Първо благодаря за поздравите- да ви се връща десеторно!

Много успехи на всички, успешни интервюта на чакащите!
Сега за нашето интервю:
аз- водещ-36 г. 8/7 френски 6/6 английски(нарочно занижени), висше- автоматика и информатика;
съпругата - 36 г. 5/4 френски 4/4 английски, висше- телекомуникации и второ- финанси;
деца- 2 бр(да са ми живи и здрави татковите

)- син на 15 и щерка на 13 г.
Мнооооого трудов стаж и за двамата.
Преди интервюто спах 3 часа- съпругата ме изгони от спалнята че самосе въртя и спах в хола под палмата....като заспах в 3.30 де....Хванахме си автобуса сутринта и хоп- в 9.00 в София. Е да ама съм от 12.00... И като се почнаха едни обиколки...Всеки от миналите казваше- споко, лесно е ама.... това си беше моя гръб. Бука по едно време внесе малко спокойствие, но искам да благодаря на съпругата си, щото ако ми не беше набила обръчите и да ме успокои не знам какво щеше да стане.
В 11.00 се паркирахме на прословутото зелено диванче и зачакахме. Към 11.35 излязаха предните кандидати- радостни- със сертификати- да са им честити! Поговорихме и тъкмо си тръгнаха и мосю Оперман идва... и аз си казах на ум : Salve Ceaser, morituri te salutant! и влязохме. Бонжури, еншантета и хоп, мосю, нали вие сте водещ? я си дайте тук паспорта-дадох го, къде ще ходя. Докато го гледаше заби бързо: Защо искате да емигрирате в Кебек, и на мен ми дойде музата- като почнах да му разказвам та около 10 минути- събрах в този въпрос и икономика, и култура, общество, всичко. И през 2-3 изречения му посочвах копието на Apprendre le Quebec- тука мосю пише- ако тука лъжат- и аз лъжа. Бях проучил и образователната система щот децата са ми големшки (Мастика, сина не ще лимонада бей, иска бял ром Малибу)

та си я бях разпечатал заедно с евалюацията на дипломите- и тези книжки отнесоха много бой с пръста... По едно време ми писна (а явно и на него) и минахме на тема работа. Тя работата ми е малко специфична и Оперман не знаеше има ли я в Кебек ама аз най-нагло му обясних, че задава въпроса на подходящия човек. Претупахме теми като приятели в Кебек, пътувания в чужбина докато не стигна до канадската ми виза- и на най-чист английски- и какво правихте в Канада, хареса ли ви, с какво... Ама Брат Джо не е бягал в Семинарията от час по английски и запремята картофа в устата... Кат видя че не се давам и реши да мъчи булката ми- ама и тя от сой- той: Защо, а тя: ами така

Пита я за работа, образование, първата седмица в Кебек и като изтърси: А какви са разликите м/у София и Монтреал? Тя жената да не е ходила в Монтреал та да знае! Ама му обясни че Монтреал е по голям и си има Сейнт Лоран а пък София си има ... какво беше-театъра зад Канала?:) (Софиянци да не се обиждат щот и аз съм шоп

) Явно не му стигна да знае разликата м/у София и Монтреал та се напъна за инфо и за разликата м/у БГ и Кебек- ма жената и тук се оправи. Видя че и с нея не става и ме пита: Очакваш ли трудности в Кебек? Ми как да не очаквам- то нормално- друга държава, общество... Само не разбрах каква беше връзката със следващия въпрос- дали си обичам работата- ма Брат Джо е бил и чавдарче и пионерче и помни лозунгите! Разбих го- очаквах следващия въпрос да бъде: Прибирате ли се в къщи при жената? ама не- беше му омръзнало явно и ми вика че съм аксепте- в едно с цялата фамилия:) После ми обяснява щатните инструкции за процедурата на там ама кой ли слушаше вече освен преводачката? (не сме я ползвали).
Та така- излязох със сертификати и акциите на МТел се покачиха с 0.8 пункта- додето се похваля насам-натам... Само да кажа че учителката ни по френски е супер и съм и много благодарен- ако има някой зорлия от Врачанска епархия-да пише на лични.
Ха сега да ида да купя на сина Малибуто а кой ще го пие.....
Това е.
