Седя си аз и си мисля... И по едно време усещам, че всички само си седят....

Майтап.
Та седя си в работата и си мисля ... каква ли е истината за Канада - едната истина. За другата - други да кажат... И измислям следното. Значи, тръгвайки от историята разбирам, че в началото тук са били заселвани принудително престъпници и жени с леко поведение. С времето постепенно земите почват да се населяват с хора, дошли от най-стария континент - хора все недоволни от мястото, от което са тръгнали. Нищо лошо. На свой ред, обаче, от хора, които са били мачкани, в търсене на пържолите, те започват да излизат извън рамките на казуса с набирането на храната и започват да се превръщат в завоеватели, унищожавайки местното население. Както знаем от дебелите книги, обаче, индианците са хора с познания и преминавайки по един или друг начин оттатък, поставят добре заложени капани, неуловими за окото и сензитивността на бледоликите, които в дългия път към цивилизацията, са загубили всичките си усещания. Нищо по-лесно от това да ги уловиш в капана на собственото им невежество, съчетано с мисълта за недостижимост. Изхождайки също от недоказаната теория за торсионните полета, според която всяка мисъл се запечатва в пространството и отново се връща на принципа на бумеранга, стигам до прозрението защо енергията, която се носи из въздуха носи точно определен заряд на поведение. Примерно разбирам защо повечето жени, стъпвайки на този континент, придобиват определен вид държане - не говоря за ордерите, там нещата са регламентирани. Мъжете от своя страна приемат чертите на мошениците и се опитват да хванат набивания чрез разни рекламни трикове живот в ръцете си, изпадайки в същото мисловно опиянение. И всички, стоварили се тук, демонстрират завидни пристъпи на еуфорично настроение, характерно за съмнителните нощни места, където всички прегради падат и където всеки изпаднал в беда започва да се чувства господар на вселената. Това са скромните ми разсъждения. Всъщност виновни са торсионните полета.

Учените да му мислят как да променят съотношението на планетата... Понеже на определени места подобни еуфории липсват. И призивът ми към тях е, ако може някакси да се пренасочат определени потоци към други места, за да не се получава струпване на едно място, така че, попадайки от едно място на друго някои да не се чувстват като спуснати от небесата.
Joana
"... и аз открих свободата, дивата соколова свобода, която ме остави без дъх, сякаш пред мен се откри един живот с вятър, слънце и гонени от вятъра облаци, живот, за чието съществуване не бях и подозирал." "Сенки в рая", Ремарк