за която правя преводи от английски, каза, че това не я интересува много- важното било да мога да разговарям на френски и английски. Бях писала във формуляра 12 ниво френски и 8 ниво английски. Аз настоях, че работя много с английски, че съм го учила три години в университета и четири месеца на курс в Берлиц, и че вторият ми език е испански и че него съм учила три години.
Изрази недоволство, че нямам "хубави" доказателства за доходите си и за това, че успявам в работата си в момента. Видя в трудовата ми книжка, че имам 13 години стаж като журналистка в БТА и ме попита за това. После видях, че в сертификата за селекция ме е записала с порфесия журналистка, въпреки че реално аз съм работила повече като преводачка и че в момента работя това. Явно натежа имиджа на Българската телеграфна агенция. Казах, че съм напуснала агенцията през август и че сега работя като преводачка на свободна практика. Показах й удостоверение за актуално състояние на фирмата ми - ЕТ, работя главно преводи и издателска дейност, и отчет от счетодовителя ми за 1-9 месец на тази година. Поиска да й покажа доходите си от миналата година - показах си данъчната декларация, която не бях предвидила да нося за интервюто, но я взех за всеки случай, както и отчета. Там пишеше данък нула - попита какъв е необлагаемият минимум, не беше доволна, че са ми ниски доходите за миналата година. Попита ме как съм живяла, като съм имала такива ниски доходи: казах, че майка ми ми е помагала - това си беше чистата истина. Няколко пъти настоях, че тази година доходите ми са неколкократно по-високи и че миналата година детето ми е било малко и не съм можела да работя усилено. Тя изрази недоволство, че счетоводителят ми не си е написал телефона и не е сложил печат на отчета за тази година - това не давало да се разбере, че е истински счетоводител с всичките му там права и отговорности.
Три пъти ме попита защо съм решила да се установя в Квебек. Казах - защото е много развита провинция и че съм чела, че Онтарио и Квебек са най-развитите провинции в Канада. Помоли ме - все едно съм дете, което изпитва по история - да кажа какво си спомням от това, което съм прочела за Квебек - казах няколко най-важни исторически факти и че съм чела главно от интернет за историята, споменах за войната между англичаните и французите, че първо Квебек е била френска, после - английска и т.н. Попита ме кои са победили във войната - казах: англичаните. Казах, че от 1969 г. френският е приет за официален език в Квебек. Поиска да й кажа кои отрасли на промишлеността са допринесли през последните години за развитието на Квебек - там не бях много силна

.
Попита ме какво смятам да работя в Квебек. Казах: зная, че за да работиш като преводач, трябва да си член на ордера и че има високи изисквания, също и за педагогическата ми правоспособност тя каза, че ще бъде много трудно, казах: зная, подписала съм декларации. Подчертах, че съм готова да работя всякаква законна работа и че съм наясно, че в началото няма да мога да работя това, за което са ми дипломите. Няколко пъти ме попита дали гледам реалистично на нещата и с какво мога са й го докажа. Казах й, че например бих работила дори като продавачка в магазин или да странирам книги или някаква не толкова квалифицирана работа на компютър, защото съм наясно, че в началото е трудно. Попита ме с какви трудности мисля, че ще се сблъскам, като пистигна - аз казах, че най-вече ще бъде трудно да си намеря работа по това, за което съм учила и че напълно осъзнавам това.
Като разгледа банковите ми удотоверения, каза, че парите ми не са много. Аз казах, че съм предвидила да вляза с 6200 канадски долара - близо 2000 долара повече от искания минимум за сам човек с три деца - тя каза, че този минимум е колкото да живееш съвсем на границата на бедността. Каза, че да си беден в Квебек е много по-лошо, отколкото да си беден в България.
Накрая каза, че събирам достатъчно точки и че ще ми даде Сертификати за селекция за мен и триде деца. Каза да събирам пари и да се настройвам психологически за трудностите. Два пъти ми каза, че нямам право на социални помощи за първите три месеца.