Нашето интервю - 25.07
Нашето интервю - 25.07
Привет на всички съфорумци!
Мислех да пиша по-надълго и нашироко за нашето интервю, но видях че DidiBo са били същия ден, поради което ще съм по-кратка.
Ние бяхме от 15.00 часа, като в 14.55 влязохме в чакалнята. Почти веднага се появи преводачката - изключително любезна дама. Поиска ни дипломите и трудовите книжки и след 10-тина минути ни покани при мадам Бодоан. Интервюто ни протече за около 20 минути. Мадам Бодоан задаваше въпросите бавно и ясно, така че ние с нашето ниво на френски (около 5 месеца учене от нулата) ги разбирахме и долу-горе отговаряхме. Малко при нас се получи на френско-английски, тъй като с англето сме пъти по-добре, но нямаше никакви проблеми от страна на интервюиращата. Въпросите бяха относно: дати и места на радане, брак, къде и как сме се запознали и кой е бил първият въпрос който ми е задал съпругът ми, как сме пътували до София и как ще си пътуваме обратно до Добрич, кои страни е посетил съпругът ми - като турист и служебно, малко за местата където работим, в кой град ще емигрираме, какво правим през свободното си време и каква музика предпочитаме. Кандидатът който не е водещ да не си мисли, че ще се скатае. При нас редуваха въпросите, ту към единия, ту към другия. Преводачката е супер, помогна ни, когато съпругът ми не се сети за дума на френски, а на мен се наложи да ми зададе въпрос, който не можах да разбера. В 15.30 вече бяхме в асансьора със сертификатите. Според мен не се представихме блестящо, но пък така или иначе събираме точките, тъй като и двамата сме със търсени професии - електроинженер и инженер-химик и достатъчно стаж по специалностите ни.
Искам да изкажа специални благодарности на:
- нашите приятели в Монреал - Яна и Петър, които постоянно ни държат в течение за живота там и ни изпратиха нотариално заверена декларация;
- нашата учителка по френски от езикова школа "Айфел", гр. Добрич - Ивелина Трифонова за търпението което имаше да ни обучава по френски;
- всички от Добрич и Варна, които ни помогнаха с инфо, относно емиграцията в Канада.
Мислех да пиша по-надълго и нашироко за нашето интервю, но видях че DidiBo са били същия ден, поради което ще съм по-кратка.
Ние бяхме от 15.00 часа, като в 14.55 влязохме в чакалнята. Почти веднага се появи преводачката - изключително любезна дама. Поиска ни дипломите и трудовите книжки и след 10-тина минути ни покани при мадам Бодоан. Интервюто ни протече за около 20 минути. Мадам Бодоан задаваше въпросите бавно и ясно, така че ние с нашето ниво на френски (около 5 месеца учене от нулата) ги разбирахме и долу-горе отговаряхме. Малко при нас се получи на френско-английски, тъй като с англето сме пъти по-добре, но нямаше никакви проблеми от страна на интервюиращата. Въпросите бяха относно: дати и места на радане, брак, къде и как сме се запознали и кой е бил първият въпрос който ми е задал съпругът ми, как сме пътували до София и как ще си пътуваме обратно до Добрич, кои страни е посетил съпругът ми - като турист и служебно, малко за местата където работим, в кой град ще емигрираме, какво правим през свободното си време и каква музика предпочитаме. Кандидатът който не е водещ да не си мисли, че ще се скатае. При нас редуваха въпросите, ту към единия, ту към другия. Преводачката е супер, помогна ни, когато съпругът ми не се сети за дума на френски, а на мен се наложи да ми зададе въпрос, който не можах да разбера. В 15.30 вече бяхме в асансьора със сертификатите. Според мен не се представихме блестящо, но пък така или иначе събираме точките, тъй като и двамата сме със търсени професии - електроинженер и инженер-химик и достатъчно стаж по специалностите ни.
Искам да изкажа специални благодарности на:
- нашите приятели в Монреал - Яна и Петър, които постоянно ни държат в течение за живота там и ни изпратиха нотариално заверена декларация;
- нашата учителка по френски от езикова школа "Айфел", гр. Добрич - Ивелина Трифонова за търпението което имаше да ни обучава по френски;
- всички от Добрич и Варна, които ни помогнаха с инфо, относно емиграцията в Канада.
Vesi K
Честито още веднъж и от нас!
Никогат не сме се съмнявали, че ще успеете!Стискаме палци за живота напред и ви чакаме тук в Монреал, когато и да решите да стъпите на Канадска земя!
Ура!!!!!!!!!!!!!!!!!!Много се радваме за вас! Вие сте герои! Все така бързо и упорито напред! Не губете нито минутка - животът е пред вас!!! Пийте по едно буренце и за нас на Сезоните!!! 

Има два начина да живееш живота си. Единият е като мислиш, че няма чудеса, а другият - че всяко нещо е чудо.
Албърт Айнщайн
Албърт Айнщайн
- Dani§Ticho
- Мнения: 160
- Регистриран на: Пет Окт 08, 2004 2:34 pm
- Местоположение: Монреал
- Обратна връзка: