Привет, я да задам и аз един въпрос:
Кажете хубави места за риболов около Монреал?
Благодаря
Lub0
На Риболов около Монреал.
-
Lub0
- Мнения: 6899
- Регистриран на: Вто Авг 26, 2003 11:42 am
- Местоположение: Sunnyvale Trailer Park, Nova Scotia
- Обратна връзка:
На Риболов около Монреал.
Lub0 for President!
###############
"Геврек, геврек", викаха децата, без да знаят, че питката е смъртно ранена...
###############
"Геврек, геврек", викаха децата, без да знаят, че питката е смъртно ранена...
За места около Монтреал не знам, но ето какво е написал някой за риболов около Торонто на ide.li:
На риба югозападно от Торонто - с някои отклонения и наблюдения.
Пристигнахме на реката към 10 сутринта. Въпреки че в Канада алкохола е строго регулиран от държавата и в Онтарио има само 3 вериги от магазини за алкохол (Beer Store - за бира, Wine Store за вино и Liquor Control Board of Ontario- да контролира силния алкохол), предишата вечер бяхме успели да се натаралянкаме по нашенски.
Разглезени, довлачихме се някак си до поляната край реката, която беше цял километър пеша след паркинга. Мъкнеха се столове, одеала, табли, и дори походен грил.
За шаран, мислех си. С кой ли акъл отивам да вадя тея грозни парцали без никакъв бой в тях. За разлика от Европа, шарана е на много ниска почит тук. Почти не се ловят, а са се навъдили като нигерийци около станция на обединените нации.
Слагам малко царевица на куката и замятам далече в реката чудейки се дали въобще ще хванем нещо. Разгъваме одеала, подхващаме таблата и на втората игра - зрррррррррррр. Върха на пръчката ми се опитва да докосне водата. Тичам rugby стил между столове, грил и хора и едвам докопвам пръчката, която е почти изскубната от положника. Засичам, а, закачил съм някой дънер - не се мести и един инч.
По едно време дънера се размърдва и се златее - бре, това било шаран. Борим се с добичето дърпащо като руски Зил. Пот тече от мен и след благополучни 15 минути вадя звяр дълъг колкото половината ми пръчка.
Местни рибари прииждат и се чудят, брей, то било забавно тва бе. Китайците се чудят как мога да го пусна обратно само след 2 снимки но бързо се разсейват пред гледката на един "голдън ретрийвър" - куче което чувам било доста вкусно приготвено с ориз и зеленчуци.
Подхващаме таблата но скоро трябва да се откажем защото четирите пръчки които сме заметнали решиха да ни изсвирят някакъв странен казашки танц с много прегъване и понякога дори с късане на корди.
Тук позволяват една пръчка на човек. Толкова сме се канадизирали че им вярваме, въпреки че "горски" рядко има. Аз съм се канадизирал дори повече и освен че пускам рибата обратно в реката се учудвам как жените са оставени да готвят а ние мъжете лежим, пушим, и пием скришно бира (тук пиенето на открито е забранено без специален лиценз).
Печем се, ядем, пием още и чакаме шарана да излезе от обеден сън. Минават жени рибарки и местни русалки по бански костюми. Тук банските са консервативни но жените носещи ги имат татуировки, дори и по средата на гърба, където не могат да ги видят. Хилим се по Бай Ганьовски след като обяснявам на колегите защо тези средногърбни татуировки се наричат мишени.
На връщане към Торонто минаваме през родния град на Уейн Грецки - великия хокеен играч от източноевропейски произход (мисля). С такъв поялник за нос ама със супер готина жена - милионите са секси явно. Дори в такова малко селце от двайсетина хиляди души има блокове - канадците за разлика от американците си падат по блоковете. Също си падат по US телевизия и радио съдейки по билбордовете около магистралата рекламиращи американски ТВ предавания и радиостанции. Вървим срещу поток от камиони забързани към близката US граница. Защо ли я има дори тази граница - освен парите, таксите, отвратителното здравно обслужване в Канада - няма разлика между страните.
Прибирам се по гръцката улица която постепенно се поддава на натиск от мюсюлмански имигранти. Завивам покрай бангладешкия ъгъл и с благовение гледам към голф игрището срещу къщата ми - чалмите голф не играят. Спасен съм за още някоя-друга година. Но кога ли църквата отсреща ще се сдобие с минаре?
Изтръпвам и едвам пропускам негъра пресичащ улицата на червено - "поне се усмихвай когато е тъмно" провиквам се завивайки в гаража си.
Шаран, надвива местните благородни видове и ги измества. От Азия през Европа и тук. Довеждащ със себе си тиня - и буквална и преносна. Но добре се биха де. Може и все пак да има шанс за превъзпитание. Абе, тия рибари до нас да не пушеха трева - кви са тия измишльотини от моя страна?
На риба югозападно от Торонто - с някои отклонения и наблюдения.
Пристигнахме на реката към 10 сутринта. Въпреки че в Канада алкохола е строго регулиран от държавата и в Онтарио има само 3 вериги от магазини за алкохол (Beer Store - за бира, Wine Store за вино и Liquor Control Board of Ontario- да контролира силния алкохол), предишата вечер бяхме успели да се натаралянкаме по нашенски.
Разглезени, довлачихме се някак си до поляната край реката, която беше цял километър пеша след паркинга. Мъкнеха се столове, одеала, табли, и дори походен грил.
За шаран, мислех си. С кой ли акъл отивам да вадя тея грозни парцали без никакъв бой в тях. За разлика от Европа, шарана е на много ниска почит тук. Почти не се ловят, а са се навъдили като нигерийци около станция на обединените нации.
Слагам малко царевица на куката и замятам далече в реката чудейки се дали въобще ще хванем нещо. Разгъваме одеала, подхващаме таблата и на втората игра - зрррррррррррр. Върха на пръчката ми се опитва да докосне водата. Тичам rugby стил между столове, грил и хора и едвам докопвам пръчката, която е почти изскубната от положника. Засичам, а, закачил съм някой дънер - не се мести и един инч.
По едно време дънера се размърдва и се златее - бре, това било шаран. Борим се с добичето дърпащо като руски Зил. Пот тече от мен и след благополучни 15 минути вадя звяр дълъг колкото половината ми пръчка.
Местни рибари прииждат и се чудят, брей, то било забавно тва бе. Китайците се чудят как мога да го пусна обратно само след 2 снимки но бързо се разсейват пред гледката на един "голдън ретрийвър" - куче което чувам било доста вкусно приготвено с ориз и зеленчуци.
Подхващаме таблата но скоро трябва да се откажем защото четирите пръчки които сме заметнали решиха да ни изсвирят някакъв странен казашки танц с много прегъване и понякога дори с късане на корди.
Тук позволяват една пръчка на човек. Толкова сме се канадизирали че им вярваме, въпреки че "горски" рядко има. Аз съм се канадизирал дори повече и освен че пускам рибата обратно в реката се учудвам как жените са оставени да готвят а ние мъжете лежим, пушим, и пием скришно бира (тук пиенето на открито е забранено без специален лиценз).
Печем се, ядем, пием още и чакаме шарана да излезе от обеден сън. Минават жени рибарки и местни русалки по бански костюми. Тук банските са консервативни но жените носещи ги имат татуировки, дори и по средата на гърба, където не могат да ги видят. Хилим се по Бай Ганьовски след като обяснявам на колегите защо тези средногърбни татуировки се наричат мишени.
На връщане към Торонто минаваме през родния град на Уейн Грецки - великия хокеен играч от източноевропейски произход (мисля). С такъв поялник за нос ама със супер готина жена - милионите са секси явно. Дори в такова малко селце от двайсетина хиляди души има блокове - канадците за разлика от американците си падат по блоковете. Също си падат по US телевизия и радио съдейки по билбордовете около магистралата рекламиращи американски ТВ предавания и радиостанции. Вървим срещу поток от камиони забързани към близката US граница. Защо ли я има дори тази граница - освен парите, таксите, отвратителното здравно обслужване в Канада - няма разлика между страните.
Прибирам се по гръцката улица която постепенно се поддава на натиск от мюсюлмански имигранти. Завивам покрай бангладешкия ъгъл и с благовение гледам към голф игрището срещу къщата ми - чалмите голф не играят. Спасен съм за още някоя-друга година. Но кога ли църквата отсреща ще се сдобие с минаре?
Изтръпвам и едвам пропускам негъра пресичащ улицата на червено - "поне се усмихвай когато е тъмно" провиквам се завивайки в гаража си.
Шаран, надвива местните благородни видове и ги измества. От Азия през Европа и тук. Довеждащ със себе си тиня - и буквална и преносна. Но добре се биха де. Може и все пак да има шанс за превъзпитание. Абе, тия рибари до нас да не пушеха трева - кви са тия измишльотини от моя страна?
Re: На Риболов около Монреал.
E takiva ribi lovim v Montreal 
-
vesi i stamen
- Мнения: 21
- Регистриран на: Нед Юли 27, 2003 8:55 am
- Местоположение: Varna - USA
- Обратна връзка:
-
The Great Bastun
- Мнения: 63
- Регистриран на: Пон Юли 28, 2003 8:08 am
- Местоположение: ПАМПОРОВО, БОРОВЕЦ И МОРЕТО !!!
Златната рибка
Покрайнините на Москва.Голяма дача на брега на езеро пълно със риба.На брега риба лови Рем Вяхирев( бившия шеф на Газпром).
След 2-3 часа висене, хванал Златната рибка.Погледнал си златно-диамантения Ролекс и казал:
-- Егаси и работата, толкова чакане и накрая някаква си Златна рибка.
И понечил да я хвърли обратно в реката.Но нещеш ли Златната рибка проговорила:
-- Ей Рем, приятелю така ли ще ме хвърлиш? Ами 3-те желания ? Не искаш ли?
Рем Вяхирев изсумтял, погледнал Златната рибка и казал:
-- Ей, няма почивка и в неделя.Но добре казвай, ще ти ги изпълня.
След 2-3 часа висене, хванал Златната рибка.Погледнал си златно-диамантения Ролекс и казал:
-- Егаси и работата, толкова чакане и накрая някаква си Златна рибка.
И понечил да я хвърли обратно в реката.Но нещеш ли Златната рибка проговорила:
-- Ей Рем, приятелю така ли ще ме хвърлиш? Ами 3-те желания ? Не искаш ли?
Рем Вяхирев изсумтял, погледнал Златната рибка и казал:
-- Ей, няма почивка и в неделя.Но добре казвай, ще ти ги изпълня.