Разхождам се тази вечер по Платото - от хълма по улица Монт-Роаял по точно от авенюто Парк до Сейнт-Дени и после до метро Монт-Роаял. Оживена улица, много барове, ресторанти, бутици, шумничко малко, ама е ок. И изведнъж чувам зад себе си тропот като от стадо бизони, придружен от истеричен мъжки писклив смях. Обръщам се аз в ужас да не бъда смазана, и що да видя - десетина млади левенти се гонят жизнерадостно, а от кръста надолу са облечени само с прашки :conf: Гледам аз смаяно лъсналите отдалечаващи се задници, а наоколо на никой не му прави впечатление. Продължавам аз леко замаяна от преживяното, и изведнъж отнякъде изскачат други двама левенти, ама по-дърти и с не толкова секси облекло

, затова пък с едни дъъъъъъълги коси. И тия двамата започват да си крещяг и да се гонят между колите, ама това не беше любовният флирт на предишните, ами си обещаваше як кютек. Този път с облекчение забелязах, че две лелки до нас също като мен изразиха страх за сигурността си, а облекчението беше защото поне имах доказателство че не халюцинирам. До спирката на метрото, слава Богу, нямаше повече инциденти. Аз обаче за тази недълга отсечка в престижния квартал видях толкова екшън, колкото за повече от 3 години в Канада не бях виждала. И се чудя - аз ли съм имала толкова лош късмет че да ги видя тези неща за толкова ограничено време, или по принцип си е така. И ако по принцип си е така, пък се чудя как е възможно да се плаща скъпо и прескъпо, за да живееш на такова място. А, за разходка и ресторант от време на време колкото да получа необходимата ми доза адреналин и да не се оттегча от живота - става разбира се. Ама да живееш там непрекъснато

Минах после през "родния" Монкланд в 10 и половина - 11, оживление, всички заведения по улицата пълни, хората се веселят, ама спокойно, без екшън.