Емиграция ?

[inet]

Здравейте! Колебая се дали да остана в България при близките ми или да замина за Канада, с презумпция за по-добро бъдеще Притеснява ме носталгията(по майка ,баща ,братя и сестри).Как се справихте вие с нея?
Съжалявате ли ,че сте отишли там?
Ще се радвам да дадете искрени отговори

[ivandaman]

1. Емиграцията не е за всеки. Човек трябва да е много наясно с предизвикателствата и трябва да си свърши добре "домашната работа".. Сега е много по-лесно (с интернет).. Има форуми има уеб сайтове пълни с информация.. (Ти точно това правиш така че дотук ..добре)

2. Трябва да имаш РЕАЛИСТИЧНИ очаквания. Виждал съм много хора които идват с абсолютно НеРеалистични очаквания и бързо се разочароват.. Примери много но за сега няма да давам конкретни защото не смятам че е необходимо..

3. За да си емигрант трябва да си оптимист, но и да си гъвкав (така нар. Flexible). Много често нещата не се развиват по точно определения или очакваният сценарий, така че понякога за да стигнеш от А до Б може да се наложиш да минеш през В, Г или дори Я.. Понякога ще идва момент на отчаяние но човек трябва да бъде силен и да търси начини да се справя с предизвикателствата... По този път минават задължително почти всички емигранти осен тези които са големи късметлий (от които аз не познавам никой лично)..

4. Освен да си Оптимист както казах по-горе трябва да си уверен но и скромен а и реалист.. Тези които се мислят за най-отворени, най-специални, най-интелигентни и прочие бързо осъзнават че винаги има някой който е по-добър, по-способен и т.н.

5. По-горе стана въпрост за "гъвкавост".. Това е много важно когато трябва да свикваш и оценяваш различна култура ( в случая канадската).. Много от нашенците може да скочат "каква култура бе брато, на смотаните канадци държавата им е на 100 и нещо години?? Те нямата никава култура).. "
....
ГРЕШКА от страна на родните отворковци... Канада не само че има култура а тя е като машина на времето която ти дава възможност да надникнеш в бъдещето (дали ще ни се хареса или не това е отделен въпрос).. Канада е това което един ден цял свят може да бъде или би трябвало да бъде..
Само в Канада съм виждал Арабин женен за Еврейка. Циганка която да е образована и да говори с гордост за своят произход. Огромни градове в които булшинството от населението говори друг език от официалният.. Колоритност каквато просто няма да срещнеш никъде другаде по света..
Различни хора от различни нации с различни религии да живеят в една относителна хармония... Къде на друго място ще видиш нещо подобно??? В научно фантастичните романи и в .... Канада..
Много е важно човек да ги знае всички тези неща и да е подготвен за тях... Много от нашенците като дойдат и почват да опяват като разгонени монахини "А бе аз си мислих че Канада е бяла държава а то...." Тези които търсят бяла държава аз ги пращам в Русия... Бели хора там колкото искаш...

Много неща са различни и човек трябва да се научи да ги оценява или най-малкото да ги приеме.. такива каквито са. Но най-важното което трябва да постигне един емигрант особено от БГ е да превъзмогне балкано-питекантропският манталитет.. Истината е че ние сме доста чепати и понякога се държим като диваци от средновековната ера, а в Канада това просто е недопустимо.. Поне в моят случай за мен това беше най-голямото предизвикателство. Аз също съм тъмен балкански субект, и вярвай ми 20 години по-късно все още съм доста недодялан но поне съм видял как нормалните хора се държат и имам база за сравнение и това ми помага да контролирам дивашките ми инстинкти..
Малко се оптлеснах на темата за манталитета но тя в наистина фундаментална..

6. От лични наблюдения забелязвам че жените от България се адаптират по-лесно... Нямам научни обяснения защо е така но е факт.. Мъжете сме малко по-комплексирани и чувствителни и понякога доста мрънкаме, защото все нещо не ни изнася... В същото време жените като че ли са по-практични и се нагаждат по бързо към новите изисквания..

7. Сега за носталгията... Те това ми е любимата тема.. Щото тая носталгия е толкова "overrated" че направо ме дразнят с нея.. А пък на нашите медии е направо любимата тема когато стане въпрос за емигранство.. Не се правя на велик... И на мен ми е мъчно за родителите понякога.. Липсват ми примерно луканката или карначетата... ей такива неща... НО за каква носталгия говорим при положение че сега има интернет и може да се виждаш с близките си по скайп и.. да общуваш с тях в реално време.. Да четеш новините от БГ всеки ден, Да гледаш БГ телевизия (ако толкова не можеш без нея) по интернет...
Аз си спомням времената когато пращах писма до БГ и чаках 3 седмици и те я пристигнали я някой ги разпечатил да търси "нещо" в тях..
Спомням си когато чакахме хора да се приберат от БГ за да ни донесат ..."вестници"... Тъжни времена бяха и за щастие безвъзвратно отминали..
Разговора по телефона беше $3.50 долара на минута... Обаждах се само за рожденни дни и специални случаи....

Сега ситуацията е фундаментално различна... Контактът с близките и родната култура почти не се губят... а пък вече има и "сайбър секс" за тези които имат нужда от нещо повече ..

Кво повече да ти кажа братле?? (приемам че си от мъжки род ако си девойче извинявай)
Предполагам е повече от очевадно че аз съм про-емигрант и съм ЗА емиграцията... Не само заради това че примерно в БГ нещата не са много нормални, но по принцип. Ако изпитвам някаква носталгия тя е по ранните ми емигрантски години. Изживях невероятни емоции позитивни и негативни, Срещнах такива екземпляри каквито не може да откриеш и в литературните произведения.. Това да се запознаеш с култури различна от твоята както и да го погледнеш е едно душевно богатство (не зависимот дали тези култури ти допадат или не)
Натрупах толкова опит и изживявание че имам чувството че съм живял векове а не десетилетия.. Правил съм неща които никога не бих ги направил ако бях останал в БГ.. Дори смея да твърдя че аз съм това което съм защото съм емигрант. Ако бях останал в БГ щях да съм савършенно различен индивид..
Понякога когато се прибирам в родният Плевен и гледам някои от моите познати които все още живеят в същият панелен апартамент в който живееха като деца.. Работят си същата работа отпреди 20 години, Ходят по същите заведения от преди 20 години и т.н. осъзнавам че този начин на живот тази привидна стабилност и относителна сигурност просто не са за мен.. Просто не мога да си представя че мога да заменя всичко което съм изпитал и изживял за един удобен "животец" където всичко ми е ясно и познато и няма никакви изненади..
... В същото време осъзнавам че има и хора на които точно този начин на живот им допада..

Така че трябва да решиш за себе си какъв тип човек си ти или пък към кой тип искаш да принадлежиш, защото както вече споменах по-горе, хората се променят. Знам го отличен опит..

П.С.
Написах ферман но зная колко важно е решението за емиграцията. Всеки един от нас е бил в твоята ситуация и ни е пределно ясно какви чувства, емоции и съмения изживяваш...

[inet]

ivandaman,благодаря за отговора
Жена съм .Единствената причина,която ме спира са родителите ми,това ,че съм свикнала безкрайно много с тях и знам,че ще се поболеят ,ако замина А ,носталгията към България или нещо свързано с нея-не ме притеснява.

[ivandaman]

Еми ако си като повечето българки, както вече споменах ще се адаптираш по-лесно (от мъжете).. ако пък си и млада (да речем под 25 и 30 години) това е още по-голямо предимство.. По принцип колкото по-млад/а емигрираш толкова по-добре защото винаги има един момент на "догонване" с местните връстници ... В моят личен случай аз вярвам че съм 10 години назад от това което трябва да бъда.. Но не е краят на света

[inet]

На 26 съм.Не мисля,че ще имам проблем с адаптацията.За мен няма значение къде съм.В момента не се решавам заради родителите ми,а и те не искат да съм далеч от тях.Предполагам това важи за всички родители.

[ivandaman]

А това за родителите е много валиден аргумент, но в живота винаги е така.. Нещо трябва да се принесе в жертва..
В нашият случай аз съм отвъд океана а пък сестра ми е в Холандия..

И нашите са абсолютно сами, но винаги са ни подкрепяли и казват че предпочитат да сме "добре" дори и далече от колкото да сме при тях и да сме "зле".

Аз много не им вярвам но оценявам подкрепата им.. Сестра ми си ходи по-често (предимството на европа) няколко пъти в годината, докато при мен ситуацията е доста по-различна.. веднъж на две години.. Но пак е по-добре от колкото нищо..

Но има неща които безвъзвратно се губят.. От 20 години съм прекарал само една коледа/нова година с родителите ми бил съм на няколко рожденни дни на майка ми а моят рожден ден не съм го празнувал с тях от както съм заминал така че... наистина има неща които се принасят в жертва... Не е всичко по мед и масло но... Това е реалноста..

[martatabs]

Така е Ванка,прав си. И мен много пъти ме е спирало това,че ще оставя баща ми сам,но това не е оправдание и той трябва да го приеме,колкото и да боли.Лошото е,че е в такава възраст,на 67 години е.Но решил съм,край.Ако всичко се развие добре,аз съм сигурен в това,ще си го взема тук.Този мой оптимизъм ми идва понякога в повече.

[arogance]

Много е важно родителите ти и ти самата да осмислите думата емиграция. Това не е гурбет, екскурзия или прищявка.
Това е желание за започване на нов живот, на ново място с нови хора.

[ablood]

inet,
Имаш проблеми с мотивацията още преди да се взела решение "дали?".
После ще дойде "кога е подходящия момент?"
Не мисля, че ще се стигне до "трябваше ли?"

Не се заяждам. Просто смятам, че не се взима такова важно решение без силно да го желаеш. А който го желае силно мисли повече за децата си, отколкото за родителите си.

[Uspial]

Няма страшно има и по трагични случаи от твоя.
Аз познавам и такива дето зарязаха и родители и незавършили средно образование деца в БГ за да дойдат те в Канада без да говорят език.

Самолети летят в двете посоки всеки ден. Дали ще е туризъм или имиграция няма значение важното е да се види и усети лично. С питане по форуми не става. Родителите ти ще издържат една година без теб докато ти решиш.
Е ще струва 2000 - 5000 $ ама безплатна процедура и самолетни билети няма.
Ако не дойдеш да го видиш лично а имигрантската муха ти бръмчи в главата ще съжеляваш после цял живот че не си пробала.

[kill_u]

Може и да съжаляваш, после цял живот, че си пробвала. Това си е авантюризъм от където и да го погледнеш. Независимо дали идваш в Канада или Зимбабве културите са различни от Бългрската и трябва да се приспособиш.

Скоро една колежка напусна и като разпитах разбрах, че е била някаква "сектантка" от йеховите и отишла да обучава на християнство неверниците в Бряг на Слоновата кост. Нейното е също емиграция, независимо, че е канадка и независимо къде отива. Просто се сблъсква с друга култура. От тази гледна точка винаги си спомням какво ми каза изпитващия на IELTS спикинга.
"Внимавай! Отиването може да е за добро но може и да е за лошо, помисли пак..."

[myhata II]

Ела и виж как се работи и как се строи светлото бъдеще

[Странджата]

Inet , емиграцията не е само икономическа (щото имаме и сънародници пристигнали почти милионери , откъм ноу-хау поне) ако си що годе добре икономически , имаш братя и сестри , любящи родители , не те мъчи чалгарията ,и простотията , ок!Но ти си млада , ако искаш , някакво що годе светло бъдеще рискувай , единствено би било хубаво ако си идваше със собствено семейство , но това си има плюсове , минуси , тук също може да си намериш свестен другар , успех!Ванко даге е много прав.

[lancome]

действай, сега, утре може и да е късно!

[klisurov]

До тук отговарят все хора, които все още са извън България.
Има и недоволни, но все пак все още не са се върнали в България.
Малко или много, ЕМИГРАНТИТЕ (не гурбетчиите), които все още са извън България
са или хора, устроили се малко или повече,
или "надянали розовите очила" и борещи се да се докажат в живота.

Мисля, че ще е по-интересно да чуеш тези, които са се върнали.


Колкото до мен, моето мнение не е меродавно:
Аз съм със семейството си.
Родителите и брат ми са в САЩ.
Реално няма нищо, което да ме тегли към България
и никаква носталгия не ме мъчи.