
Значи влизаме ние, бонжур - бонжур. Изобщо не ни пита откъде сме, с какво сме дошли, дори не се представи, но то просто нямаше вече и време. Поиска паспортите,без да ни разпитва. Прочете си всичко и го сравни. През цялото време гледаше с добри очи, усмихваше се. Това помага доста, а и преводачката е готина, помага доста, ако се наложи. При нас се наложи на 2 пъти, тъй като ми зададе въпроса дали съм учила редовно или задочно, а точно за това не бях помислила при подготовката си, честно да си призная. Но се оправих. Не му прави лошо впечатление, че се допирате до преводач, стига да не е постоянно,разбира се. След това директно ме застреля с въпроса защо сте решили да емигрирате. Аз му отговорих, че искаме да емигрираме точно в Квебек, поради имиграционната им легална програма и бла бла... така нататък. После ме попита какво смятам да работя там. Аз обясних какво работя сега, и че съм наясно, че за да бъда жураналист и там трябва да си усъвършенствам френския доста, но имам и други варианти. Показах му разпечатки на оферти за работа от интернет - всички в административната поддръжка. Оттам разговора ни се насочи най-вече в посока, че трябва да учим наистина много френски, щото ще ни е по лесно да се интергрираме, като най вече говори той. После тръгна по формулярите. Взимаше всички оригинали на дипломи, брачно свидетелство (без акгове за раждане), трудови книжки, договори и сл.бележки и ги подаваше на преводачката, тя потвърждаваше, че са като изпратените копия и той си отмяташе. Попита и мъжа ми какво значи техник/технолог и той му разказа какво точно работи в момента с няколко изречения. Пита ни за приятели и роднини в квебек и ние му дадохме декларация от братовчеда на мъжа ми, която не бяхме упоменали при изпращането на документите, обясних, че ние сме ги изпратили в същия месец, когато той е заминавал със семейството си. Остана очарован, тъй като аз бях подготвила копие на декларацията за него, както и на един бял лист бях принтирала само адреса на братовчеда, както ни посъветва учителката ни по френски, г-жа Узунова (за което сме и много благодарни!!!) и това е. ПРеди да ни помоли да изчакаме навън за резултата, дръпна една лекция за това колко важен е френския там където отиваме и то добрия френски и аз за момент си помислих, че сега ще ни върне, докато докажем още нива език. Направо щяхме да получим инфаркт, докато чакахме! Но после преводачката ни покани, и видяхме как сертификатите стоят на бюрото пред наште места. Помоли ни да проверим имената само и после ни даде малко наставления, разбира се, разни материали за Квебек и ни пожела всичко добро. Поздравихме се и си тръгнахме. Та това е, дано не съм ви отегчила, но исках да съм буквална
