Накратко за подвизите на ген. Иван Колев и Първа конна дивизия:
В битката при Карапелит Кочмар от неголеми части на I-ва конна дивизия са унищожени 10 кратно превъзхождащи българите румънско-казашки части.
На 5-7 септември своевременната смела и несанкционирана от висшето командване намеса на дивизията в битката при Добрич е решаваща за нанесеното тежко поражение на крупните руско-румънските войски командвани от ген. Андрей М. Зайончковски опитващи се да обърнат хода на кампанията.
На 13 септември отново разбива румънците при Чифут Куюсу.
На 14 септември води бой при Кара Омер.
На 19 септември разгромява руско-румънските войски при Топрахисар.
На 20 и 21 септември 1916 г. разбива сърби, румънци и руснаци в битката при Мустафа ачи Азаплар.
На 24 септември разбива румънците при Первели и от 25 септември до 16 октомври води боеве за Кубадинската позиция в района на Первелия.
На 22.12.1916 българските войски освобождават Тулча и на 5.01.1917 г. дивизията се установява в града с което кампанията приключва. Цяла Добруджа и нейното българско насаление от Балчик до делтата на Дунав е свободна.
Генерал-лейтенант Иван Колев (1863 - 1917)
Генерал Иван Колев е бесарабски българин, роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, Одеска област, Украйна. Учи във военното училище в София, а след това през 1894 успешно завършва Военната академия в Торино, Италия. Основател на кавалерийския курс за най-млади офицери и инициатор на конните състезания в българската армия. На 15 октомври е произведен в чин полковник и назначен за командир на Лейбгвардейския конен полк, на която длъжност остава до началото на Балканската война. В началото на Балканската война (1912–1913) г. е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. През Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на Пета армия.
На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор. Паметни са останали думите му на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската:
"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"
На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“ лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен - главнокомандващ войските на Централните сили на Балканите. При награждаването главнокомандващият изтъква:
„Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте, се е случило наистина!”
На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София в Централните гробища.
Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с кайзера Фридрих Велики, който също е бил известен кавалерист.
"
