отиваме ние с жена ми в Радисън, влизаме и сядаме в зала 1, почакахме малко, видяхме как вкарват в стаята на изпитващия 6(или повече) големи кашона на които си личеше че идват от Виена. След което дойде онова малкото и тънкото което приличаше на сериен убиец да ни посрещне, сядаме ние, и той почва с титуляра, в случая жена ми:01. На колко години сте?
02. Защо имигрирате?
03. Защо Монреал?
04. Имате ли познати или роднини?
05. Как ще се оправите след пристигането?
06. Разкажете как би ви минал 1-вият ден в Монреал?
07. Какво мислите да работите там?
08. Защо точно тази работа?
09. Тук дойде и образуването. -Та разкажете нещо за него. (пита за последната диплома)
10. А тук какво работите? (пита за актуалната работа)
11. Разкажете какво знаете за Провинция Квебек на Английски? (ей тук падна смях, говорим и двамата английски, но бяхме научили тази информация на френски, и това се оказа може би най-трудния въпрос, превключването беше тежко)
12. Сами ли живеете?
Предполагам това бяха нейните въпроси, това помня
ОКОбърна се към мен и ме попита за: актуална работа, последно образование, защо работя графичен дизаинер а имам диплома за асансьорен техник, защо съм избрал да уча това а работа онова, защо сте избрали това училище? ей тук му отговорих така: - Защото училището беше близко до нас..........! Даже и след този отговор нито една гънка на лицето му не помръдна, беше железен
защо искам да замина, какво ще работа там, къде съм учил френски, кои език говориш най-добре? - Английски (казвам аз). Обърна се към преводачката и попита дали с трудовата ми книжка всичко е ОК, Тя каза че последната работа липсва, -Защо? пита той. -Ми ей така, отговарям аз,(базикам се ), казах му че счетоводителката ще ми я попълни когато напусна работа.И така сутринта в 09:40h минахме успешно интервюто.
Аз хич не съм доволен от себе си, не се бях подготвил добре и мънках.
Даде ни сертификатите и айде бягай
) Та за мосюто, само изглежда така, иначе френският му е перфектен, говори бавно и разбираемо. Даже мисля, че много добре усеща хората и знае в какво положение се намират, затова получи от мене не едно а две Grand Merci!
Пожелахме успех на следващите кандидати и си тръгнахме, след което ни догони едно пиколо което и тои е в процедура на заминаване
Та мисля си днес аз, защо толкова плашещо говорят хората за тези интервюта? На мен, които според мен знаеше за 3 по наща система ми се стори много лесно с лесни въпроси, такива които всички развиваме.
а за Петимата Тибетци, уважавам ги
успех на всички
и ние 
:idea:, ще дае нешто ново 