Ето че дойде време и аз да разкажа за моето, за щастие успешно, интервю.
То беше днес от 15.00 часа, но преди да го опиша подробно, ще ви запозная с моите конкретни данни.
Аз съм на 35 години, инженер със завършено военно училище в Шумен, специалност „Радиолокация”, цивилна – „Радио и телевизионна техника”. Завърших 1993 г., работих 8.5 години в различни поделения и се уволних от армията през 2000 г. като капитан. След това работих съвсем за кратко в една гръцка търговска фирма (гърците на сапун), после в още една такава но шефа ми беше евреин (още по-яка комбинация) като началник отдел КИП и А – стъкларски завод; и от тогава, над две години, съм изпълнителен директор в българска фирма – сервиз на Ксерокс. Общо взето, не съм излизал и не съм се отдалечавал от професионалната си среда, макар че се издигах, което си е плюс
; Кандидатствам сам, писал съм че ще живея в град Квебек, с нива на френски 6/6 и английски 11/11. Ми май е това, ако съм пропуснал нещо питайте.Интервюто ми беше от 15.00 днес. В 13.50 имах среща с преподавателката ми по френски Петя Недева, за която ще напиша по-нататък в постинга за да и отделя заслужено внимание
; Опреснихме знанията за около час и в 14.55 бях на регистрацията на „Московска” 9. Записаха ми данните и ме упътиха към Канадското консулство – два етажа по-надолу с асансьора. Влязох, седнах и изчаках не повече от две минути, когато се появи преводачката. Поиска ми оригиналите на дипломите и трудовата книжка и ми каза да почакам. Нищо необичайно като държание, нормална жена с нормално поведение и отношение, в пъти по-добро от това на служителките, с които се сблъскваме ежедневно (това във връзка с един постинг от последните дни, че преводачката била еди каква си...). Не мисля че имаше и три минути чакане когато тя се върна и ме покани. Тук е момента да кажа, че бях облечен със сивозелен панталон, риза в подобен цвят на нещо като едри карета ( не крещящи или силно видими, просто очертани с нюанси на същия цвят), официални черни обувки и „директорската” ми кожена чанта, която е много удобна за пренасяне на документи. Бях изключително спокоен не защото бях кой-знае колко уверен в знанията си по френски, а защото смятам, че излишното напрягане само влошава ситуацията и с нищо не помага.Следва продължение...
