Ми Монреал с едва 3 те си милиона ми се струва млако село в сравнение с 18 милионния Буенос Айрес, където сградите са средно високи поне по 15 етажа. Освен това жените тук не ходят разголени както сум свикнал ами са добре покрити. Та няма каде са си планке човек погледа по улиците. Е ще видим какво ще е през лятото.
Та ........... иначе си е супер спокойно, може да се живее супер ефтино стига да знаеш как, каква да е работа може да се намери веднага. Няма расизъм който в Аржентина беше на доста восоко ниво но няма да изброявам срещу кои че темата да не земе да се изкриви от някой дето няма какво друго да прави.
Пътуването беше с канадските авиолиний .... малко мизерничко в сравнение с британските с които по принцип съм патувал винаги. А защо ги избрах ли ...... ми иначе трябваше да парувам с АМЕРИКАН ЕЪР през Ню Йорк т.е. трябваше да кандидатствам за транзитна американска виза което прати по 100 USD на човек повече, но без гаранций за това кога ще ни я дадат а и също така и ако не ни я дадат кога ще ни уведомят.
Та така .......... минахме през Santiago de Chile кадето видях какво наистина се крие зат понятието ПЛАНИНА. Самолета започна да каца и като погледнах през прозореца ....... виско над нас се извисяваха билата на CORDILLERAS DE LOS ANDES обаче това продължи досата дълго та реших да погледна и на долу ........... та товеа което видях беха само облаци ......... доста време мина докато започне да се вижда чилийската столица. Тогава някак си се почуствах малък. Незнам как да го опиша ............ направо усещането беше невероятно. след това минахме над 3-4 езера кадето самолетът ни се отрази и кацнахме. Летището - ми супер. Е малк опо малко от това в Аржентина ама като го сравним със софийското коментара ще е излишен.
Та кацнахме в Торонто и отиваме към служителката дето ще ни обработва та си виках на акъла дали тя ще ни обработи или ние нея .....
Та май цяла нощ е била на смяна защото беше с подпъхнали очи и злобен поглед и някак си настъевено ни гледаше ........... та за млако да се оплаша, но точно тогава се сетих вълшенбите думички подсказани ми от един добър приятел от форума ......... та се приближавам и момата от индийски произход веднага със злобен тон ни поздрави и ни поиска документите и тогава казах вилшебните думики:
НИЕ СМЕ ОДОБРЕНИ ПО ИМИГРАЦИОННАТА ПРОГРАМА НА КВЕБЕК
....... и стана чудото. Изведнъж лицето на момата стана безизразно. започна да борави с къси изрази и някак си личеше че иска да и се махнем по-бързо от главата. Имах чуството че и да и кажа че влизаме в Канада с 250 долара, пак щеше да ги запише без проблем.
Та така ......... по натам я знаете. Следваше голямо посрещане от моли хора и мойто си кварталче JEAN TALON и вече на 4 тия ден почнах работа и затова нямам много време за форума. Е но не се радвайте защото това ще е временно..
Ми това за сега
