Моите наблюдения са, че американците са много по-френдли.
Аз всяка седмица влизам през Блейн, на 176-а улица от Канада.
Повечето американци ме знаят по име, има един едър хаваец който винаги ми казва “Благодаря” на български.
По-старите кучета не ми искат ни паспорт, ни манифест. Само ме питат за последните 4 цифри на трип номера, така сравняват информацията която им давам с тази която му излиза на екрана (аз съм сканиран преди да стигна до будката, и на граничаря му излиза цялата информация за мен).
Веднъж един стар граничар обучаваше новобранец и му обяснява “Ти искаш да говориш със шофьора, каквото и да е, но искаш да говориш с него. Например (и се обръща към мен), Янков, какъв цвят ти е камиона?”
Друг пък ме беше отбил за рентген и проверка на кабината, и после ми вика “Ар ю милитъри?”
Викам “Що?”, а той “Ми такъв чист и подреден камион не съм виждал”
Нямам забележки към американците.
Канадците (индийците) са по-дистанцирани, но и те повечето ме знаят по име и пропускат повечето от стандартните въпроси от рода на:
- къде живееш
- колко дена беше в Щатите
- какво караш
- от къде
- колко пик-ап-а направи
- ти ли сложи пломбата
- къде отива товара сега
- купи ли си нещо от фрий шопа
- чувстваш ли се болен
Ако е старо куче пропуска въпросите и само ми удря печата на биловете, и така
Не знам за какви мръщения и проблеми по границите ми говорите

Моят опит е друг
