На този ден цар Калоян през 1205 година нанася разгромяващ удар на франкофонските
армии на кръстоносците и на тяхната Латинска Империя.Добре би било да се знае и помни това което е сторено, защото ако не е било делото на Калоян, днес децата ни ЩЯХА ДА ГОВОРЯТ ФРЕНСКИ....
Бих искал да предам някои детайли, въпреки че детайлното описване на събитията би отнело десетки страници
Четиринадесети април 1205. Точно година след като e участвал в превземането и разграбването на Константинопол и единадесет месеца след спечелването на неговия трон, франкофона Бодуен дьо Фландр-е-Ено, император на новооснованата «Свещенна Империя на Латините», се изправя пред пред старинния тракийски град Адрианопол срещу "императора на Българи и Власи Йоанис". Обладания ит бясна алчност франкофон е подушил потенциалната плячка за раграбване в монархията на Калоян. Той пък идва на бойното поле с много по-дълбока мотивация, защитата на родната страна от вражеско посегателство.
Повикан от гръцката аристокрация в Тракия като неин закрилник от жестокостите на франкофонските завоеватели, доскорошният Ромеоубиец е единствената надежда на коренните жители за освобождение от тиранията на кръстоносците и се явява своего рода легитимен наследник на византийската власт по тези земи. Освен това, макар и спазващ ритуалите на Източната църква, Калоян е в близки отношения със Светия престол, който неотдавна е утвърдил законността на управлението му. Това превръща неговия поход към Одрин в нещо повече от защита на родината или спор за императорската корона. В битката над армиите му се развява знаме с небесните ключове на свети Петър (сравнително скоро Калоян е утвърдил титлата си с посредничеството на ктолическата папа) и както самия той нарича кръстоносците в писмо до папа Инкентии III “носителите на лъжливи крустове”.
Битката (нека не забравяме, че дори и битката при Адрианопол да е най-известната, Калоян е водил продължителна война довела до пълното унищожение на латините и тяхната империя) на Калоян с латините е отразена от много западни (предимно фреанкофонски източници- все пак те са яли най-много бой).
От Българските такива запазен е днес "Похвално слово за Йоан Поливотски" в който патриарх Евтимий пространно излага победата на царя и не пропуска да отбележи грижата му за спасяването и пренасянето на светите мощи в богохранимия и изпълнен с благодат Търновград:
"След много години, когато при благочестивия цар Калоян се въздигна българската мощ, цялата гръцка земя бе покорена под неговата ръка. Тогава фръзският род завладя Цариград и цялата гръцка власт, та и цар поставиха от своето коляно.
Когато българският цар Калоян разбра, че оня е дошъл в Одрин, бързо стигна до Филиповия град и го улови [императора] с голяма хитрост. Защото тогава изпрати воини към Одрин, та уж да бъдат пленени, а голямата войска скри на някои други места. А царят, поставен от фръзите, на име Балдуин, като не знаеше скритата измама, затече се бързо срещу тях заедно с тези, които случайно бяха около него. Те пък се преструваха, че бягат, докато го доведоха сред българската войска. И тутакси отвсякъде се стекоха българи, уловиха го и в Търново го заведоха, и на смърт го предадоха.
Тогава, прочее, многославният Калоян, българският цар, мъжествено се опълчи срещу гръцката държава [владяна от "фръзския род"]. И всичките им градове поплени и разруши; цялата им земя завладя - чак до Драч . И не само оная земя, която завладя брат му по плът, старият Асен, но и повече от него. Тогава беше 6713 година [=1205]. В същото време намери там [в гръцката земя] мощите на светия и блажен Йоан и честно ги пренесе от град Месина в своя славен град Търново."
Франкофонските (в по-голямата си част, Пловдив например за кратко е бил притежаван от германски барон(завзет от византийците), който по късно горчиво е плакал на глас зад стените на Станимахос разбирайки, че Калоян е наблизо със план за ипращането на въпросния барон в преизподнята) кръстоносци пристигат при Адрианопол на 13.04, Светлата сряда след Великден, когато градът вече е посрещнал царя. Бодуен и хората му се разполагат на открито поле и се приготвят да чакат за открита битка, тъй като не са готови за дълга обсада. Калоян изпраща бърза част, която да затвори вратите на крепостта пред завоевателите и така да обърка плановете им. На самия тринадесети многобройна куманска конница връхлита изневиделица недоукрепения френски лагер и увлича озверелите кръстоносци в безплодно преследване, което им струва много и скъпи жертви. На следващия ден основната част от българската армия влиза в пряк сблъсък с противника. Първоначално царят повтаря набега на куманите. Хвърлилите се в атака рицари са отведени в засада, която, по думите на Никита Хониат, е била приготвена за тях в долчинките и възвишенията на непознатата за тях местност. Победата на българите е пълна. От латинската пехота почти никой не се спасява.
Векове по-късно историкът Блазий Клайнер ще напише за българите: "… този извънредно войнствен народ… е бил повече склонен да върши славни и достойни за споменаване дела, отколкото да ги описва". Така че, доверявайки се на преценката на Клайнер, тук можем да предоставим думата на Вилардуен. Именно думите на чужденеца и врага биха имали по-голяма тежест в описанието на трагедията на кръстоносните предводители, претърпели пълно унижение и загубили своя владетел и илюзиите си за непобедимостта на рицарството пред смелостта на българските воини и техните кумански съюзници:
"… тази битка продължи дълго. Там имаше такива, които… изоставиха [императора]. Накрая, тъй като Бог допуска премеждията, [французите] бяха победени. Там на бойното поле останаха император Бодуен, който никога не избяга, и граф Луи [дьо Блоа]; император Бодуен бе заловен жив, а граф Луи бе убит. Там бяха погубени… и много други, за които книгата не говори тук. А останалите, които сполучиха да се изплъзнат, дойдоха бягайки в лагера. […] Мнозина бяха така изплашени, че бягаха… до палатките и останалите жилища. […] Тогава Жофроа маршалът… повика за съвет настрана [дожа на Венеция]… и му каза: "Сеньор, Вие виждате нещастието, което ни постигна: ние загубихме император Бодуен, граф Луи и по-голямата част от нашите хора, при това от най-добрите. Сега впрочем да помислим как да спасим останалото, защото, ако Бог не ни окаже милост, ние сме загубени."
Когато закъснялата за сражение свита на граф Луи дьо Блоа научава от самия отстъпил маршал за разгрома, рицарите потъват в отчаяние и побягват колкото могат по-далеч от бойното поле. Вилардуен описва това така:
"Не би могло да им се съобщи по-скръбна новина. Тогава можехте да видите да се проливат много сълзи и да се кършат много ръце от печал и мъка. […] И тогава Жофроа маршалът… беше твърде угрижен; защото Йоанис, кралят на Влахия и България, беше дошъл на зазоряване с цялата си армия. И той намери, че [французите] си бяха отишли. И той язди след тяхната войска и щастие бе, че не ги намери, защото те щяха да бъдат погубени окончателно, ако той ги бе намерил."
В заключение искам само да добавя, че до края на бойните действия със нашествениците, кръстоносците губят между 600 - 1000 рицари, които са френски(в по голямата си част) благородници (в интерес на истината това е почти цялото френско благородтсво по това време, което бива справедливо изклано от български меч) заедно със техните генереали, сержантите на въпросните генерали и войските на въпросните сержанти.
П.С. За мен Калоян е един от най-великите ни управници, блестящ стратег и суров воин, който печели първите си големи битки на 18 годишна възраст. Обичан от Българи и предизвикващ ужас сред враговете на Българите.
Добър ден е днес, пример за подражание
И да не забравите да разкажете какво празнувате на колегите си днес!
източници:
1.Жофроа дьо Вилардуен. Завладяването на Константинопол. Изданието е посветено на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър. Превод от старофренски, студия и бележки Иван Божилов. София 1985.
2.Иван Божилов. Фамилията на Асеневци 1186-1460. Генеалогия и просопография. Първото издание от 1986 е посветено на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър и възобновяването на българската държава. Второ допълнено издание. София 1994.
3.Венцеслав Начев. Български надписи. София 1994.
4.Търновска книжовна школа. Антология. Похвално слово за Йоан Поливотски от Евтимий, патриарх Търновски. Превод от среднобългарски Климентина Иванова. София 1996.
5.ГИБИ, т. ХХV. Nikhtas Choneiaths. Istoria ths KwnstantinoupolewsСофия 1983.
6.Робер дье Клари. Завоевание Константинополя. Перевод со средногреческого М. А. Тихомировой. Москва 1986.
.Благодаря ти за прекрасната статия :kral: Абсолютно споделям мнението ти за Цар Калоян :kral:
?