agent Ozo написа:Гийк, аз жив комунист не съм виждал. Те бяха използвани за да се завземе властта и след това, или малко преди това - изтребени. А на управленски позиции на държавно ниво, такива със сигурност никога не е имало. Там се нагласят все амбициозни кариеристи и интриганти. За които е без значение как ще се наричат и в коя партия ще членуват, стига да са на власт.
И затова никак не е чудно, че тези хора и техните потомци и днес са си на власт, но вече под маската на демократи и антикомунисти.
А основната членска маса на БКП, както много добре знаеш, си бяхме най-обикновени хора - работници, държавни и общински чиновници, селяни, пенсионери и т.н. Които нито сме вземали решения накъде да върви държавата, нито са ни питали за тях. Разликата ни с безпартийните бе тази, че плащахме членски внос и когато сгафехме, началниците ни триеха сол на главите и на партийни събрания, освен всичко останало. Защото сега всеки се пише, че е бил безпартиен и от семейство на безпартийни, ама това също в повечето случаи е лъжа. Както преди всеки гледаше да се изкара с работническо селски произход и имащ роднини - членове на БКП. Защото при 1 млн. души членска маса, няма начин всеки един българин да не е имал в родата си поне един партиен член т.е. "комунист".
Та аз проблеми със съвестта си нямам, колкото и каквито и етикети да ми се лепят и каквито и обвинения да ми се сипят във връзка с партийното ми членство. Което е приключило преди 28 г. и е вече само повод за дребнави заяждания.
Агента,
Структурата на съветския феодализъм наложен от нас от престъпната БКП е описан много добре от Георги Марков
И последната група на съветската феодална структура, наложена у нас, това са малките, дребни феодали, към които можем да отнесем: низовите партийни секретари и активисти, нисшите военни и милиционерски чинове, малки началници по партийна и държавна линия, голямата част от пропагандния и идеологически апарат и други дребни функционери. Всички те са изпълнителни слуги на волята на по-горните. В замяна те имат известна власт над заобикалящия ги крепостен народ. Те също ползуват дребни привилегии и могат да избягват законите, когато извършват дребни престъпления. Най-често те са крайната изкупителна жертва на провалена политика на по-висшите феодали. Но в живота на крепостниците те играят най-голяма роля, защото те са непосредствените представители на феодалната власт и черен е животът на онзи, който се намери във война с прекия си феодал. Те се бъркат не само в работата, но и в целия интимен живот на своите крепостници, в живота на техните семейства, дори налагат вето върху разводи, сватби, сменяне на адрес, ползуване на отпуска и т.н. От нравствена гледна точка дребните феодали са най-разнообразна сбирщина от умствено осакатени фанатици, родени лакеи, за които волята на господаря е над всичко, несполучили амбициозни кариеристи, дребни хитреци, за които най-важното е да се наредят на трапезата на властта, и започващи млади пробивачи, които са се устремили нагоре. Обаче поради непосредствения си контакт с крепостниците дребните феодали са по-гъвкави, повече склонни на компромиси и понякога са нещо като буферен пласт между чука, който се стоварва отгоре, и наковалнята на крепостническия свят.
Те живеят с гордостта, че все пак някой и нещо на този свят зависи от тях.
На дъното на тази типична съветска феодална стълба стои крепостният народ. Онзи народ, който по законите на феодализма е прикрепен завинаги към дадено място и дадена работа и който няма право:
да не харесва решима,
да се съмнява във феодалната идеология,
да има свое мнение и да го изказва,
да критикува феодалите,
да се организира свободно,
да избира свободно,
да пътува свободно,
да сменя работа свободно, да разполага с продуктите на труда си,
да се ползува от справедлив съд,
да има своя религия,
да бъде третиран човешки от милицията,
да слуша чужди радиостанции,
да чете книги, неодобрени от феодалите,
да не служи във феодалната армия,
да бъде себе си.
Единственото право, което крепостният народ има, е безропотно и усърдно да произвежда блага за феодалните касти и да се надява, че те ще оставят нещичко й за него. В качеството му на производствен добитък крепостникът има право на известни медицински и социални грижи, за да го поддържат работоспособен.
Това, че е приключило партийното ти членство преди 28 години не означава, че си се променил
