

В момента разглеждаме вариантите за спонсориране и като common-law partner (просто да сме си наясно с опциите). Доколкото успях да прочета до момента, процедурата е почти идентична с тази за спонсориране на съпруг/а. Имате ли наблюдения горе-долу каква е успеваемостта на имиграцията по този начин? Ясно ми е, че с брак е по-сигурно, въпроса е колко по-сигурно, при условие, че взаимоотношенията ни са реални и не се опитваме да лъжем/подвеждаме за каквото и да е? Опитвам се да сравня двата варианта, така че да преценим има ли смисъл да инвестираме в common-law partner имиграция или в нашия случай това ще е по-скоро губене на време и средства?
Още един въпрос - имате ли представа какво се случва, ако например кандидатстваме като common-law partners и междувременно се оженим? Цялото кандидатстване се преустановява или просто "ъпдейтваме" документите и ако предположим, че той е одобрен за спонсор по това време, процедурата продължава?