Как бихте реагирали ако половинката ви иска да се връща?

[Bistra]

Има два цитата, които според мен пасват на случая:
" жената е или болна или недоволна"
" една жена никога не знае какво иска, но го иска веднага".

Ay, не обобщавай, моля!
Аз винаги знам какво искам и не ми се случило да не го постигна, дори и да ми отнеме повечко време.
Колкото до първото смятам, че животът е хубав, всъщност той е такъв, какъвто самите ние си го направим.
Опитвам се и дъщеря си да възпитам, че последното нещо, на което трябва да разчита са мъже.

[pumpy]

Е това е супер.
Аз пък възпитавам момчетата си да уважават жените и да не ги приемат за "бройка". Така с времето определението "бръмчалки златотърсачки" ще изчезне от употреба

Проблема е да се намери златната среда, защото в Кебек изпадат малко повече от необходимото в грешната крайност на "независимост". Не адвокатствам за зависимост, а за нормални отношения, където компромиса е необходимост. Колкото си по-независим, обаче, толкова по-малко желаеш да се нагаждаш към другите около теб и това се отнася и за двата пола.

[Bistra]

Е-еее разбира се!
Двата полюса все някога трябва да се срещнат, иначе сме застрашени от изчезване.
Те и затова се привличат, защото са противоположни. (Боже, в общия случай, де!)

[angelheart]

"Как бихте реагирали ако половинката ви иска да се връща?" С широка усмивка, разбира се
Въпрос на елементарна логика е това. Ако сметнем нещата по образеца: тя (половинката) нещастна да е ТУК, и той (половин-ът) нещастен ТУК задето тя е нещастна = 2 нещастни. Другият вариант: тя - щастлива да е ТАМ, и той - щастлив ТУК, задето няма кой да му опява на главата = 2 щастливи. Какво толкова има да му се главоблъска човек?

[Bistra]

"Как бихте реагирали ако половинката ви иска да се връща?" С широка усмивка, разбира се

Ами, аз какво казах oще в началото и ме изтриха.При нас обаче този въпрос не стои изобщо на дневен ред.
Да не му е изпила чавка акъла? Или пък на мен?

[tonich]

По една или друга причина на половинката ви не и харесва в Канада и иска да се връща обратно в България.

Как бихте постъпили...
1.тръгвате си към БГ заедно,
2.единия тръгва а другия остава
3...

Преди да пусна документите за емиграция ние с моята приятелка се разделихме като разбра че плановете са ми сериозни да се махам.
Тя ми постави въпроса така "Кое избираш Канада или мен?"

Защо си пуснал темата постфактум?! За да разбереш дали си се прецакал?..

Да, прецакал си се. Когато си избрал същата приятелка за такава. За вбъдеще внимавай с избора!

Иначе решението ти е правилно. Човек трябва да следва мечтите си, въпреки приятели/ките си.
Поздравления!

[mufc]

В моята ситуация не съм се чувствал прецакан, може би ако имах деца от нея щеше да ме гризе съвеста. Просто дадох пример какво съм направил в подобна ситуация, но определено не мога да се поставя на мястото на хора в подобна ситуация, които са си женени с години и си имат деца, та затова пуснах и темата
А вбъдеще наистина трябва да се внимава с избора на момиче

А за близко бъдеще най-добре си е да съм далеч от сериозни връзки, защото има и момичета интересчиики, които биха се опитали да ми завъртят главата само и само да се докопат и те до легален статут в Канада като се омъжат за мен например. Попадал съм на 2 такива момичета до момента и съм сигурен че аз самия хич не ги интересувам.

[pumpy]

Ако имаш деца и ти пука за тях, картинкта е съвсем различна. Имам съученик, който се разведе, но продължава да живее в БГ за да е близко до дъщерите си. А пък тук положението сигурно става съвсем трудно, защото и разстоянията са огромни и представиси единият от родителите иска да живее с децата в Монреал, а другият в Калгари - как ли се получава, или изобщо не се получава. Или можеш да се разведеш след като са ти пораснали децата, но пък тогава половината ти живот взел, че минал в компромиси. Всеки с проблемите си ...

[mufc]

Когато има брак и деца може би дилемата звучи така.
"Да си разбия семейството и да продължа да си следвам мечтите или семейството остава заедно но и горчивия вкус в устата години напред."
Тук избора определено е по-труден от колкото моята ситуация.

[Странджата]

В моята ситуация не съм се чувствал прецакан, може би ако имах деца от нея щеше да ме гризе съвеста. Просто дадох пример какво съм направил в подобна ситуация, но определено не мога да се поставя на мястото на хора в подобна ситуация, които са си женени с години и си имат деца, та затова пуснах и темата
А вбъдеще наистина трябва да се внимава с избора на момиче

А за близко бъдеще най-добре си е да съм далеч от сериозни връзки, защото има и момичета интересчиики, които биха се опитали да ми завъртят главата само и само да се докопат и те до легален статут в Канада като се омъжат за мен например. Попадал съм на 2 такива момичета до момента и съм сигурен че аз самия хич не ги интересувам.

Kуче си пич!Желая ти успех от сърце и вярвам в това!

[OILERS]

"Как бихте реагирали ако половинката ви иска да се връща?" С широка усмивка, разбира се
Въпрос на елементарна логика е това. Ако сметнем нещата по образеца: тя (половинката) нещастна да е ТУК, и той (половин-ът) нещастен ТУК задето тя е нещастна = 2 нещастни. Другият вариант: тя - щастлива да е ТАМ, и той - щастлив ТУК, задето няма кой да му опява на главата = 2 щастливи. Какво толкова има да му се главоблъска човек?

[angelheart]

Тъкмо повод да наченем новото тиквено пиво И да го ударим на кахърни приказки за половинки (бири)

[Bistra]

Ама, това наистина ли е от тиква? Големи изгъзици има тук откъм питиета.
Преди две седмици си както шмулех тихо и кротко чичо Джак, един се опита да завърже разговор. Та аз понеже съм си услужлива предложих да му сипя едно, на което той заяви:
- В никакъв случай! Аз пия само сладки ликьори!
Е, аз какво да правя...казах му:
- Оххх, M-Да, добре.

[angelheart]

Не е изцяло от тиква. И за съжаление не е и половин литър. Ако ти се четат етикети, да ти пратя, че да се запознаеш с технологията? Не мога обаче по достъпен начин да си отговоря на въпроса що за човек може да пие само сладки напитки, аз такова нещо в никакъв вид не мога да го изтрая

[Joya]

Когато има брак и деца може би дилемата звучи така.
"Да си разбия семейството и да продължа да си следвам мечтите или семейството остава заедно но и горчивия вкус в устата години напред."
Тук избора определено е по-труден от колкото моята ситуация.

При нас, аз настоявах за емигриране, мъжът ми се съгласи, и съм сигурна че би ме следвал на всякъде, както и аз него.
Имаме приятели, мъжът много искаше да заминат, трябваше заедно да започнем процедурата, жената се отказа, според мен, главно заради езика. Сега почти година и половина по-късно, тя иска да започнат, той се дърпа.
Аз лично мисля, че всичко трябва да се пробва (е не съвсем всичко ), а ако човек се чувства нещастен, може да го промени. Според мен семействата и двойките, които се разделят в чужбина, не се разделят заради самата държава, а заради трудностите, в България също има трудности, тоест е било въпрос на време да се разделят.