Интервюто ще ми е един хубав спомен

Това е форум посветен на процедурата по имиграция в провинция Квебек - документи, интервюта, визи, пътуване.
Заключено
Аватар
Igor
Мнения: 423
Регистриран на: Пет Окт 24, 2003 2:19 am
Местоположение: Montreal
Обратна връзка:

Интервюто ще ми е един хубав спомен

Мнение от Igor »

Имам един голям проблем, веднага да си го призная: мнооо ме мързи да пиша. :oops: То си личи по броя на постингите за последните две години. Ама сега няма на къде, трябва да бъда полезен.

Бях много добре подготвен за интервюто и се чувствах като пред добре подготвен тежък изпит. Изпитвал съм го многократно. На сутринта се събудих без часовник още в 6:00, имаше си го напрежението.

Имаше преди коментари за облеклото, предположих че в хотела мосюто ще се чувства у дома и няма да е много официален (наистина, беше само по риза) и облякох сако, риза и дънки. Дънките приличаха на панталон, ама си бяха дънки. :lol: Чанта не намерих, та грабнах един черен плик на Boss за дрехи. И плика си беше много елегантен, ама плик. В главата ми беше изречението на един мой добър приятел: Ти наистина си това което си писал и знаеш каквото знаеш, така че смело напред. И не ми пукаше че нося документите си в плик.

На Гергьовден имаше парад и жълтите павета в София бяха затворени за движение. До хотел Радисон мога да стигна и пеша за 15 минути, но аз седнах в колата (брейй, ама че инат...). На всякъде гъмжеше от катаджии, а аз се хилих на себе си, сега ако ме спрат направо оставям и колата и документите и хуквам към Радисон. След леко продължителна обиколка по малките улички, що в насрещното, що по правилника, паркирах точно зад Радисон. Малко се озорих да намеря отворено кафене по това време, но и това стана. И така, 8:45 се появих пред входа на Радисон, един от най луксозните хотели в София.

Един от служителите на хотела направо ме хвана за ръка и ме заведе пред залата където се провеждат интервютата. Готин пич. След интервюто пак ме срещна и ме разпита как е минало, че и той се интересувал от процедурата. Обстановката във фоайето ми беше позната, там преди време се провеждаха информационните презентации за Квебек. Настаних се в едно много удобно канапе. По едно време от стаята излезе мосю Оде и хукна на някъде. След това се появи преводачката и седна на канапето край мен. Мосю Оде се върна ходейки със забързаната си стъпка и едвам носейки един огрооомен стек папки, а преводачката хукна да му помага, та на мен веднага ми стана ясно кой е кой, щото до тогава само предполагах. Вратата остана отворена и чух как това били папките и на приетите и на отхвърлените, бля, бля, не разбрах всичко, и веднага си помислих че няма да ми е лесно да го разбирам какво ме пита.

Вратата беше отворена, подредиха си папките и ме поканиха, мисля че беше 9:00. Стиснахме си сърдечно ръцете, и се настанихме всички по местата си. Аз си извадих своите документи, мосюто своите, цъкна няколко пъти в лаптопа, и с усмивка започна по протокола да ми обяснява какво следва, защо сме се събрали тук, а аз кимах с главата и виках oui. И се усмихвах. Усмихвах се най чистосърдечно през цялото време на интервюто, просто от вътре ми идваше, обстановката беше такава, отпускаща, предразполагаща, поне на мен така ми подейства. Не знам да ли мосюто говореше бързо или бавно, така и не смени темпото през цялото интервю. Говореше ясно и разбрано.

Веднага след монолога който беше длъжен да ми каже, мосюто ми поиска паспорта и много добре си спомням че това беше последния момент в който чувствах някакво напрежение. След това, интервюто някак си се превърна в един обикновен разговор, бях направо забравил къде се намирам и какъв е залога. Все едно седях с учителката си и бъбрихме за пореден път по въпросите. И на края когато мосюто ми обясни че сме на финала, и той бил длъжен да ми съобщи резултата, изглеждаше ми много нереално, това ли беше всичко? Каза ми че имам много добър профил, хубава професия, перфектен френски ( :shock: ай стига бе) и щял съм много лесно да се интегрирам в Квебек. Аз се усмихнах този път така че ми се виждаха и мъдреците, казах мерси и млъкнах, беше 9:20, даде ми да попълня декларация за финансова независимост, и да си проверя сертификата. Учудих се че е писал в сертификата електроинженер, а той ми обясни че компютърните мрежи били повече хардуер от колкото софтуер, та за това така. То няма значение, ама си помислих: ти да знаеш колко не ги обичам тоците, особено тези дето съм ги учил. :wink:

Очаквах че интервюто няма да изглежда така както си го представям и се оказа вярно. Въпросите въобще не изглеждаха като въпроси, имаха си въведение, обяснение, пояснение и една любезна форма на въпрос. Къси въпроси нямаше. Имах чувството че мосюто така задаваше въпросите че нямаше начин да не отговоря. Освен това, интервюто беше на едни неочаквано високи обороти, в момента в който направя пауза да взема въздух, мосюто изстрелваше следващия въпрос. Не успях да кажа и 10% от това което бях подготвил. И нямаше го напрежението. Нарочно бях научил повече френски за да мога на интервюто в стресова ситуация да оправдая 6-те точки колкото бях писал по френски, ама стресова ситуация нямаше.

За онези които все още имат сили да четат по една :beer: .

За самото интервю.
След като му подадох паспорта му обясних че е нов, току що съм го извадил щото стария изтече и ако иска мога да му дам копие от първите страници. Не му трябва, това ще пращам в Букурещ. Помоли ме да се представя и аз си казах името и спрях, а той ме погледна усмихнато: продължете... та си казах всичко, кога и къде съм роден, и къде се намира точно... Не ми поиска да си спелувам името. Имаше пред себе си моя DCS и се движеше само по него. Пита ме от кога съм в България и след това защо дойдох в България на което успях само да кажа че 1999 в Сърбия почнаха бомбардировките на НАТО и докато взема въздух за допълнителни обяснения последваха въпроси за образованието. Колко години до университета, колко години следване... Поиска ми оригинала на дипломата от средното и я прехвърли на преводачката и я погледна с любопитна усмивка: ще се справите ли? (дипломата е на сръбски :lol: ) Предложих му документи с оценките за всяка година от средното но не ги поиска.

След това дипломата от университета в Нови Сад определено предизвика смях в залата. Тя си е за смях де, представлява лъскав картон с размер А3 навит на руло и пъхнат в един тубус. Аз изкоментирах че е много готина да се сложи в рамка и да се закачи на стена, но не е практична за носене. Докато преводачката разглеждаше дипломите разговора продължи. Стигнахме до работата и това беше най дългата част. От Сърбия имах само един граждански договор подкрепен с референтно писмо от работодателя за период 1995-1999. На мое голямо учудване не ми поиска трудовата книжка от Сърбия. Нямам такава и се бях подготвил да му обяснявам как това било граждански договор и за това нямам трудова книжка. А той простичко ме попита трудно ли беше да се работи в Сърбия по това време. Ми трудно бе човек, война, икономическа криза, инфлация... Поиска ми българската трудова книжка и ме поразпита за работата ми в България, а за последната ми работа и задачите. Непрекъснато питаше да ли съответната фирма е важна и питаше преводачката да ли е чувала за нея. На края ме попита да ли знам че в Квебек има известни изисквания за да работя като инженер та му разказах за ордера и всичко което знам за него. Всъщност не всичко, запънах при третата причина защо е важно да стана член на ордера, и просто казах че има още една причина ама не мога в момента да се сетя, а той побърза да ми зададе въпрос от следващата тема. Нищо не ме пита за езиците кога и колко съм учил, а направо ме помоли да преминем на английски и да му разкажа за приятелите си в Квебек. Аз изстрелях едно изречение на половина френско и най искрено се засмях. Той изкоментира че не било лесно да се мине от един език на друг, а аз казах на английски че всичко в главата ми в момента е на френски (то си беше така) постегнах се и продължих на английски. Английския ми определено не беше течен и на ниво (бях писал 9 точки) но се справих. Бях писал двама приятели в Монреал, но веднага след като разказах за първия си приятел ме попита какво знам за Монреал и пак веднага след първата ми пауза ме помоли да минем отново на френски и ме попита за парите. Не успях да кажа и 10% каквото знаех за този град.

Преводачката за пръв път и чух гласа когато на български ми обясняваше съдържанието на сините папки (те са по скоро шарени от колкото сини). Определено не се усмихваше, но това не означава че е била с лошо настроение. Показваше ми някакви карти с улици в Монреал къде да си оправя документите, ама с моето ниво на френски могъл сам веднага и на летището. Не я слушах много внимателно, само кимах с глава. Въобще не мисля че имам някакъв перфектен френски, просто имах много добра подготовка но и самочувствието да бъбря без да се притеснявам за грешките които правя.

Още си спомням че веднъж не разбрах добре въпроса и съвсем спокойно попитах мосюто да го повтори, а той така го преработи че стана кат' въпрос за дечица. :lol: Освен това два пъти ми поправи грешките (с усмивка) което аз приех също с усмивка. Първо ми поправи едно an (година) на année щото явно пасваше в изречението в женски род, а после ми поправи моето произношение меХаник (mécanique - машиностроителен) на меКаник. Тая грешка си я знам и продължавам да я правя, ама и нейния ден ще дойде. :wink:

Та това е в общи черти, ако някой иска повече детайли, да пита. :rotfl: :rotfl:
Забравихте как изглежда България? Тя е красива - http://nigor.myphotoalbum.com/
Аватар
IvHaydu
Хайдутин на годината
Хайдутин на годината
Мнения: 4829
Регистриран на: Нед Юли 27, 2003 4:52 pm
Местоположение: Montreal, QC

Мнение от IvHaydu »

Браво пич!
Давай все така!
:beer: :beer: :beer: :beer: :beer:
Репутацията е онова, което хората знаят за теб. Честта е онова, което сам знаеш за себе си. Пази честта си. И майната и на репутацията...
По-добре временни неуспехи, отколкото временни успехи!
AniK
Мнения: 436
Регистриран на: Нед Окт 24, 2004 3:08 pm
Местоположение: Montreal
Обратна връзка:

Мнение от AniK »

Честито!
Пожелавам ти много късмет. :D
bateto
Мнения: 4226
Регистриран на: Пет Мар 02, 2018 3:48 pm

Мнение от bateto »

Ха честито.Ама ти наистина ли си сърбин.Адмирации как добре си се научил да пишеш на български,без грешка,за разлика от някои хора изявяващи се във форума .Срамота за последните,да не им споменавам имената ,те се знаят кои са,човека сърбин и пише перфектно български,а те оправдават грешките си с дългогодишния си престой в чужбина .
Аватар
maria29
Мнения: 676
Регистриран на: Нед Сеп 28, 2003 6:46 pm

Мнение от maria29 »

Triabva da priznaia 4e riadko se spiram da 4eta razkazi svurzani s intervutata no ti taka yvlekatelno si go napisal 4e dokato ne stignah do kraia ne se spriah. POzdravlenia za yspeha! I naistina bulgarskiat ti ezik e na perfektno nivo, dori mi e trydno da poviarvam 4e tova moje da e pisano ot 4yjdenetz.
"If you don't know jewelry, know the jeweller." (Warren E. Buffett)
Аватар
rose
Мнения: 265
Регистриран на: Съб Май 08, 2004 9:09 am
Местоположение: Montreal

Мнение от rose »

:thumbsup:
Много късмет и здраве!
След като така добре си научил български, значи и френският ти е бил перфектен...! :wave:
Helga
Мнения: 19
Регистриран на: Вто Сеп 21, 2004 9:17 am
Местоположение: Sofia
Обратна връзка:

Мнение от Helga »

useph Igor :lol:
Mnogo se radavm za teb :) pojelavam ti vse taka leko i s usmivka da pechelish vsiaka sledvashta "bitka" za tazi cauza! :beer:
Аватар
goliama mechka
Син на Великата Мечка
Мнения: 2082
Регистриран на: Нед Окт 05, 2003 4:20 am

Мнение от goliama mechka »

bateto написа:Ха честито.Ама ти наистина ли си сърбин.Адмирации как добре си се научил да пишеш на български,без грешка,за разлика от някои хора изявяващи се във форума .Срамота за последните,да не им споменавам имената ,те се знаят кои са,човека сърбин и пише перфектно български,а те оправдават грешките си с дългогодишния си престой в чужбина .
присмял се хърбел на щърбел,ти може би пишеш най-неграмотно от всички,или себе си имаш в превид???????
ronni
Мнения: 810
Регистриран на: Пон Сеп 20, 2004 11:04 am
Местоположение: back to small apple
Обратна връзка:

Мнение от ronni »

браво на теб
защо обаче интервюто ти не е било в консулството а в хотела?! не че има значение
успех и по нататък
"Chance favors the prepared mind" /"Le hasard ne favorise que des esprits préparés"
L. Pasteur, 1854
Аватар
Igor
Мнения: 423
Регистриран на: Пет Окт 24, 2003 2:19 am
Местоположение: Montreal
Обратна връзка:

Мнение от Igor »

Ееех Бате, Бате... Винаги съм ти се радвал че си прям, откровен, а най много ме изкефи твоя лаф с Домен Бояр. Та това повечето хора щяха да го скрият, а ти смело го публикува... :thumbsup:

Благодаря на всички от все сърце. :beer:

А за езика, всички ние сме с различни способности и различно ниво дори и в родния си език. Аз на пример съм с голяма уста (щото друго нямам :lol: ) и ми беше много гадно когато дойдох в България - загубих основното си оръжие. Чувствах се като дете, не можех да кажа това което искам и по начина по който искам. Бяха ми необходими две-три години за да ми се отвори устата (после вече никой не можа да я затвори :lol: )

Как говоря български най добре могат да кажат тези които ме познават и са ме виждали в Дървеното и в Баба Яга в София, но не ходя често щото обичам да пътувам и снимам (виж линка долу).

Перфектно за мен е тежка дума и рядко си позволявам да я използвам, но се кефя че в България има толкова хора които с 5 английски думи имат перфектен английски.

Ронни, Гергьовден е държавен празник, консулството не работеше и интервютата се провеждаха в Радисон.
Забравихте как изглежда България? Тя е красива - http://nigor.myphotoalbum.com/
bateto
Мнения: 4226
Регистриран на: Пет Мар 02, 2018 3:48 pm

Мнение от bateto »

Аз и друга глупост казах сега жената ми припомни.
Разбирам ,че ме пиата -Какво работите-и му отговарям -Ами имам два магазина .Той пак ме пита /според мен/ -Ама какво работите точно -иаз -Ами имам 4 продавачки те работят в магазините ,а аз се грижа за снабдяване на стоките.
И пак пита същото ,но аз накрая вдянах ,че въпроса е не -Какво работите ,ами Какво мислите,че ще работите и тогава изстрелвх-о домейн бояр,вместо туризъм ,щото това уж съм учил.Тогава той ми вика -Добре ,работа в туризма и услугите има много,но трябва да понаучите езика като вашата съпруга/добре ,че и тя като Игор е малко полиглот,че спаси положението/,ако мога да се доверя на преводачката ,и ме пита ами -Знаете ли и други езици ,надявайки се да му проговоря на инглиш,а аз истрелях Рашън унд Дойч.
Ха сега с тоя Дойч сам си го ....,изпитващия /Ив Божи/ беше шеф на имигрантската мисия във Виена и явно понаучил немски ме стрелна с въпросче на немски,аз достойно му отговорих,последва второ и с него се справих ,и на финала човека каза -Е щом сте научили немски ,ще научите и френския и английския,а само аз си знам колко го знам и немския/явно най трудният и омразният му език на света/ ,добре ,че и той беше гола вода с дойча ,та да му се издигна в очите.
Между другото на интервюто имах безупречен външен вид и силен блясък в очите ,което допълнително натежа в доказването на моята мотивация ,придобит от четирите малки водки в барчето на Новотел Европа непосредственно преди интервюто.
ЗОРИ
Мнения: 86
Регистриран на: Сря Юни 30, 2004 3:59 pm
Местоположение: Дивия Запад

Мнение от ЗОРИ »

Поздравления!!! Желая ти успехи и постигнати мечти!

Много хубави снимки! Ще имам какво да показвам на колегите в работата като ме питат за България.
Canuck
Непукист
Мнения: 1836
Регистриран на: Съб Юли 26, 2003 2:36 pm
Местоположение: Мадрид

Мнение от Canuck »

Bravo, Igore!

Mnogo lepo si se predstavil! :beer:
Per aspera ad astra!
Горд канадски гражданин в Мадрид :)
Аватар
Igor
Мнения: 423
Регистриран на: Пет Окт 24, 2003 2:19 am
Местоположение: Montreal
Обратна връзка:

Мнение от Igor »

Густо Майна. :lol: Мерси! :beer:

Много лепо на сръбски звучи малко архаично, по скоро яко лепо (означава много хубаво на български) а в случая е по подходящо яко добро (много добре) се представих.

Учителката ми по френски ми каза че най трудно се учели близките езици щото са подвеждащи. Ето няколко готини лафа:

Лозунг на сръбски означава парола, а парола пък означава лозунг.

Родовете не съвпадат, на сръбски един маймун яде една банана.
Да сбъркаш рода е една от най смешните грешки така че се постарайте с френския. :lol:

Описвайки интервюто (онова дългото горе) разбрах че прокоментирам (сръбски) - нямало такава българска дума а всъщност то било изкоментирам. :? И от време на време се замислях, сега тука ъ ли беше или а, и такива.

Оооо Зори, снимки тепърва ще има... 8)
Забравихте как изглежда България? Тя е красива - http://nigor.myphotoalbum.com/
Заключено