Няма да си плюеш на детството. Просто ще го оставиш там където му е мястото и ще продължиш напред. Не да бягаш, а да намериш. Трудно ми е да се поставя на мястото ти. Днес имах проблем в службата (явно се случва веднъж годишно) и трябваше да си прегледам съобщенията от преди една година, търсех една снимка, която пратих на жема ми и намерих следното, което тя ми беше написала тогава: "Твоя живот е моя живот, когато ти имаш проблем, аз имам проблем". Пожелавам ти да го намериш от все сърце, тогава живота е песенNightMartini написа:Иво,pumpy написа:За всичко в този живот се искат топки: и за да си тръгнеш и за да останеш.NightMartini написа:Само че затова се искат топки. Аз засега имам сили само да продължа напред. Всичко в тоя живот е опит, така че никога нищо не е излишно. Правя си боза, домашни кори за баница, туршия от камби, кисели краставички, лютеница, преди всичко това ми се даваше наготово.
Личен съвет: колкото по-бързо забравиш за тези червените от горе, толкова по-лесно ще ти е тук. Повечето неща ги има в българския магазин, но време никога няма в излишък.
Една позната преди години прекарваше по 6 часа средно на ден на телефона с приятели и майка си в БГ. Познай дали е още в Канада ?
Ще погледна и втория филм, това Посоки е тежка реалност, която и до днес ми държи, ако и да се прибирам на 5 години.
Ако зачеркна думите в червено, означава да си плюя на детството. Това, което ми даде България, Канада щеше да ми го открадне. Алтернативата и инвестицията в гражданство на миролюбива държава си заслужава. В България се опитаха да ме убият. Тук ако настъпя някой, той ми се извинява, че е сложил крака си близо до моя.
Да, филмът е тежък, но е истински, неподправен. Само едно изречение да запомниш ти стига - Дано ми сложат сърцето на някой добър човек.
Не знам дали двете седмици в БГ са решение на проблема, аз дойдох тук оженен, но все една "Йоана" ми се вижда по-реалния вариант, от връщането винаги на изходната точка. Не знам, просто не знам. Дано да се разбереш и ти един ден с "дядо си" 
) Дерзай!
