За да се създаде някаква сравнително точна представа за страната и живота трябва да се описват конкретни случки и да се избягва, доколкото е възможно, даването на мнение...
Ето например две мои случки с полицаи в БГ и Канада. В БГ аз имах много луди комшии, една вечер баща и син се сбиха на етажната площадка. Голям бой - кръв, юмруци, ръмжене в продължение на 15 минути без прекъсване. Помислих, че ще се убият и се обадих в полицията. Полицаите дойдоха след около час. По това време симпатягите се бяха успокоили, всичко беше оплескано с кръв, лиги и зъби. За щастие не се убиха, но и от присъствието на полицаите нямаше полза.
Случка от Канада: звъни се на вратата, бях леко облечен и докато се облека и намотам да отворя, този или тези които звъняха си бяха отишли. След около час, някъде около 8 вечерта, пак се звъни. Отварям, насреща двама полицаи - мъж и жена. Поздравиха ме, представиха се и ме попитаха дали блокчето и квартала е спокоен, дали съм забелязал нередности и лоши комшии, дали всичко е спокойно. Отговорих им - всичко е наред. Полицаят ми каза, че ако има някакви проблеми, трябва да се обадя на 911, даде ми една карта на квартала и информационни брошури.
Темата за цените, работата и т.н. в Канада е дъвкана дълго, затова ще бъда кратък:
- цени на транспорт, храна, квартири, съотношение на заплати - Монреал бие например Лондон - доколкото помня, плащах 240 паунда месечно за малка стаичка в Лондон, в която спях с още един човек, а в самата двуетажна къща имаше още 6-7 души (разбирай, проблеми с тоалетна, баня, шум), в Монтреал плащам 620 долара за двустаен апартамент (често чувам мнения, че това е много) и съм доволен. В Лондон дълго време работих мизерни работи, едва след петия месец открих нещо по-чисто, в Монреал след месец и половина престой вече работя чиста, не много високо платена работа, която обаче ми покрива всички разходи (благодаря за Бога за това), в Лондон ходих на платени курсове по английски, с кофти даскали и лигави състуденти, в Монтреал не плащам и лев за фреския, даскалката е сериозна, а състудентите кротки и приятни. Културният живот в Лондон е много над този в Монреал, в Лондон усещането, че живееш в "центъра на света" е силно, в Монреал усещането, че си малко "на село", че си малко встрани от "играта", съществува, но това е мое мнение. В Лондон повечето българи около мен имаха проблеми с удължаване на виза, престой и т.н., повярвайте, тези проблеми могат да ви отровят живота, в Канада нямаш такъв проблем - ако искаш стоиш, ако искаш си отиваш, като си отидеш и съжалиш, може пак да се върнеш, свободата на движение е велико нещо. След три години в Канада ставаш гражданин, имаш право на глас, т.е. вече си пълноправен член на общество, което е правило политическа система двеста-триста години преди теб, строило е сгради, трудило се е, за да влезе в челната десетка на развитите икономики и има куража да каже - да, ела сред нас, на вече готовото и построеното (имайте предвид, че в кьопавата ни България англичанин не може да вземе лесно гражданство, т.е. да стане един от Нас, ха! отде-накъде, знай ли Ботев, знай ли Левски, дедо му умрял ли е по бойните полета, баща му строил ли е НДК, Кремиковци, Козлодуй?!!), в Лондон оставаш имигрант завинаги (освен ако не си голям специалист или особено надарен индивид), нямаш право да се месиш в политиката на Британия и да казваш кой да бъде управляващ. В България дължах на здравната каса 700 лв. и колкото пъти се сетих за това се припотявах... Нямам никаква вина за тези дългове - чужбина, безработица, студенство (учене), разходи за ток, вода, семейство, не ми оставаше и лев да заделя поне да си изплатя лихвите по задълженията,... и хоп, в Канада не дължа нищо и няма да дължа нищо... Абе, на всеки му се случват различни неща и чувства различни неща, важното е когато човек вземе решение и дойде тук, в Канада, и се сблъска с трудности, да не забравя откъде е дошъл, защо е дошъл, да си подреди целите и приоритетите, да работи няколко години търпеливо по тях (щото хубавите работи рядко стават лесно и бързо), да стиска зъби, дето се вика, и ако успее, да се радва, ако не успее да знае, че е свободен човек и че винаги може да опита нещо ново, но със съзнанието, че е дал всичко от себе си за мечтата си... Пък те мечтите никога не умират... Монтреал е cool.
