BgCanada

klisurov написа:Мисля, че ще е по-интересно да чуеш тези, които са се върнали.

Абсолютно несъгласен съм.

99.99% от завърналите се в БГ емигранти твърдят, че причината не е в тях, а единствено в тъпата дестинация. Никой няма да си признае, че не е успял да се адаптира, или че не се е подготвил преди заминаването, или че не е съумял да се справи без мама и тати.

Да сте чували някой да си каже: "Уволниха ме поради некадърност"? Не! Винаги сами са напуснали, или изместени от връзкари, или кризата им е виновна.

Може и да се намерят такива дето да си признаят всичко, или пък да си кажат направо че не им е харесал адаптивния период, със "слугинската работа".

Носталгия не ме е измъчвала още... Поне не тази дето ,като стисне за гърлото и не пуска... От време на време ми става малко тъжно ,като се чувам с роднини и приятели но не бих го определил като носталгия... Дали съжалявам, че съм дошъл? Бих отговорил така - По-скоро не... Понякога е объркващо, защото един ден се чувстваш супер доволен и се наслаждаваш на всичко около себе си а на следващия всичко ти става адски чуждо и ти идва пеш да отидеш до Пиърсън След само две години в Канада не мога да дам по-категорични отговори... Живота тук също не е само възход и бъдещето не винаги е розово... Номера е да не те напуснат оптимизма и мотивацията... А иначе и аз ,като Странджата си падам по малко по-различен тип култура и съм безкрайно щастлив, че тук тийнейджърите не си тананикат кючека "Буболечка" а примерно Don't stop believing...

ablood написа: Никой няма да си признае, че не е успял да се адаптира, или че не се е подготвил преди заминаването, или че не е съумял да се справи без мама и тати.

Ablood, как си бе симпатяго, беше се загубил... Пребори ли глухарчетата по ливадата Не си коректен с това за "мама и тати"... Все едно е аз да ти кажа ,че ако не е бил брат ти да те посрещне в Канада, до сега да си си заминал... Кажете на кандидатите за имиграция колко важно е да имате хора тук за да ви ударят едно рамо в началото... За някои това може да не работи но за други работи доста успешно... Ще дам един пример с моята особа... Аз и друг път съм писал, че преди да дойда тук изкарах един гурбет в Словения... Та там ако не беше моя приятел ,който ме посрещна, си бях събрал партакешите и си бях тръгнал обратно за България още в деня на пристигането... После станах голям бабаит ,като тебе, и го давах много курназ ама ако ме беше видял някой как ми беше виснал сопола първата седмица ... Тук в Канада горе долу по същия начин... Мои приятели ме посрещнаха и така до сега...

inet написа:Здравейте! Колебая се дали да остана в България при близките ми или да замина за Канада, с презумпция за по-добро бъдеще Притеснява ме носталгията(по майка ,баща ,братя и сестри).Как се справихте вие с нея?
Съжалявате ли ,че сте отишли там?
Ще се радвам да дадете искрени отговори

Познавам няколко човека, които са се върнали от Канада. Нито един не каза лоша дума за живота там. Просто са несемейни, а купона май не е много голям.

ablood написа:... Никой няма да си признае, че не е успял да се адаптира, или че не се е подготвил преди заминаването, или че не е съумял да се справи без мама и тати...

Ами май за това говорим: Кой и как се е адаптирал. Не мисля, че става дума доколко си успял, а как си преодолял трудностите на емиграцията и какво ти е помогнало да се задържиш извън България.

Знам не един или двама, които са "оцелели", защото са имали приятели, които "да им ударят едно рамо".
Колкото до "признанията": Аз поне не очаквам такива. Но знам хора, които са се върнали, т.к. са им липсвали социалните контакти.

А за носталгията по родителите: Не знам дали някой въобще е в състояние да даде решение.

според мен първо трябва да си наясно защо НЕ искаш да живееш в БГ. после - дали ще емигрираш в Канада, Австралия, САЩ - навсякъде ще имаш подобни проблеми в началото... ако знаеш обаче защо си заминал (и защо не искаш да се върнеш) - ще се оправиш и ще си ОК..
родителите - те май са най-потърпевши, но те разбират... и ни подкрепят, колкото и да им е трудно..

ablood написа:

klisurov написа:Мисля, че ще е по-интересно да чуеш тези, които са се върнали.

Абсолютно несъгласен съм.

99.99% от завърналите се в БГ емигранти твърдят, че причината не е в тях, а единствено в тъпата дестинация. Никой няма да си признае, че не е успял да се адаптира, или че не се е подготвил преди заминаването, или че не е съумял да се справи без мама и тати.

Да сте чували някой да си каже: "Уволниха ме поради некадърност"? Не! Винаги сами са напуснали, или изместени от връзкари, или кризата им е виновна.

Е де, все пак не можеш да отречеш че имаше криза, мъничка такава, миниатурна, от която цял свят се разлюля

cocose написа:Иначе, за разлика явно от повечето хора, аз имам лошият навик да не се хваля до небесата на интервютата, така че след това шефовете остават приятно изненадани че всъщност не само че не съм излъгал, но даже и показвам повече способностти
Признавам си, лош навик, трябва някак си да се науча да лъжа повечко

E как се сдобиваш тогава с работата? Обикновенно ако не им кажеш това което искат да чуят те отсвирват...

klisurov написа:

ablood написа:... Никой няма да си признае, че не е успял да се адаптира, или че не се е подготвил преди заминаването, или че не е съумял да се справи без мама и тати...

Ами май за това говорим: Кой и как се е адаптирал. Не мисля, че става дума доколко си успял, а как си преодолял трудностите на емиграцията и какво ти е помогнало да се задържиш извън България.

Знам не един или двама, които са "оцелели", защото са имали приятели, които "да им ударят едно рамо".
Колкото до "признанията": Аз поне не очаквам такива. Но знам хора, които са се върнали, т.к. са им липсвали социалните контакти.

А за носталгията по родителите: Не знам дали някой въобще е в състояние да даде решение.

Секс, наркотици и рокендрол Тука поне дрогата е легална, така че това е начина за самотни емигранти. А за семейни емигранти, там просто на човек не му остава време да се наспи, камо ли да се затъжава за.....прочутото кисело мляко примерно, примесено с китайско нишесте за твърдост...

Разведрили сте ми темата малко
Тогава и аз да се отклоня Хипотетично как могат да се извикат родителите в Канада,но без да учат език или да има интервю на френски.

inet написа: Разведрили сте ми темата малко
Тогава и аз да се отклоня Хипотетично как могат да се извикат родителите в Канада,но без да учат език или да има интервю на френски.

Каните ги да дойдат с временнна виза - като туристи. За туристите не е задължително да се знае език.

Имах предвид да се живее там,но без интервю ,знам ли

Имигриране по семейната процедуда

http://www.cic.gc.ca/english/immigrate/ ... /index.asp