Професионалната подготовка ме учи, че "всичко е възможно" затова няма да оспорвам. Обаче как дефинираме "направената грешка" - когато сме сигурни, че е грешка или когато се колебаем? Според мен трябва да е първото. Познавам доста българи в Канада и дори неколцина форумци, но не бих казал да съм усетил че някой от тях съжалява че е дошъл или че е направил грешка. Нито сред приятелите, нито сред малцината дето са ми неприятни. А на второ замисляне дори и по "колебаещата" дефиниция не се сещам за никого.KamPomme написа:Абсолщтно съм съгласен.SFBG82 написа:Абсолютен факт е, че специалисти и образовани хора могат тук в България да си осигурят вече същия стандарт, като на Запад, а при някои професии и по-добър, респективно много от тези вече се връщат в България.
Но за съжаление миграцията ще спре когато тези с неквалифицирания труд започнат да получават по-високи доходи тук, защото там разликата си стои огромна. В България заплатите в тази сфера не стигат за нищо, докато в много западни държави стигат за някакво базово ниво на спокоен живот, макар и без лукс. Така че още малко трябва за да се обърнат трендовете.
За нещастие такива като мен дето за да се качат на един влак, изтърваха друг са много. Обединява ни това че никой няма смелостта да си признае изстината за направената грешка и пропиляното време.
Това е ... c'est la vie:
https://www.youtube.com/watch?v=H7rhMqTQ4WI"
А имаме и едни дето веднъж се прибраха в България, после пак дойдоха. Пак си купиха къща и пак са доволни от работата си.