. Не, че се оплакваме де... Значи бяхме от 10 часа, но като слязохме долу към 10 без 5, се оказа, че предишната двойка все още чакаше за резултата си отвън. Така че може би сме почнали към 10,10. Може би затова малко ни "претупаха". Иначе водеща съм аз, с българска филология и журналистика и с 5,5 години стаж като журналист. Съпруга ми е със средно професионално КИП и автоматика и със специалност Техник/технолог. Той работи от повече от 8 години в козметична фирма като технолог в производството на боя за коса и като техник по поддръжката. Ниво на френски за мен 5/5 английски 7/7 (понеже имам средно със засилено обучение на немски и английски), а на съпруга ми френски 4/4 и английски 4/4. Аз съм на 28 години, а той на 29. Нямаме деца.Значи влизаме ние, бонжур - бонжур. Изобщо не ни пита откъде сме, с какво сме дошли, дори не се представи, но то просто нямаше вече и време. Поиска паспортите,без да ни разпитва. Прочете си всичко и го сравни. През цялото време гледаше с добри очи, усмихваше се. Това помага доста, а и преводачката е готина, помага доста, ако се наложи. При нас се наложи на 2 пъти, тъй като ми зададе въпроса дали съм учила редовно или задочно, а точно за това не бях помислила при подготовката си, честно да си призная. Но се оправих. Не му прави лошо впечатление, че се допирате до преводач, стига да не е постоянно,разбира се. След това директно ме застреля с въпроса защо сте решили да емигрирате. Аз му отговорих, че искаме да емигрираме точно в Квебек, поради имиграционната им легална програма и бла бла... така нататък. После ме попита какво смятам да работя там. Аз обясних какво работя сега, и че съм наясно, че за да бъда жураналист и там трябва да си усъвършенствам френския доста, но имам и други варианти. Показах му разпечатки на оферти за работа от интернет - всички в административната поддръжка. Оттам разговора ни се насочи най-вече в посока, че трябва да учим наистина много френски, щото ще ни е по лесно да се интергрираме, като най вече говори той. После тръгна по формулярите. Взимаше всички оригинали на дипломи, брачно свидетелство (без акгове за раждане), трудови книжки, договори и сл.бележки и ги подаваше на преводачката, тя потвърждаваше, че са като изпратените копия и той си отмяташе. Попита и мъжа ми какво значи техник/технолог и той му разказа какво точно работи в момента с няколко изречения. Пита ни за приятели и роднини в квебек и ние му дадохме декларация от братовчеда на мъжа ми, която не бяхме упоменали при изпращането на документите, обясних, че ние сме ги изпратили в същия месец, когато той е заминавал със семейството си. Остана очарован, тъй като аз бях подготвила копие на декларацията за него, както и на един бял лист бях принтирала само адреса на братовчеда, както ни посъветва учителката ни по френски, г-жа Узунова (за което сме и много благодарни!!!) и това е. ПРеди да ни помоли да изчакаме навън за резултата, дръпна една лекция за това колко важен е френския там където отиваме и то добрия френски и аз за момент си помислих, че сега ще ни върне, докато докажем още нива език. Направо щяхме да получим инфаркт, докато чакахме! Но после преводачката ни покани, и видяхме как сертификатите стоят на бюрото пред наште места. Помоли ни да проверим имената само и после ни даде малко наставления, разбира се, разни материали за Квебек и ни пожела всичко добро. Поздравихме се и си тръгнахме. Та това е, дано не съм ви отегчила, но исках да съм буквална
Приятен ден и успех на всички след нас!!!
