
Какво,къде,кога в Ню Брънсуик?????
- Дякон Игнатий
- Мнения: 1520
- Регистриран на: Вто Апр 20, 2004 4:47 am
- Местоположение: DIX30,QC,CANADA
Какво,къде,кога в Ню Брънсуик?????
Ако има запознати с тази провинция, моля да споделят ,какво може да се види по това време на годината (някое активите...
),включително океана.....

НАПРАВИ НЕЩО ЗА РОДИНАТА-ЕМИГРИРАЙ
Аз пътешествах из Ню Брунсуик (и не само) миналата година. Бях написала този пътепис за един друг форум, за който обаче трябва регистрация за да четеш. Пускам го и тук за всички на които им е интересно.
Приятно четене и гледане.
Пътешествие до Атлантик Канада
На 12 Август 2006 (събота) потелихме на прекрасно пътешествие. Цел - обиколка на атлантическите провинции на Канада - Ню Брунсуик, Принц Едуард Айланд и Нова Скотиа. Продължителност - 9 дена. Kилометри - 4200. Къмпингуване.
Ден 1. В 9,30 трябваше да вземем кола от рент-а-карa. Дадоха ни един Форд Фокус който се оказа доста удобен и харчеше сравнително прилично количество бензин. Взехме колата и потеглихме. Посока - изток. Цел - Ривиер Дю Лу. Пътувахме по магистралата като преди Монтреал сменихме 40та с 20та за да се движим по южния бряг на Сен Лоран. В Монтреал се замотахме повечко по мостовете но от там нататък нямахме проблем. Квебек Сити го подминахме, тъй като сме били вече там. Привечер стигнахме при вълците, намерихме къмпинг, опънахме палатките. Къмпинга ни се намираше точно срещу замъка на Дядо Коледа.

Самото градче е много приятно, със стара градска част. Улиците, необичайно за северна америка, се пресичат под различни ъгли. Разположен е на баир и някой улици са доста стръмни.
Природата наоколо е невероятно красива.
Ден 2. Закусихме в страхота места пекарна. За днес не бяхме планирали много дълъг преход с колата затова не бързахме много. Поехме към Ню Брунсуик.
Веднага след границата с Квебек попаднахме на Ботаническа градина

и Музей на стари автомобили.
Така са изглеждали бензиноколонките в началото на 20 век.

А аз си харесах червената:

След музея продължихме към Едмундстон.
Много ми хареса моста, пресичащ реката в центъра на града:

Посетихме стар форт, част от британската защитна система

От там се разкрива страхотна гледка към града.

Видяхме и местната катедрала.

Най-интересното беше факта, че всички говорят на френски. Бях изненадана, мислех че в Ню Брунсуик са англофони. Обясниха ни, че голяма част от населението в този район са наследници на акадианците, които са си де факто французи. За разлика от квебекарите обаче хората в Н.Б. не се сърдят като ги помолиш да говорят на английски.
От Едмундстон продължихме към Grand Falls. Очаквахме някакви невероятни водопади - едва ли не втора ниагара. Огромна бе изненадата ми когато видяхм това:

И на всичкото отгоре искаха по 15 кинта на калпак за да минеш по едни мостчета и да ги видиш по-отблизо.
Служителите твърдяха, че през пролетта гледката си заслужавала. За нас обаче си беше разочарование.
В Гранд Фалс се срещнахме с приятелка на моите спътници. Запознали се в Куба, и по една случайност тя трябваше да е в района (а иначе живее в Торонто) по същото време когато и ние. Тя ни покани да останем в къщата на майка и и ние приехме. Къщата беше на около 40 минути път, общо-взето - в нищото. Хората имаха 3 котки, куче и езерце със златни рибки

Домакините ни бяха много гостоприемни. На сутринта ни изпратиха с невероятно вкусна закуска - препечени филийки, наденички, варени яйца, салата, чай, кафе и неверояно вкусни домашно приготвени мъфини със 7 вида плодове.
Така започна
Ден 3 от нашето пътешествие.
Първата ни цел беше Hopewell Cape, на юг от Moncton.
Там трябваше да наблюдаваме най-високите приливи-отливи в света. Искахме да стигнем навреме за да хванем най-ниската точка отлива, и после да останем до най-високата точка на прилива.
За целта трябваше да караме доста бързо - на някой места със 150-160 км/ч. Слава богу, разминахме се без тикети. Всъщност бяхме единствените, които превишават скоростта - местните си кютат със 110 (толкова е ограничението в Н.Б.), не бързат за никаде и не изпреварват.
На Hopewell Cape пристгнахме към обяд. Успяхме да хванем отлива. Цялото бързане си струваше.
Никога не съм виждала приливи и отливи преди, в България няма, и бях наистина впечатлена.
Разходихме се по океанското дъно

Скалите изглеждат много интересно - подкопани от водата, с дървета, кацнали на върха.

Океана има странен кафяв цвят. Пясъка същое кафеникав, а на места е невероятно лепкав, като глина.

След няколко часа се върнахме за прилива.


Видяхме и прилива и поехме към Принц Едуард Айланд.
Минахме по Конфедерейшън бридж, най-дългия мост в света - 13 км.
От Моста потеглихме към Кавендиш, намерихме си къмпинг.
След това отидохме до едно ресторантче да ядем лобстъри.
За пръв път хапвам лобстър и, честно казано, не бях очарована. Не беше кой знае какво. Бих казала че имаше, или по-точно нямаше никакъв вкс. Може би не беше приготвен добре, не знам, но като цяло не ми хареса особено. Добре че взех и супичка иначе щях да си остана гладна.
Ден 4. Събудихме се и ни очакваше отвратително време. Хладно, със ситен дъждец, който на моменти съвсем спираше, на моменти се усилваше. Развали ни плановете за мързелив ден с опъване на плажа. Вместо това се юрнахме да обикаляме.
Първо се спряхме да видим плажа все пак. Пясъка беше със странен керемиденочервен цвят. Поразходихме се, погазих из океана, събрах си мидички.

Обиколехме по крайбрежния път цялата северозападна част на острова от Кавендиш, през Норт Кейп, Уест Пойнт, Съмърсайд та чак до Шарлоттаун.
На Норт Кейп Видяхме фар и вятърни електроцентрали. Всъщност има много фарове, даже в туристическия център можеш да си вземеш книжка, да ги обиколиш всичките, като слагаш печат на всеки фар и накрая ти дават някакъв сувенир за спомен и грамота.

Като цяло деня беше скучен. Пейзажа - еднообразен. Голяма подстригана зелена ливада. По средата бяла едноетажна дървена къща тип бунгало. До тях - картофена нива. Червен път и пак - ливада с къща, нива, път....
Едно от интересните неща които видяхме бяха къщите от бутилки.
Това са 3 къщи, които вместо от тухли са построени от бутилки. Една от къщичките е като параклис. В загадката се пита дали строителя е изпил бутилките сам?

Минахме през Шарлоттаун, но понеже ставаше късно не спряхме. Трябваше да намерим къмпинг преди да се стъмни. И го намерихме - най-странния къмпинг на който останахме. До него стигнахме по един черен (всъщост ако гледаме цвета червен) път, доста стръмен. Имаше няколко каравани, няколко бунгала и нито една палатка. Рецепцията беше затворена. Както и да е - останахме. През нощта духа силен вятър. Но издуха лошото време. Сутринта, изпълзявайки от палатката пред мен се откри невероятна гледка:

Къмпинга всъщност се оказа голф клуб. Хората бяха ужасно учудени как изобщо сме ги намерили. А още по-учудени бяха че не сме си тръгнали на сутринта, а даже искаме и да си платим. Е, взеха ни парите де.
Ден 5. Тъй като времето се оправи, решихме да се размотаваме на плажа. И без това предния ден се разбихме от пътуване. Намерихме един плаж, обаче къде е морето? Далеч, далеч, сигурно на 100 метра от брега. И пясъка беше мокър, затова се опънахме на тревата.

Пекохме се, плацикахме се в малките поточета, останали от морето, с невероятно топла вода, мазахме се с глина, събирахме миди и камъчета. Изобщо - кеф. По едно време морето се появи - и тук имаше приливи и отливи.

След обяд решихме да потегляме, за да може да хванем ферибота за Нова Скотиа в 16:30.
Хванахме го и след час и половина пристигнахме на брега на Нова Скотия край градчето с красивото име Карибу.

(В далечината е брега на Нова Скотиа)
От там тръгнахме към Пеги'с Коув. Стигнахме тъкмо навреме за залеза.


Това беше най-красивото място от целия път.

Намрихме къмпинг наблизо. Мястото беше невероятно - на брега на океана, чувахме как вълните се разбиват в камъните под нас.

(палатките ни са от дясно извън снимката.)
Ден 6. Тръгнахме към Луненбург, за който бяхме чели че е интересно място. Бивше холандско селище, запазено в автентичен вид, част от културната прорама на Юнеско.
Най-ми хареса пристанището и големия ветроходен кораб.

Седнахме в едно заведение на кея, уж да пием кафе. Обаче - изненада. Еспресо - 3,95. Бира - 3,75. Кой е луд да пие кафе като бирата е по-евтина? Та така, пийнахме си по биричка, аз замезих с миди. След това се отправихме към Халифакс.
Халифакс ми хареса. Много по-голям от другите градове покрай които минахме. Крайбрежната улижца и кея бяха много оживени - попаднахме в разгара на фестивал на уличните артисти. Имаше аристи от цял свят - канада, сащ, австралия, европа.
Аз исках да видя цитаделата и наистина ми хареса. Имаше много стаички в които да влезеш и да видиш различни неща - склада за гюлета, барута, спалните на войниците, училището - за децата на войниците и самите войници. Има и военен музей - който го интересуат пушкала сигурно ще му е интересно.

Най-странни ми бяха тия мачти - от далеч като ги гледаш очакваш да видиш кораб. Обаче кораб там няма. Кораба е далече, в пристанището.

Видяхме и музея на Александър Кийтс, дегустирахме продукцията, натоварихме и кашонче бира.
След това се отправихме на север. Спряхме на къмпинг край Файв Айландс.
И двата къмпинга бяха хубави като природа, но условията не ми харесаха. Мивките бяха английски тип - не със смесителна батерия за водата, а с отделни кранчета за гореща и студена вода. Трябва да си напълниш мивката с топла вода, иначе трябва да се миеш или с гореща или с ледена. Мен обаче ме е гнус, та се мих със студена. Освен това и водата миришеше гадно.
Ден7. Отправихме се към Парсбъро. Там видяхме геоложкия музей, пълен с много минерали, фосили и дори скелет на динозавър. Гледахме и филмче за геоложката история на земата. Направено като за деца, но беше интересно.

След това отидохме на плажа да търсим минерали и фосили. Е, не е лесно да разпознаш фосилите, обаче си намерих няколко интересни камъчета.
Брегът беше красив, суров, стар и самотен като от началото на времето и невероятно красив.

След това моите спътници отидоха да търсят фосили в група с интруктор от музея. На мен ми се досвидя таксата, а и мислех че ще е скучно. И след това щях да се изям от яд. Видяли как изкопават 2 динозавъра, обяснили им много неща за скалните пластове наоколо. Преди милиарди години Нова Скотиа и Африка били свързани в един континент. Сега на двете места намират идентични находки. Динозаврите които изкопавали били малки, не особено впечатляващи (друго се е Тиранозавъра), но затова пък едни от най-старите в света. Общо в света до момента такива имало изкопани 10, от които 4 на това място.
След това се отправихме към Ню Брунсуик - по магистралата. Спряхме в Монктон - има хубава стара катедрала.
Вечерта спряме на къмпинг край Оромокто.
Ден 8. Пътуваме на север, вече сме по обратния път към къщи. Минахме през Фредериктон - столицата на Ню Брунсуик. Не ме впечатли особено. Тихо провинциално градче с чист център, много къщи и 1-2 хубави църкви.
Видяхме и най-дългия поkрит мост в света (според както пишеше на моста, аз не съм сигурна)

Минахме и покрай градчето с най-смешното име в Канада - Сент Луи Дьо Ха! Ха!

в което единственото забележимо нещо беше катедралата.
Продължихме на север и спряхме в Ривиер дьо Лу да хапнем - в същата пекарна в която закусихме на отиване. Изобщо французите ги бива да правят разни работи от тесто. Хапнах вкусна пита с плънка от синьо сирене и ябълки и после сладкиш тип кроасан с горски плодове - ягоди, малини, къпини. Мммм, вкусно. Даже си взех и за из път.
След това продължихме към Квебек Сити. Решихме да спим там. От миналата година знаем страхотен къмпинг - на около 8 км източно от Квебек. Това е най-луксозния къмпинг в който съм била. Има безжичен интернет, хот тъб (джакузи) плувен басейн, кортове за тенис и бадминтон, малка лятна сцена и ресторант. В банята денонощно свири музика - френски шансони. Изобщо можеш да прекараш там седмица преди да ти доскучае.
Вечерта прекарахме в Квебек Сити. Града беше очарователен както винаги. Ядохме паланчинки в една палачинкарница в стария град. Правят ги пред теб, избираш сам какво да ти сложат вътре като плънка. Можеш да си вземеш сладка или солена. Аз си взех с шунка, кашкавал и гъби. И полях с биричка. Жалко че няма такова място в Отава.
Ден 9. Последния ден от нашето пътуване. Вече караме на запад по 40та магистрала. Времето се развали и цял ден валя. Това малко ни помогна да приемем мисълта че пътешестието и ваканцията са свършили.
Спряхме в Троа Ривиер. Беше поредното приятно малко градче. В стария град има красиви стари сгради.
Видяхме един от най-старите манастири в Канада - манастира на урсулинките, който сега е музей - построен хиляда шестотин и някоя си година. И още няколко църкви.

Изобщо в тоя район има много църкви - отгледах си на църкви за 5 години напред.
В Монтреал решихме да разгледаме Биодом. Даже извадихме късмет - безплатен ден. Да де, ама освен нас се беше изсипал кажи-речи половината град. Беше такава навалица, че ни стана неприятно и след първата зала се отказахме.
Хапнахме набързо и в 7 часа вечерта бяхме в Отава.
Приятно четене и гледане.
Пътешествие до Атлантик Канада
На 12 Август 2006 (събота) потелихме на прекрасно пътешествие. Цел - обиколка на атлантическите провинции на Канада - Ню Брунсуик, Принц Едуард Айланд и Нова Скотиа. Продължителност - 9 дена. Kилометри - 4200. Къмпингуване.
Ден 1. В 9,30 трябваше да вземем кола от рент-а-карa. Дадоха ни един Форд Фокус който се оказа доста удобен и харчеше сравнително прилично количество бензин. Взехме колата и потеглихме. Посока - изток. Цел - Ривиер Дю Лу. Пътувахме по магистралата като преди Монтреал сменихме 40та с 20та за да се движим по южния бряг на Сен Лоран. В Монтреал се замотахме повечко по мостовете но от там нататък нямахме проблем. Квебек Сити го подминахме, тъй като сме били вече там. Привечер стигнахме при вълците, намерихме къмпинг, опънахме палатките. Къмпинга ни се намираше точно срещу замъка на Дядо Коледа.

Самото градче е много приятно, със стара градска част. Улиците, необичайно за северна америка, се пресичат под различни ъгли. Разположен е на баир и някой улици са доста стръмни.
Природата наоколо е невероятно красива.
Ден 2. Закусихме в страхота места пекарна. За днес не бяхме планирали много дълъг преход с колата затова не бързахме много. Поехме към Ню Брунсуик.
Веднага след границата с Квебек попаднахме на Ботаническа градина

и Музей на стари автомобили.
Така са изглеждали бензиноколонките в началото на 20 век.

А аз си харесах червената:

След музея продължихме към Едмундстон.
Много ми хареса моста, пресичащ реката в центъра на града:

Посетихме стар форт, част от британската защитна система

От там се разкрива страхотна гледка към града.

Видяхме и местната катедрала.

Най-интересното беше факта, че всички говорят на френски. Бях изненадана, мислех че в Ню Брунсуик са англофони. Обясниха ни, че голяма част от населението в този район са наследници на акадианците, които са си де факто французи. За разлика от квебекарите обаче хората в Н.Б. не се сърдят като ги помолиш да говорят на английски.
От Едмундстон продължихме към Grand Falls. Очаквахме някакви невероятни водопади - едва ли не втора ниагара. Огромна бе изненадата ми когато видяхм това:

И на всичкото отгоре искаха по 15 кинта на калпак за да минеш по едни мостчета и да ги видиш по-отблизо.
Служителите твърдяха, че през пролетта гледката си заслужавала. За нас обаче си беше разочарование.
В Гранд Фалс се срещнахме с приятелка на моите спътници. Запознали се в Куба, и по една случайност тя трябваше да е в района (а иначе живее в Торонто) по същото време когато и ние. Тя ни покани да останем в къщата на майка и и ние приехме. Къщата беше на около 40 минути път, общо-взето - в нищото. Хората имаха 3 котки, куче и езерце със златни рибки

Домакините ни бяха много гостоприемни. На сутринта ни изпратиха с невероятно вкусна закуска - препечени филийки, наденички, варени яйца, салата, чай, кафе и неверояно вкусни домашно приготвени мъфини със 7 вида плодове.
Така започна
Ден 3 от нашето пътешествие.
Първата ни цел беше Hopewell Cape, на юг от Moncton.
Там трябваше да наблюдаваме най-високите приливи-отливи в света. Искахме да стигнем навреме за да хванем най-ниската точка отлива, и после да останем до най-високата точка на прилива.
За целта трябваше да караме доста бързо - на някой места със 150-160 км/ч. Слава богу, разминахме се без тикети. Всъщност бяхме единствените, които превишават скоростта - местните си кютат със 110 (толкова е ограничението в Н.Б.), не бързат за никаде и не изпреварват.
На Hopewell Cape пристгнахме към обяд. Успяхме да хванем отлива. Цялото бързане си струваше.
Никога не съм виждала приливи и отливи преди, в България няма, и бях наистина впечатлена.
Разходихме се по океанското дъно

Скалите изглеждат много интересно - подкопани от водата, с дървета, кацнали на върха.

Океана има странен кафяв цвят. Пясъка същое кафеникав, а на места е невероятно лепкав, като глина.

След няколко часа се върнахме за прилива.


Видяхме и прилива и поехме към Принц Едуард Айланд.
Минахме по Конфедерейшън бридж, най-дългия мост в света - 13 км.
От Моста потеглихме към Кавендиш, намерихме си къмпинг.
След това отидохме до едно ресторантче да ядем лобстъри.
За пръв път хапвам лобстър и, честно казано, не бях очарована. Не беше кой знае какво. Бих казала че имаше, или по-точно нямаше никакъв вкс. Може би не беше приготвен добре, не знам, но като цяло не ми хареса особено. Добре че взех и супичка иначе щях да си остана гладна.
Ден 4. Събудихме се и ни очакваше отвратително време. Хладно, със ситен дъждец, който на моменти съвсем спираше, на моменти се усилваше. Развали ни плановете за мързелив ден с опъване на плажа. Вместо това се юрнахме да обикаляме.
Първо се спряхме да видим плажа все пак. Пясъка беше със странен керемиденочервен цвят. Поразходихме се, погазих из океана, събрах си мидички.

Обиколехме по крайбрежния път цялата северозападна част на острова от Кавендиш, през Норт Кейп, Уест Пойнт, Съмърсайд та чак до Шарлоттаун.
На Норт Кейп Видяхме фар и вятърни електроцентрали. Всъщност има много фарове, даже в туристическия център можеш да си вземеш книжка, да ги обиколиш всичките, като слагаш печат на всеки фар и накрая ти дават някакъв сувенир за спомен и грамота.

Като цяло деня беше скучен. Пейзажа - еднообразен. Голяма подстригана зелена ливада. По средата бяла едноетажна дървена къща тип бунгало. До тях - картофена нива. Червен път и пак - ливада с къща, нива, път....
Едно от интересните неща които видяхме бяха къщите от бутилки.
Това са 3 къщи, които вместо от тухли са построени от бутилки. Една от къщичките е като параклис. В загадката се пита дали строителя е изпил бутилките сам?

Минахме през Шарлоттаун, но понеже ставаше късно не спряхме. Трябваше да намерим къмпинг преди да се стъмни. И го намерихме - най-странния къмпинг на който останахме. До него стигнахме по един черен (всъщост ако гледаме цвета червен) път, доста стръмен. Имаше няколко каравани, няколко бунгала и нито една палатка. Рецепцията беше затворена. Както и да е - останахме. През нощта духа силен вятър. Но издуха лошото време. Сутринта, изпълзявайки от палатката пред мен се откри невероятна гледка:

Къмпинга всъщност се оказа голф клуб. Хората бяха ужасно учудени как изобщо сме ги намерили. А още по-учудени бяха че не сме си тръгнали на сутринта, а даже искаме и да си платим. Е, взеха ни парите де.
Ден 5. Тъй като времето се оправи, решихме да се размотаваме на плажа. И без това предния ден се разбихме от пътуване. Намерихме един плаж, обаче къде е морето? Далеч, далеч, сигурно на 100 метра от брега. И пясъка беше мокър, затова се опънахме на тревата.

Пекохме се, плацикахме се в малките поточета, останали от морето, с невероятно топла вода, мазахме се с глина, събирахме миди и камъчета. Изобщо - кеф. По едно време морето се появи - и тук имаше приливи и отливи.

След обяд решихме да потегляме, за да може да хванем ферибота за Нова Скотиа в 16:30.
Хванахме го и след час и половина пристигнахме на брега на Нова Скотия край градчето с красивото име Карибу.

(В далечината е брега на Нова Скотиа)
От там тръгнахме към Пеги'с Коув. Стигнахме тъкмо навреме за залеза.


Това беше най-красивото място от целия път.

Намрихме къмпинг наблизо. Мястото беше невероятно - на брега на океана, чувахме как вълните се разбиват в камъните под нас.

(палатките ни са от дясно извън снимката.)
Ден 6. Тръгнахме към Луненбург, за който бяхме чели че е интересно място. Бивше холандско селище, запазено в автентичен вид, част от културната прорама на Юнеско.
Най-ми хареса пристанището и големия ветроходен кораб.

Седнахме в едно заведение на кея, уж да пием кафе. Обаче - изненада. Еспресо - 3,95. Бира - 3,75. Кой е луд да пие кафе като бирата е по-евтина? Та така, пийнахме си по биричка, аз замезих с миди. След това се отправихме към Халифакс.
Халифакс ми хареса. Много по-голям от другите градове покрай които минахме. Крайбрежната улижца и кея бяха много оживени - попаднахме в разгара на фестивал на уличните артисти. Имаше аристи от цял свят - канада, сащ, австралия, европа.
Аз исках да видя цитаделата и наистина ми хареса. Имаше много стаички в които да влезеш и да видиш различни неща - склада за гюлета, барута, спалните на войниците, училището - за децата на войниците и самите войници. Има и военен музей - който го интересуат пушкала сигурно ще му е интересно.

Най-странни ми бяха тия мачти - от далеч като ги гледаш очакваш да видиш кораб. Обаче кораб там няма. Кораба е далече, в пристанището.

Видяхме и музея на Александър Кийтс, дегустирахме продукцията, натоварихме и кашонче бира.
След това се отправихме на север. Спряхме на къмпинг край Файв Айландс.
И двата къмпинга бяха хубави като природа, но условията не ми харесаха. Мивките бяха английски тип - не със смесителна батерия за водата, а с отделни кранчета за гореща и студена вода. Трябва да си напълниш мивката с топла вода, иначе трябва да се миеш или с гореща или с ледена. Мен обаче ме е гнус, та се мих със студена. Освен това и водата миришеше гадно.
Ден7. Отправихме се към Парсбъро. Там видяхме геоложкия музей, пълен с много минерали, фосили и дори скелет на динозавър. Гледахме и филмче за геоложката история на земата. Направено като за деца, но беше интересно.

След това отидохме на плажа да търсим минерали и фосили. Е, не е лесно да разпознаш фосилите, обаче си намерих няколко интересни камъчета.
Брегът беше красив, суров, стар и самотен като от началото на времето и невероятно красив.

След това моите спътници отидоха да търсят фосили в група с интруктор от музея. На мен ми се досвидя таксата, а и мислех че ще е скучно. И след това щях да се изям от яд. Видяли как изкопават 2 динозавъра, обяснили им много неща за скалните пластове наоколо. Преди милиарди години Нова Скотиа и Африка били свързани в един континент. Сега на двете места намират идентични находки. Динозаврите които изкопавали били малки, не особено впечатляващи (друго се е Тиранозавъра), но затова пък едни от най-старите в света. Общо в света до момента такива имало изкопани 10, от които 4 на това място.
След това се отправихме към Ню Брунсуик - по магистралата. Спряхме в Монктон - има хубава стара катедрала.
Вечерта спряме на къмпинг край Оромокто.
Ден 8. Пътуваме на север, вече сме по обратния път към къщи. Минахме през Фредериктон - столицата на Ню Брунсуик. Не ме впечатли особено. Тихо провинциално градче с чист център, много къщи и 1-2 хубави църкви.
Видяхме и най-дългия поkрит мост в света (според както пишеше на моста, аз не съм сигурна)

Минахме и покрай градчето с най-смешното име в Канада - Сент Луи Дьо Ха! Ха!

в което единственото забележимо нещо беше катедралата.
Продължихме на север и спряхме в Ривиер дьо Лу да хапнем - в същата пекарна в която закусихме на отиване. Изобщо французите ги бива да правят разни работи от тесто. Хапнах вкусна пита с плънка от синьо сирене и ябълки и после сладкиш тип кроасан с горски плодове - ягоди, малини, къпини. Мммм, вкусно. Даже си взех и за из път.
След това продължихме към Квебек Сити. Решихме да спим там. От миналата година знаем страхотен къмпинг - на около 8 км източно от Квебек. Това е най-луксозния къмпинг в който съм била. Има безжичен интернет, хот тъб (джакузи) плувен басейн, кортове за тенис и бадминтон, малка лятна сцена и ресторант. В банята денонощно свири музика - френски шансони. Изобщо можеш да прекараш там седмица преди да ти доскучае.
Вечерта прекарахме в Квебек Сити. Града беше очарователен както винаги. Ядохме паланчинки в една палачинкарница в стария град. Правят ги пред теб, избираш сам какво да ти сложат вътре като плънка. Можеш да си вземеш сладка или солена. Аз си взех с шунка, кашкавал и гъби. И полях с биричка. Жалко че няма такова място в Отава.
Ден 9. Последния ден от нашето пътуване. Вече караме на запад по 40та магистрала. Времето се развали и цял ден валя. Това малко ни помогна да приемем мисълта че пътешестието и ваканцията са свършили.
Спряхме в Троа Ривиер. Беше поредното приятно малко градче. В стария град има красиви стари сгради.
Видяхме един от най-старите манастири в Канада - манастира на урсулинките, който сега е музей - построен хиляда шестотин и някоя си година. И още няколко църкви.

Изобщо в тоя район има много църкви - отгледах си на църкви за 5 години напред.
В Монтреал решихме да разгледаме Биодом. Даже извадихме късмет - безплатен ден. Да де, ама освен нас се беше изсипал кажи-речи половината град. Беше такава навалица, че ни стана неприятно и след първата зала се отказахме.
Хапнахме набързо и в 7 часа вечерта бяхме в Отава.
Защо предпочитат Квебек?
Защото ги е страх от Алберта.
Kоя е Aлберта?
Жената, дето ги пресява на интервюто за Монреал и Торонто
Защото ги е страх от Алберта.
Kоя е Aлберта?
Жената, дето ги пресява на интервюто за Монреал и Торонто
Това е официалния сайт на провинцията
http://www.tourismnewbrunswick.ca/
А от тук можете да си смъкнете или поръчате и хартиения пътеводител.
http://www.tourismnewbrunswick.ca/en-CA ... guides.htm
Наистина изглежда много хубаво.
http://www.tourismnewbrunswick.ca/
А от тук можете да си смъкнете или поръчате и хартиения пътеводител.
http://www.tourismnewbrunswick.ca/en-CA ... guides.htm
Наистина изглежда много хубаво.
- Дякон Игнатий
- Мнения: 1520
- Регистриран на: Вто Апр 20, 2004 4:47 am
- Местоположение: DIX30,QC,CANADA
Аз живея тука, и доста ми харесва. Но аз съм смол-таун бой, не гражданин на света като батето.
За рибарите -- има много хубаво място за сьомга, не съм сигурен какво точно беше, ама е най-едикакво си за риболов на сьомга. Реката се казва Мирамиши (Miramichi) до едноименния град.

* не, това не съм аз.
За баш-рибиловците... или по-скоро фотографите, имаме много готини китове на 30-тина километра от моя град и корабчета, от които да ги зяпате
при едно много кокетно градче - Сейнт Андрюз.

От там има ферибот до един много красив, но доста странен остров - Гран Манан:

Друго не се сещам
За рибарите -- има много хубаво място за сьомга, не съм сигурен какво точно беше, ама е най-едикакво си за риболов на сьомга. Реката се казва Мирамиши (Miramichi) до едноименния град.
* не, това не съм аз.
За баш-рибиловците... или по-скоро фотографите, имаме много готини китове на 30-тина километра от моя град и корабчета, от които да ги зяпате

при едно много кокетно градче - Сейнт Андрюз.

От там има ферибот до един много красив, но доста странен остров - Гран Манан:

Друго не се сещам
