Интересна дискусия!
Аз мисля, че общата култура и специализацията не се изключват взаимно. Точно обратното - те се допълват. Много ми харесва мисълта, която "webmastera" си е сложил като девиз:
"The whole secret of life is to be interested in one thing profoundly and in a thousand things well."
Човек е добре да си избере една (ако може повече - евала) специалност и да бъде добър в нея. Въпросът е
как да я избере и кога?
За да може да направи избор, преди всичко той трябва да има избор. Трябва да има широк поглед върху възможностите. Трябва да има и резервни варианти.
Как едно дете може
само да реши какво иска да прави през остатъка от живота си без да му е дадено
достатъчно време да проучи възможностите и да вземе
съзнателно решение?
Всички сме били деца и знаем колко променливи могат да бъдат детските, пубертетските и юношеските желания и настроения.
Има мого момиченца, които като малки са много добри математички. Като станат на 15-17 години обаче, най-често загубват интерес към математиката. Те биха ли били щастливи, ако изборът за тях вече е бил направен преди няколко години? Сугурно биха могли да се ориентират към друга специалност, но няколко години вече са загубени и материалът по другата специалност трябва да се учи от начало.
Аз познавам такива случаи.
Познавам и случаи на неуспели кандидат-студенти по право, които стават добри филолози, историци или журналисти. Познавам и случай на човек с математическо образование, които сега учи в художествената академия а преди това завърши анимация и компютърна графика. Как мислите -
лесно ли е да се преподава компютърна графика на студенти, дето хабер си нямат какво е това координатна система, вектор, матрица, и т.н.?
Според мен училищното образование няма толкова за цел да ни научи на нещо, колкото да ни покаже възможностите и да ни научи да учим
Иначе съм съгласен, че нашето образование (+ образованието в Ръся и цяла Азия) набляга прекалено много на заучаването на факти. Би било добре ако съществуващата система се олекоти малко и на мястото на отпадналия материал (не предмет!) се вмъкнат повечко дискусии и т.нар. "critical thinking".
Тук е обратното: "critical thinking" с минимално количество факти и правила. Ами и така не става работата
