За мен и моето семейство, ’концерта’ на Слави се превърна в емоционалното събитие на годината. Защо ли?
Ми няколко седмици преди това бяхме на концерта на ‘Бон Джоуви” в ‘Роджърс сентър’ , където се събраха над 67 000 души. Държа да отбележа, че влезнахме за 10 мин. , и за толкоз ..излезнахме.
Всички около нас пяха и куфееха. –ако знаех всичките му песни и аз щях да се разцепя! ...та да се върна към мислите си:
Първото нещо, което ми направи ОГРОМНО впечатление бе , че всичките желаещи/1500 човека/ които желаеха да видят Слави, ни подредиха в километрична опашка!!!-Забелязахте ли , че по тоза начин възбудихме интереса чак и на местната полиция/ патрулният въртолет, който кръжа един час над района!!! -Щот’ такова ‘нещо’-„ Те”- не са виждали...Обаче след 1 час чакане опашката стана по-къса...? и доста по-широка.
Не стига това, ами хората от екипа на Слави, взеха ,че ни снимаха с камера- показвайки /във филма си/ километричната опашка, чакаща да зърне БГ-идола на нашето съвремие.
Изпитах -УЖАС и УНИЖЕНИЕ....и КЕФ!!!....що ли? –замислям се неволно...
ОК!-‘ пиар’, щот’ аз, по принцип съм нат ‘Тези’ работи...тъй-де!-Голяма работа.
Иначе концерта си бе на ниво. -Песните бяха подбрани, скечовете уникални, но акцентите си бяха в „нашата градина”???
....Не ни се вменяваше , че сме избягали, а че сме си направели осъзнат избор да живеем в Канада...а в същото време ни разплакваше, напомняйки ни/не еднократно/, че сме си оставили родителите си в България!? .......................Така , бавно и полека, във мен се нагнездваше усещането че съм ПРЕСТЪПНИК!
След концерта –Трябваше да има парти,...
ОК! -Нямахме предварителни резервации, но решихме да отидем.
На входа /як бодигард/ ни заяви, че всичко е заето и с предимство са тези с резервации...пак ОК!
Почакахме 20мин и ни пуснаха като правостоящи. Така или иначе, снимахме се с почти всички от „Шоуто”.
Какво ми направи впечатление?....
Слави със сценаристите и организаторите/”Амебата, Ризов.../както и балета бяха в изолирано помещение,....т.е. –скрити!
, а „Ку-ку” бенда на ‘фронт ярда’- т. е...пред нас.
Поговорих си и с Калев и с ‘Годжи’ и с Краси с ‘Гъмзата’......НО!
Говорих и с ....., но всички бяха едни такива –свити, притеснени, ...никакви....безлични.
Щерката ме пита: „Тате, защо като си бях в България се държаха по друг начин с мен”..???????
Излезе Славчо да дава интервюта и автографи и стана страшно....?
Ще ви споделя единствено една негова реплика. Тя не е извадена от ‘контекста’, а така започна неговата среща със „НАС”:
-„Вие сте щастливи , че сте тук! А аз се връщам при простотията....Нямате си и представа с каква простотия съм принуден да се боря ежедневно....-Вие сте щастливи!...”
Неволно се сетих се за песента му, на която се просълзихме всички...
„Облаче ли бяло....”........................................
.....и ми стана......някак си................Жално и Гадно....
п.с. Каза също ,че от Монтреал е страшно разочарован!!!!!!!!!!!
"Много нагли хора!....."
