Julian_04 написа:Ама да заместваш депресията от собствените си неуспехи с носталгия по България не разбирам. Всеки е имал детство - то е отдавна отминало. Всички ние сме възрастни хора - не деца. Мама, тати, брат, сестра можеш да спонсорираш. От бившите ти приятели не ти зависи живота. Просто приемаш, че пътищата ви са се разделили. Природа има навсякъде. Хубави моменти ще имаш винаги. Единствено може да ти липства в чужбината родния език. Ама ние нали затова си пишем по форумите.

много ограничено мнение

родителите може да са починали, в абсолютна невъзможност да имигрират (пр. инвалиди) или с живот в България, който никога не биха оставили, за да споделят твоят! - не предполагаш ли, че не съществува само твоят вариант за спонсориране, малко така поотвори очите си, поогледай се ... да не говорим, че приятелите никога не са бивши

Ако твоите са такива, моите дълбоки съболезнования. Природата не е просто природа, тя има качествени характеристики. Например пустинята, джунглата, полярния кръг, също са част от природата. Това прави ли ни привързани към тях или най-много на екскурзия ще отидем до там ?
Още по-неаргументирано ми се вижда свързването на депресиите с успеха и носталгията. Можеш ли да развиеш мисълта си ? Аз познавам доста депресирани успешно реализирали се професионално хора, така да се каже всекидневно се препъвам в тях, даже последният ми пример е за човек, който получава над 100 хил, директорска длъжност, предпочел да се върне в родната си страна Италия, за да е близо до семейството си. Дали пък не е трябвало да ги спонсорира
и детството може да е отдавна минало, но то е най-важният момент от формирането на човека. Явно на теб, Julian_04, нещо твърде важно ти се е изплъзнало, за да станеш емоционален инвалид и да се задоляваш с материалното си благосъстояние.
Човек, който не държи на миналото си, няма бъдеще.