Абе, хубаво си е да ходиш на училище за да схванеш поне основната структура на езика. От там нататък си пускаш слуха в действие. Езика едва ли ще го научиш перфектно, но най-добре се учи в контакт с други хора - неемигранти. Аз като говоря с други емигранти и почвам да заеквам
, обаче с канадци речта се лее като река
Аз много мразех английски навремето и наблягах на френския, обаче сега една дума на френски не мога да вържа, пък камо ли да напиша.
Като дойдох в Кан. и хъката-мъката тръгнах на училище, иначе хората си говорят пък аз кимам разбиращо
В даскалото беше бъкано с китайци, корейци, сърби, араби, словаци и японци. Със сърбите е най-готино да си лафиш
Имаше доста хора, които бяха там от години, говорим за години между 3-10
Нищичко не вдявах, а ме сложиха в група за напреднали. Един ден отидох и попитах учителката дали аз съм тъпа или кво?
Тя ми каза, че всичко е ок и след 6 месеца ще съм напуснала. И ми скъса з..ка от тестове.
След 6 месеца се реших да мина изпита, дадоха ми една дипломка, дойдоха едни студенти да ме молят за интервю, дипломна работа ала-бала. Било невероятно, шестмесечна емигрантка с такъв английски, тц-тц-тц ти да видиш тая работа (според мен бях много зле, ама карай
). Дадох им интервюто и това беше последният ми ден в даскалото.
Бе с две думи - да, училищата са полезни. От там нататък си включваш телетекста на тв-то, настройваш си слуха на вълна "френч" и се почваш.
Гаранция, че накрая ще почнеш и да сънуваш на френски ахахаха, май всички сме минали през такива сънища
