
Съпруга започна първата си работа на 3-трия ден от търсенето, на 3-тия месец беше супервайзер на 2-ма механици, но със същата заплата. Напусна заради това и защото го изнудваха да използва диагностичната си апаратура за хиляди евро за 12 $ на час. Преди да направи това си намери друга работа. Френски досега не са му изисквали. Междувременно получи карта за механик, като положи изпит на 2-рия месец от пристигането ни. На английски, който изпитващите не говорели добре. В "Ордата на механиците" представихме инженерната му диплома и признаха 10 годишния му стаж от Бг.
Сега очакваме канадчето си, но не благодарение на местното здравопазване, а въпреки него. Това ще го спестя, защото много ми тежи. Моите разочарования и заблуди от Бг: че тук има здравеопазване и че Канада е бяла държава /не говоря за малките градчета и събърбите, където са избягали белите/. Ние няма да живеем там скоро. Моя извод-канада не иска децата ни, нашите знания и умения. Иска пари-директно: нашата процедура и идването ни бруто е 10 000 долара и косвено-работим за хората в пенсионна възраст. За инвестиции кеш спестени БГ левчета не говоря/според мен не бива да се дават/.
На първата ми работа-неквлифицирана и след седмици търсене ме накараха да напусна след 4 дни, защото не разбирах местния език/не мога да се съглася, че това е френски/ и клиентите щели да извикат езиковата полиция и да глобят фирмата. Аз си комуникирах без проблем на английски, но мениджъра го беше страх.Явно има защо.Наблягам на езика, за да разберат поелите нашия път колко е важно да се знае добре поне единия.Ако е така-проблеми нямате.
Мечти много имаме, персепективи и планове също. Тук много ми харесва, въпреки, че стандартът ни на живот спрямо българския се е сринал, чуствам се у дома си, спокойно ми е, държавата им работи прекрасно/защо в Бг не е така?/. Но не всеки мисли като мен. Така, че ето ви едно мнение и споделен опит. Изводите са за вас и УСПЕХ! Струва си да се види и прецени, но не затваряйте вратите след себе си.