РЕПОРТАЖ НА ЛОРАН БЕРТО19/12 - 18:40 ч.
Репортажът е част от съвместния проект на РФИ - Париж и РФИ - София “Европейски акценти – една седмица в България”. Проектът има амбицията да повиши информираността на европейската аудитория за нашата страна, като представя различни аспекти от живота на България като страна-кандидатка за членство в Европейския съюз. Текстът на репортажа е преведен от българската редакция на РФИ и представен за публикуване в "Европейски перспективи".
---
След отварянето на границите в началото на 90-те години повече от 500 хиляди българи емигрират в Западна Европа и Северна Америка. Поне 150 хиляди от тях имат висше образование като заминаването се оказва единствения възможен изход, за да могат да получават прилични доходи и да живеят добре. Правителството се опитва да спре изтичането на мозъци, но засега напразно, макар че някои емигранти започват да се връщат в страната.
Влизаме в малък апартамент близо до центъра на града. Тук живеят Иван, Теодора и двегодишният им син Иван. След няколко месеца те ще напуснат страната с 3 хиляди евро спестявания в джоба. “Нашето семейство реши да напусне България и да заминем за Канада, защото смятаме, че там ще можем да живеем един по-спокоен живот”, споделя Иван. В България той работи като геодезист. Висшето си образование е завършил преди 6 години. Оттогава е сменил 4 работни места. “Работих в частни и държавни фирми, работих почти навсякъде в моята област. За нещастие има един таван на професионалното развитие, който не може да бъде надскочен и този таван е много нисък”, разказва младият специалист.
Той не се тревожи, че не заема висок пост, а че не печели добре. Месечният му доход е приблизително 100 евро.
Относно перспективите в Канада Иван съзнава, че няма да си намери работа по специалността. Там на първо време ще трябва да си намери някаква работа, за да си изкарва хляба. После се надява, че с течение на времето, ще може да използва способностите си и да си намери подходяща за него работа.
Компютърни специалисти, химици, биохимици, астрофизици, математици и физици, млади и не толкова млади български емигранти освен владеенето на няколко чужди езици са често високообразовани, но за съжаление в сектори, където все още няма достатъчно работни места и добро заплащане. За да спре изтичането на мозъци правителството организира срещи с емигранти. Николай Василев е един от тях, днес той е вицепремиер и е инициатор на няколко проекта, чиято цел е да задържат младите дипломирани хора в България. Ето как реагира той на заминаването на Иван в Монреал: “Изключително съжалявам за това… Винаги, когато посещавам университети се опитвам за говоря с възможно най-много хора. Понякога по улиците срещам родители, които ми казват, че децата им искат да заминат за САЩ, но сега имат доверие в нас и разбират, че има възможности в страната”, изтъква министърът.
“Опитвам се да убедя хората до колкото мога. Разбира се, решението да заминеш или не, е лично. Не искам да осъждам никого, защото човекът, за който става дума е много по-добре платен в Канада, ако си намери работа. Но той ще се сети, че в България е плащал много по-малко данъци и заплатата му тук ще расте много по-бързо, отколкото в Канада, защото в момента се намираме в период на силен икономически ръст.”, смята Николай Василев.
“Скоро ще влезем в НАТО и ЕС и това, което би било хубаво, е хората да заминат за чужбина, за да добият опит и да се върнат. Повтарям, че нито една програма не може да осигури работа на 8 милиона души в рамките на една година. Трябва да се отбележи обаче, че за две години безработицата спадна от 19,3 на 12,9 %.”, уверя министърът.
Какво всъщност кара българите да напускат страната? “Надеждата за по-добър живот, но не е единствено”, смята социологът Боряна Димитрова, ръководител на агенцията Алфа рисърч. “ За голяма част от съвременното поколение пътуването в чужбина едно време бе нещо забранено и немислимо. Ето защо първата асоциация, свързана с ЕС, е свободата да пътуваш. Това е възможността да видиш един друг свят, да видиш как живеят хората. Това е нещо наистина много важно за българите”, казва Боряна Димитрова.
Каквито и да са основанията, заминаването в чужбина винаги наподобява изгнанието. Иван и семейството му обаче са готови да платят цената за това.
Разбира се, взимането на подобно решение, не е никак лесно. “Ще ни бъде много трудно да напуснем средата, в която сме живели досега, да се разделим със семейството, с приятелите. Още повече, че разликата между Европа и Северна Америка е по-голяма, отколкото между България и Западна Европа. Трябва обаче да се рискува, иначе другата възможност е да останем тук и да очакваме нещо, което най-вероятно няма да дойде”, заключава Иван.
http://www.tv-radio.com/ondemand/rfi/me ... 031219.ram
Сигурно съм много ценен кадър, та Никито Василев изключително съжалява за заминаването ни...

А за периода на силен икономически ръст - без думи...
