Интервюто протече някак странно.Мадам Волси разговаряше основно с преводачката сравняваха док. и аз все чаках да ми обърне внимание и да си "поговорим"малко.Та говорят си те и аз се ослушвам кога ще дойде моят ред и различавам в пороя от френска реч познат въпрос като дори не ме поглеждат, но разбирам че мен питат на колко години съм-отговорих вниманието пак е към преводачката нещо си говорят и ми разглеждат дипломите и хоп пак чувам познат въпрос Какво сте учила? Отговарям. В този дух продължихме нататък доста се узорих да отсявам въпросите зададени из между разговора им. Поне очаквах да ме погледне след като разговаря с мен. Та приключиха с мен и се прехвърлиха на съпрута ми който при въпроса А вие мосю говорите ли френски? бързо бързо си призна Не и по-добре отколкото да им губим времето. Та имаше малко комични ситуации на които всички се смяхме дори и каменната преводачка.Атмосферата малко се поразчупи. Следваха малко напътствия как без език не ще се оправим там и т.н.
Единият ни коз за който се хвана е това, че мъжът ми записа малко преди интервюто курс към Алианс франсез,но нямаше с какво да го докажем и другия коз ни беше Братовчедката в Монреал на която имахме само телефон и ел.адрес. Та по някое време подписахме някакви документи с неясно за мен съдържание, но нищо не ни дадоха на нас. Волси пожела във вторник съпрутът ми да се разходи пак до София и да й занесе док. от Алианс франсез, че учи там и точния адрес на братовчедката ако не Бай бай така поне я разбрах.
И това беше каза ни довиждане и ние напуснахме залата с пръст в уста.нито Да нито Не а пак в очакване Ужас. Три ужасни дни и нощи ще ли ни пусне или не!
Та до днес по обед ДАААААА и ние Успяхме.
Пожелавам успех на всички и Учете!!! не като нас
А учителката ни по френски ни убеждава,че вече няма такива работи-трябва задължително да знаят и двамата кандидати, иначе никакъв "pass" няма да ти дадат...Ха де! 
За къде сте без НАС бе мъже!!!
Още веднъж ЧЕСТИТО и успех за напред!!!
