ЗДРАВОСЛОВНО търпение

[desiR]

Отварям тази тема вследствие на многобройните спорове във форума за това как трябва да бъдем търпеливи към канадските институции - по време на процедурата и после тук, в Канада. Предварително уточнявам, че се смятам за доста търпелив човек, който има респект към ВСИЧКИ правила в живота (не само към официалните). И все пак, намирам за важно да се направят някои конкретни уточнения за нещо, което бих нарекла ЗДРАВОСЛОВНО търпение, което те предпазва от загуба на шанс или право. Този вид търпение изключва досаждането на всяка цена и безкрай, докато постигнете своето. Това търпение означава да останем вежливи, да не нарушаваме правилата, но да имаме ЯСНА преценка на ВСИЧКИ обстоятелства в дадена ситуация и когато това се налага да нарушим обета за "безкрайно търпение" . Ето 3 конкретни пресни примера по моята теза:
1. Ние сме в България и чакаме покана за интервю. Всички от нашия "випуск" я получават, интервютата наближават, но от възпитание и уважение към институциите, ние решаваме, че няма да ги безпокоим. В крайна сметка, под приятелски натиск пишем имейл с хиляда извинения и плахия въпрос дали евентуално няма някакви проблеми, защото вече сме имали проблем с пощите. Оказва се, че поканата е изпратена преди около месец и това е последния ден за потвърждение на интервюто. Всички знаем какъв щеше да е изхода, дори тук наскоро четох за реален случай, в който хората са изпуснали шанса си по подобен начин.
Извод: Първо, дори да имаш пълно доверие на институциите, понякога има ДРУГИ обстоятелства! И когато вече си имал някакъв проблем в комуникацията (какъвто е случая с пощите), здравословно е следващия път да бъдеш бдителен в тази посока. И също е здравословно да попиташ какво става ВЕДНЪЖ!!! не непрекъснато, защото иначе губещия си ти! И да - загубата не е "завинаги", но е с достатъчно големи последствия.
2. Този случай обединява "опита" на няколко мои познати тук, в Канада. Сменяш адреса си, пускаш тази информация навсякъде за теб и съпруг и си спокоен, че всичко е ОК. След доста време чакаш важно писмо, на което трябва да реагираш в ОПРЕДЕЛЕН срок. НО! писмото пристигнало на стария адрес, където вече няма кой да се погрижи да ти го предаде. Пак губещия си ти, защото си решил да бъдеш докрай търпелив. И в най-добрия случай ти остава "правото" да повториш съответната процедура, надявайки се, че този път всичко ще е ОК. Разбира се, преди това трябва да се погрижиш пречките от първия неуспех да бъдат елиминирани, да отделиш още време и ресурс АКО!!!! изобщо едно повтаряне на всичко вече те устройва...
Извод: Както знаем, никоя крайност не е полезна и подобно поведение те вкарва в неприятни заблуди. ЕДНО обаждане навреме не е нахалство и липса на възпитание!
3. Ти си в SAAQ и чакаш за шофьорски изпит. Първоначалните регистрации са минали добре, бързо, остава само последното повикване. Минават 2 "удивителни" часа, в които ти не изпускаш светлинното табло, където трябва да се появи твоето номерче, но... нищо. Няколко пъти питаш охраната - има ли гише, където да разбереш дали всичко е наред, а тя ти отговаря "Запазете спокойствие и изчакайте, това е нормално!" След още известно време, гледайки как всички дошли СЛЕД теб, вече си тръгват, пак се осмеляваш да питаш, пояснявайки, че ако и това е нормално, ще си чакаш. Охраната вече не е сигурна в отговара си, но въпреки това като робот си повтаря едно и също - седнете и чакайте! Ти престъпваш правилата и отиваш на което и да е гише, където се разбира, че всъщност НЕ Е НОРМАЛНО да чакаш близо 3 часа за изпит и че "системата незнайно как те е пропуснала", а SAAQ вече затваря!!! Започват да ти се извиняват и да ти предлагат рандеву за друг ден, но теб това не те устройва! Така че, единствения ти избор е да рискуваш и да се явиш на изпит в извънредни обстоятелства - имаш ограничено до минимум време (при положение, че останалите нямат такова ограничение) и максимум стрес, защото в сградата оставате 3-ма човека и персонала те заобикаля през няколко минути, за да види до къде си стигнал. Да, те са направили изключение от правилата си за края на работното време, НО! ако ти не си се осмелил да попиташ какво става - край! Никой не е виновен, но твоят ден е провален, а и успешното минаване на изпит при гореописаните условия е под въпрос. Така че като те скъсат, пак няма никой виновен!
Съжалявам, ако постът ми е дълъг, но смятам наистина, че е важно да знаем къде са границите на здравословното търпение, така че да не губим шансове, права, време и други ресурси!
Имам още цяла торба с примери в тази насока и съм убедена, че има и други хора като мен, така че когато казваме "Карай по-спокойно, тук за всичко трябва да се чака" - това е така, но и не съвсем... Ключът е в баланса и преценката!
Желая ви успех

[Omega3]

Съжалявам, ако постът ми е дълъг, но смятам наистина, че е важно да знаем къде са границите на здравословното търпение, така че да не губим шансове, права, време и други ресурси!
Имам още цяла торба с примери в тази насока и съм убедена, че има и други хора като мен, така че когато казваме "Карай по-спокойно, тук за всичко трябва да се чака" - това е така, но и не съвсем... Ключът е в баланса и преценката!
Желая ви успех

Тука в Кебек няма граница за здравословното тьрпение или ако има такава тя още не е достигната. Хората са си такива. Погледми какви истории бяха по кметството в Монреал, историите за корупция, здравословната система, непрекьснатото покачване на даньци и такси като в сьщото време услугите намаляват.

Независимо тия факти, няма някакво обществено общо негодуване. Приели са го, че е така и това си е.

Мачовете на канадиен са единственото сьбитие което сьм виждал да мобилизира масите да говорят масово за нещо.

[bttm]

Всичко което си описала е строго индивидуално. Аз например в СААК минах за 1 час, при теб явно е било частен случай. Неуредици има на всякъде, но тук за щастие са по малко. Ние също имахме доста спънки с бюрокрацията в Квебек, но в крайна сметка гледаме на това като нещо през което трябва да преминем, а не като проблем със системата тук. За кратките 7 месеца, от които сме тук е имало и много моменти, които за пореден път ни убеждават, че сме направили правилния избор. Е само ако не беше този тъп и "ромски" квартал CDN..........., но и на това ще му дойде времето, вече сме го планували

[Bistra]

Проблемът на нас българите е, че идваме много изнервени от България, т.е. всичко ни дразни, нетърпеливи сме един вид. Нещата тук се уреждат бавно и спокойно. Рилакс!Ще дойде и твоят ред! Не казвам, че не трябва да се интересуваме и да се опитваме да придвижим нещата възможно по-бързо, защото понякога стават грешки и сякаш ни забравят.Това обаче не е лично спрямо нас като имигранти. Случва се на всички - без изключение.
Болестта припряност се лекува може би след 5-тата година, но трябва да се полагат усилия в тази посока.Понякога могат да се допуснат грешки, ако сме прекалено припрени.(Аз имам такъв пример, прекалено близък до мен, ама той е патологичен случай.) Така, че давайте го по-спокойно! Успех!

[angelheart]

Една от особено любимите ми теми, нееднократно предъвквана Аз да кажа за себе си - един мой отявлен недостатък е, че нямам търпение. Никакво! За щастие, всичко което ми е необходимо да стане в някакъв срок, то си става и без да му се нервирам особено. Колкото до изброените от авторката случаи, и аз попадам в категория номер 2, и се е случвало да идват важни документи на стария ни адрес Сега сериозно - случая с неактуализирания адрес аз лично не го слагам в категорията "чакане", а по-скоро "обикновена чиновническа мърлящина". Регулира се с редовно проверяване на старата ви поща, и с неколкократно известяване за новия ви адрес, на мен се е случвало да го направя 3 пъти за една конкретна институция (Aide financière aux études), да ви ги "похваля"

[desiR]

Хора, разбирам ви НАПЪЛНО за това, че тук е нужно търпение... и затова доста се колебах преди да пусна тази тема. НЕ СЕ ОПЛАКВАМ И НЕ ЗАСТАВАМ ПО НИКАКЪВ НАЧИН СРЕЩУ СИСТЕМАТА. Разбирам я и я приемам! Точно заради това, смятам, че дори не е съвсем уместно да кажеш "аз съм търпелив" - щом приемаш нещо, значи то става част от теб и не е нужно да полагаш усилия, за да го "приемаш". За една година тук и аз намерих много доказателства, че за себе си съм направила правилния избор имигрирайки в Канада и в Кебек!
Пуснах темата, само защото исках да покажа, че има конкретни ситуации, в които е по-добре да поемеш някаква инициатива. Естествено, че това не са ситуациите, в които има ясен срок за нещо и той не е минал. И да - случая в СААК е съвсем частен и РАЗЛИЧЕН от общоприетото, но точно заради това го споменах, а не описах други, в които всичко минава гладко. Целта ми в никакъв случай не е да оплюя "всичко и всички", а да насоча вниманието към моменти, в които уж всичко е ОК, а после се появява проблем. Така или иначе аз излязох от тази ситуация, но нали форумът е за това, да споделиш РАЗЛИЧНИЯ си опит, които може да сигнализра някого за нещо.
Не ми се иска темата да се превръща в поредния спор - за и против да сме търпеливи..., защото аз никога не съм била против. Идеята ми по-скоро беше, че когато някой отиде в СААК например и минат 3 часа в чакане, да знае, че НЕЩО НЕ Е НАРЕД и е време за реакция.
Благодаря ви за търпението да ме изчетете и да приемете добронамерената ми позиция

[Omega3]

Проблемът на нас българите е, че идваме много изнервени от България, т.е. всичко ни дразни, нетърпеливи сме един вид. Нещата тук се уреждат бавно и спокойно. Рилакс!Ще дойде и твоят ред! Не казвам, че не трябва да се интересуваме и да се опитваме да придвижим нещата възможно по-бързо, защото понякога стават грешки и сякаш ни забравят.Това обаче не е лично спрямо нас като имигранти. Случва се на всички - без изключение.
Болестта припряност се лекува може би след 5-тата година, но трябва да се полагат усилия в тази посока.Понякога могат да се допуснат грешки, ако сме прекалено припрени.(Аз имам такъв пример, прекалено близък до мен, ама той е патологичен случай.) Така, че давайте го по-спокойно! Успех!

Право в десетката с това мнение. Понякога пощурявам като ги гледам как се туткат докато платят на касата в магазина. Ние сме травматизирани и не само от тази гледна точка.

Нещо което е риволтинг е, че често след откриване на рак, ти казват, че ще те оперират след 6, 8 месеца а и често след това отлагат за по някой друг месец. А както всеки знае, при ракьт всеки ден е важен.

Им хора с болки по костите които ги дьржат на паинкильрс с месеци докато ги оперират, един мой колег седя година и половина на силни хапчета против болки. Ако това става в някоя страна от третият свят или вторият, ок, но това става в една от най разитите страни в света.

[mufc]

desiR,
Враво, за темата
Точно тези дни и ние си коментирахме относно, как е правилно да се постъпи когато има забавяне в сроковете на процедурата ( може би си чела последните страници на темата Докс Букурещ 2011)
Но и се подсетих и аз какви простотии съм преживявал с държавни институции в щатите и в Англия точно относно загубване на важни документи по тамошните пощи. В Канада не съм бил, но благодарение и на такива теми се потготвям.

[myhata II]

Майката му е да се действа,който много чака продължава да чака !!!!

[IRA]

По точка 2, за да сте по спокойни, при преместване е добре да платите в местната поща да ви прехвърлят писмата от стария адрес на новия. За 6 месеца мисля,че струваше 60 доплара. За цената не съм сигурна , от 6 години не съм сменяла адрес.
Иначе основно правило според мен е да не чакаш, а питаш. Като цяло винаги са любезни и отговарят, това им е работата, ако някой е не любезен се оплакваш. Никакво търпение не е нужно, има законови срокове, ако не ги спазят протестираш.

[7George]

Не знам коло трябва да измине, за да влезем в такт с канадските темпове. Да, нервни сме, щото половината ни живот е изминал в безвремие и имаме да наваксваме. За тях това е нормалното - да чукат мохабет с касиерката, докато опашката чинно чака. Всичко ли им е уредено и свършено вече? Ми не повече от нашето, сигурно, но го приемат за нормално. В повечето фирми няма да ти кажат, че си бавен директно - ит тейкс, уарит тейкс, това е. "Релакс, ю ар он нюфаундленд тайм" - гласеше една рекламна листовка. Е, да, който е видял и друго, знае че не навсякъде е така, ама докато дойде и тука бързото време, просто релакс.. А времето е пари - за някого повече досада, за други повече пари, тия кредити трябва да се плащат..
И Квебек явно не е изключение. Но и не пречи да мислиш конструктивно и да действаш нестандартно, когато усещаш, че нещо не е наред.

[mwanza]

desiR,
Враво, за темата
Точно тези дни и ние си коментирахме относно, как е правилно да се постъпи когато има забавяне в сроковете на процедурата ( може би си чела последните страници на темата Докс Букурещ 2011)
Но и се подсетих и аз какви простотии съм преживявал с държавни институции в щатите и в Англия точно относно загубване на важни документи по тамошните пощи. В Канада не съм бил, но благодарение и на такива теми се потготвям.

Те хората тука затова като искат да пратиш документи изрично казват да пратиш копия...

[Omega3]

Аз с времето сьм започнал да се излекувам. Станал сьм много по толерантен и тьрпелив. Но още работя по вьпроса. Работата ми в Канада ме промени и най-вече колегите ми, но признавам си в началото правих изцепки. В плюс на това, обществената уредба тук, с малки изключения, ме бута в тази посока.

В Бг-то, под натиска на беднотията, безверието кьм дьржавните органи, липсата на перспектива и постоянният допир кьдето и да е било с простотията, с времето си изиграва ролята и ставаш сприхав, нервен и вечно критикуващ.

[Rall]

Абе и аз почвам да се лекувам лека полека от сприхавостта ама има още какво да се желае... Е днеска бех на косъм да избеснея яко ама се спрех, броих бавно до 10 (2 пъти) и се размина драмата
Понеже случката е свързана с търпение и канадска действителност ще ви я разкажа.
Значи преди две седмици , старото Сузуки почна да отказва да зарежда акумулатора, (никога Сузуки, ако не е ново и в гаранция) та решавам да се боря с проблема. Мерим ток както си му е реда и ток нема, 12 волта и не мърда повече.
Та почвам значи от ремъка понеже е най-тънкана, ако не е той отивам на алтернатор и т.н.
Отивам в канадиън таиър и искам ремък. Един тип у риза и вратовръзка почва да тропа по клавиатурата и търси ремък като за модела. Естествено квото ми требва го няма и требва да се поръча от Торонто и идва за един-два дни. За мене нема проблеми не съм на зор ама хич, ходим си с колело на работа и пестим яко от бензин ( отделно спортната фигура ). Та отивам да платя 20кинта на касата и ми прави впечатуение, че за момент на екрана се изписа -V-Belt е да ама на мене ми требе серпантина а не V-ремък ама си затраях се пак не съм работил на каса мое така да са нещата де да знам на сичко да му викат V Belt апа то да си е серпантина... След 3-4 дни отивам да видя дали е пристигнал, носим си касовата бележка както си му е реда и пича с вратовръзката вика - тука е. След малко ми носи един V-Belt който разбира се нема нищо общо със случая... Викам не е тва брато, провери пак а оня ми се пули и вика, - ама тва е записано на поръчката... Абе пич да не съм я писал аз поръчката бе? като ти казвам че не е тва... Цъка говедото из компа и вика - Аха станала е грешка твоя ремък е модел хххххх.04 а сме поръчали хххххх.40. Обаче вика имам добра новина твоя ремък го има в другия магазин в съседния квартал, ще ти го запазя, ходи си го вземи оттам. Е да ама аз искам от тук да си го взема, все пак тука го поръчах и не ми се обилкаля по другите магазини! Оня вратовръзкавия отиде да се съветва с некой и след малко се връща и вика:- Ама ако го докараме тука требва да се доплати... Те тука почвам леко да се нервим и викам , - абе ей моя ли е грешката бе че грешно сте написали номера? Оня вратовръзката се пули и вика - добре ще поръчаме нов от Торонто и нема да има допълнително плащане... абе малоумници мани. Та както и да е след два дни си получавам новия ремък, прибирам се да го монтирам и ... Гредааааааааа тоя е по-дълъг от моя щото е за модела с климатик... Пробвах се се пак да го сложа , много псуване, кръв, и плюнки се изляха нема шанс брате... Та днеска пак у Канадската гума и пак при вратовръзката, викам те и тоя не става намери ми по къс е донесъл съм ти и стария... Оня търси, търси и нема, вика нема такъв а тоя е изцапан с грес и неможем да ти върнем парите... Абе викам си майната ти 20 кинта се ми е тая искам точния ремъъъъъъъък!!! - Е нема. Тръгвам да излизам и си нося безполезния ремък с мене, а на изхода едно девойче ме заглежда у ръцете и ...- Извинете, господине имате ли касова бележка за тая стока? - Е имам те ти я не съм тръгнал да крада ремък който не ми върши работа... – Ама господине касовата бележка е за артикул хххххх.04 а това е хххххх.40 ...
Абе да ви е.а ..... Спестявам ви продължението ама в крайна сметка ми върнаха 20 те кинта които немах никво намерение да си искам... търпение му е майката

[mortigur]

Е да ама друго пък си е да търпиш в Канада нали, не като в България