Преди 38 год. най-добрия приятел на баща ми заминал за Швейцария. Искал да вземе и баща ми, той отказал, били млади, 17годишни.
Приятелят на баща ми не можел да се върне защото такива били времената, я се върне, я лошо му се пише.
Един ден звъни тел. у нас и някой търси баща ми, неговият приятел, решил, след като отворили границите, след като времената се променили да си дойде.
Отидохме да го посрещнем на летището, дойде със съпругата си, швейцарка. Като кацна, за пръв път след 38 год. очите му бяха пълни със сълзи, сърцето му туптеше от вълнеие и радост. Беше толкова щастлив. Е вече от 10 год. живее във Варна, със съпругата си, която обожава България-природата, морето, планините, хората, културата ни.
Баща ми никога и за ден е е съжалил, че не е заминал в онази нощ.
Имал е прекрасни години, за които може да напише книга. А неговият приятел цял живот е бил чужденец, далеч от родината си, далеч от приятели, далеч от семейството си.
Аз също съм имала късмета да се родя в страхотно семейство, да имам прекрасни родители, които са ме научили да уважавам както ближния си, така и родината си, така и себе си.
Имам прекрасни и верни приятели, прекрасни моменти, неща за които тук не могат и да си помислят.
Така че тези, които отричат са едни страхливци и нищо повече. Седнали да се правят на интересни, на кой, на нас ли? ха, ха.
Това е от мен приятели. Сега ще си легна и се надявам да сънувам най-сладките сънища.

On a quelquefois assez souffert pour avoir le droit de ne jamais dire:"Je suis trop heureux"!!!