Любо пак изби рибата. Не остана риба в тая Канада, ей...
Любо, ти да не би да казваш яхти на лодките по реката покрай Saint Jean sur Richelieu? Щото това са лодки, не са яхти. Или имаш предвид яхтите на канала при Sainte Anne. Ти на яхта качвал ли си се някога, щото ми се струва, че не правиш разлика. Сред яхтите няма нито една на българин. Пак почваш да фантазираш. И да подвеждаш хората от България и ся като слезнат на летището и всички като се изпонакачат на яхтите си...

По тихо, моля, щото за мен няма да остане място по реката, а пък съм си заплюла една скромна лодчица.
За стандарта няма да говоря - "Усмивки от старите ленти". Ти ходил ли си си скоро до България, май изобщо не знаеш за какво става дума. Като стъпих на Канадска територия (без да съм принцеса), всички ми приказваха на учтива форма и продължават да го правят - тия, дето само на "ти" говорят... Ама това, щото упорито отказвам да се слея със стандарта, който е конвейр. Лошото е, че май почват да ме асимилират, щото то смешно да ходиш така сред тенесисти. А да не ти казвам, че след известно пребиваване в Канада, стъпвайки на летището в България, като ме посрещнаха българите, се почувствах като извадена от раклата на баба ми. Да ви имам стандарта, да ви имам - с тениската, дето си спал, минаваш две ръце отгоре и айде към Sainte Catherine - на джамбурето.

Любо, разсмиваш ме вече. Говори ги тия на българчетата в България, дето те четат и ти вярват. Обясни им, обаче, че колите, дето се карат не са нови и че са за сметка на това, дето носите върху себе си. За къщите нищо няма да казвам - къщичките на Трите прасенца. Като духне, покрива си го търси при Фидел Кастро...
Joana
"... и аз открих свободата, дивата соколова свобода, която ме остави без дъх, сякаш пред мен се откри един живот с вятър, слънце и гонени от вятъра облаци, живот, за чието съществуване не бях и подозирал." "Сенки в рая", Ремарк