BgCanada

inet написа:Притеснява ме носталгията(по майка ,баща ,братя и сестри).Как се справихте вие с нея?

Всичко си зависи колко си бил свързан с тия хора, колко често сте се виждали или чували.
Но както беше казано в тия времена със скайп и прочие е все тая дали си на другия край на
света или на другия край на града.
Моето лично мнение е че носталгията е най-малкото което трябва да те притеснява.

inet написа:Здравейте! Колебая се дали да остана в България при близките ми или да замина за Канада, ... Притеснява ме носталгията (по майка ,баща, братя и сестри) ...

Не е неразрешим проблем, да бъдеш в Канада и да се чувстваш близко до роднините (или те да те чувстват близко). Проблем е да си в Канада и в България по едно и също време, обаче.

Ако много искаш да си близо до "майка ,баща ,братя и сестри" купуваш по-голяма къща за да е удобно на всички и започваш да разработваш "визови схеми", така че роднините да не се "застъпват" на Канадска земя.

Братята и сестрите подават документи за емиграция, а ти им помагаш да се адаптират по-лесно, когато ги одобрят

Носталгията към Родината, вероятно няма да е проблем (може би е само националистическа пропаганда), проблем могат да бъдат депресиите поради климата (вероятно), но това няма как да знаеш дали се отнася до теб, без да си направила 1-2 години извън България...

Чувството, за липса на роднини аз наричам "тъга"... Това също няма как да знаеш дали ще те засегне, ако не се откъснеш от тях.

Няма справяне с тия неща...
Преценяваш кое ти е по-мило и теглиш чертата.

В една друга тема един форумец предложи на друг да стои далече от "оплаквачи"..

Това явно сме пропуснали да го споменем а то е ултра важно...

Поствам го тук защото според мен тази тема е по-подходяща..

Значи в моите ранни емигрантски години, често се събирахме български компании, но в някои от тях имаше индивиди които бяха събрали цялата негативност на вселената..

Аз по принцип съм заклет оптимист и си падам малко перде, но си признавам че след няколко часа престой с горепосочените индивиди си тръгвах депресиран и отчаян от живота... Минало, настояще бъдеще... всичко беше безмислено.. Както се казва на английски "They really messed up with my mind" ..
Не знам какво ми правеха тези изроди но се чувствах един такъв "празен" Като някакво зомби от което нищо не зависи... Може би защото бях млад, нямах семейство и неща които да ценя в живота, и да бях по-податлив на такива настроения... но наистина чувството на празнота е голяма гадост... Все едно че си жив труп..

Така че... в момента който надушите негативно влияние от някой... Беж надалеч..
Негативноста в чужбина е пагубна за емигранта... Тя е като неизлечима болест.. РАК... Когато си на чуждо място, където всичко е различно е лесно човек да се подхлъзне по спиралата на негативноста и да полети надолу със зашеметяваща скорост..

И да кажа някои от тези хора въобще не бяха лоши, но просто бяха негативни... и колкото и да боли... Човек е принуден да избира.. собственото си благо или да потдържа контакт с хора които го съсипват емоционално...

Аз моят избор го направих преди време и не съжалявам..

Разбрахте ли инж. Нешев?