И така, ние имахме честта да стартираме тази сесия – нашето интервю беше днес, 11.04.2005 в 10:00 ч.
Ние бяхме на Московска доста по-рано, но ни пуснаха да влезем в сградата чак към 9:45, а преводачката ни покани да започнем интервюто към 10:10 ч.
Информацията за г-н Оде, която бяхме открили във форума слава Богу не се оказа вярна – той не е нито плешив, нито с хайдушки мустаци (аз си го представях много свиреп). Напротив – има по-скоро светла коса, ако не се лъжа светли очи, НЯМА мустаци и е изключително любезен, дружелюбен и усмихнат. Дори ни каза, че е очарован да се запознае с нас;.
След встъпителното му слово, от което всичко се разбираше и се отнасяше до това как ще протече интервюто и че ние сме му първите кандидати, той ни поиска паспортите и да си спелуваме имената, а също и кога сме родени и на колко години сме.
След това поиска дипломата за висше образование на мъжа ми, който е водещия кандидат и го попита каква е била практиката му. Не се бяхме подготвили за този въпрос, но Александър отговори, а пък г-н Оде не го мъчи много и се задоволи с кратки обяснения.
После поиска трудовата му книжка. Между другото, веднага след като давахме документите давахме и преводите, а г-н Оде и преводачката ги разглеждаха и коментираха.
Мосю Оде попита мъжа ми какво работи сега – какво представлява неговата работа. Прегледа книжката и отбеляза, че е доста мобилен по отношение на работата, а когато Сашо се заоправдава, че търси по-добри условия г-н Оде каза “Разбира се” като се усмихваше.
След това подхвана мен. Поиска ми трудовата книжка. Аз му казах, че имам промяна в работата и направих една груба грешка във времената, с която обърках смисъла, но той я отчете като малка грешчица
Попита ме какво съм правила на по-предишната си работа – аз му казах, но от притеснение не се разпрострях твърде нашироко, но г-н Оде отново не ме мъчи. После попита мъжа ми какви са плановете и проектите ни за Квебек, защо искаме да емигрираме? Тъй като зачекнахме темата, че има неща, които тук не ни харесват той поиска да уточним какви са те.
Попита ни дали знаем нещо за културата на Квебек. Тук отново импровизирахме.
После ни попита дали знаем името на премиера на Квебек – мъжа ми каза, че не си спомня, на което Мосю Оде се засмя, от което личеше че не му вярва, но се смееше дружелюбно, а не иронично. Попита ни поне дали не познаваме някой известен човек от Квебек и аз почти веднага се сетих за Селин Дион, а той се засмя още повече и каза на преводачката “ Знаех си, че ще го кажат”. После леко подсказа на мъжа ми, а той се сети за Вилньов от Формула 1.
Не съм сигурна дали ни попита защо смятаме, че ще успеем да се интегрираме в Квебек, но си спомям, че мъжът ми обясни и това. Всъщност, май че беше свързано с въпроса каква работа очакваме да си намерим в Квебек. Отговорихме и двамата на този въпрос.
Попита колко време и къде сме учили френски, на което пак мъжът ми отговори и ни попита какъв е стажът ни.
Честно казано не си спомням да ни е задавал повече въпроси. Но така или иначе съвсем не беше толкова страшно, колкото очаквахме и не сме говорили толкова много, колкото се бяхме подготвили. Особено аз като придружаващ кандидат говорих съвсем малко.
След това г-н Оде започна да говори, този път малко по-бързо и по-сложно. Каза, че говорим добре френски, че имаме хубави професии и опит, че имаме пари, и че смята, че ще успеем да се адаптираме. Препоръча ни да продължим да учим френски и ни обясни, че до заминаването ни вероятно процедурата ще отнеме около година, което зависело от много неща. Даде ни прословутите сини папки. Подписахме декларация за финансова независимост и след това ни
разпечата сертификатите. Излезе от стаята за малко и имахме възможност накратко да си побъбрим с преводачката. Тя каза, че сме се справили добре, и че личи, че учителката ни се е постарала много, за което МНОГО БЛАГОДАРИМ НА ЖАНА НИКОЛОВА за търпението и усилията, почвайки от нулата при нея да проговорим на френски и да получим комплименти от преводачката и одобрение от изпитващия, макар и да не показахме 100% от това, което знаем.
Пожелаваме успех на всички и благодарим за подкрепата и ценната информация, която споделяте във форума.
Късмет!
