На мен ми опира дори във външен нужник с дупкаoptics написа:Отделно, че някои кенефи не са достатъчно дълбоки и като седна има опасност да ми опре...
Без майтап.

Без майтап

На мен ми опира дори във външен нужник с дупкаoptics написа:Отделно, че някои кенефи не са достатъчно дълбоки и като седна има опасност да ми опре...
Без майтап.
А как пикае Щерян, като хермафродит - нито прав, нито седнал - леко прикляка и вдига един крак до писуараKpetrov написа:Все много знаеш, но не всички са два метра. За мен кълченето е да пикаеш прав в самолет. Сядането не е кълчене!Pyrelight написа:Нищо не си разбрал отново!agent Ozo написа:A пък тъпите либерасти, под диктовката на Вашингтон, разправяте, че позицията на пикаене е определяща.ivan1007 написа:Та тъпите комунисти под диктовката на Масква разправяте, че пишката прави мъжа.
Кои са по-тъпи е пределно ясно.![]()
Не е определяща. Просто е смешно, че един "мъж" пред "угрозата" да си почисти седалката ще се кълчи да пикае седнал. Па негово си е! Що го е гнус?![]()
П.П. Не всички постъпват толкова малоумно, де!
Да си почистя не е угроза, но лично не виждам причина да си създавам допълнително работа, да не говорим, че не се пера след всяко посещение на WC-то. Пазенето на чистота, го считам за по-важно от "непосилното" усилие да седна. Ако малоумието ми се изразява в тези неща мога да заявя гордо, че съм малоумен.
Надявам се не си хвърляш боклуците през прозореца на колата защото така е по лесно отколкото да се "изкълчиш" и излезеш от нея до най-близкото кошче.
И от плочките в кухнята мога да го изчистя, но явно не съм виждал такъв зор като теб.
Павел написа:На мен ми опира дори във външен нужник с дупкаoptics написа:Отделно, че някои кенефи не са достатъчно дълбоки и като седна има опасност да ми опре...
Без майтап.![]()
Без майтап
Аз пък, за да не ми опира, стъпвам с единия крак на Рила а с другия на Пирин.7George написа:Павел написа:На мен ми опира дори във външен нужник с дупкаoptics написа:Отделно, че някои кенефи не са достатъчно дълбоки и като седна има опасност да ми опре...
Без майтап.![]()
Без майтапНямам снимка, но съм виждал решението, пак там някъде преди години: от 2-те страни на купчината се добавят по 2 тухли, докато можеш да се покатериш на тях...
IFF написа:Аз пък, за да не ми опира, стъпвам с единия крак на Рила а с другия на Пирин.7George написа:Павел написа:На мен ми опира дори във външен нужник с дупкаoptics написа:Отделно, че някои кенефи не са достатъчно дълбоки и като седна има опасност да ми опре...
Без майтап.![]()
Без майтапНямам снимка, но съм виждал решението, пак там някъде преди години: от 2-те страни на купчината се добавят по 2 тухли, докато можеш да се покатериш на тях...
Ами то и в Канада така! Особено сред латино-канадците, ама пусто да няма дискриминирани...!ivandaman написа:В българия е лесно.. Заменяш "co-parent" c "next door neighbour" ..
От днес имам вече нови панталонки.
В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки.
Ще запратя всички рокли на тавана
да не би да хрумне някога на мама
пак да ме направи галено момиче,
че де ще се дена кат ме види чичо.
Черньо и Писана гледат от кьошето,
колко е порасло тази нощ момчето.
Пуякът на двора веч не ме закача.
Ах тез панталонки колко много значат.
Rall написа:IFF написа:Аз пък, за да не ми опира, стъпвам с единия крак на Рила а с другия на Пирин.7George написа:Павел написа:На мен ми опира дори във външен нужник с дупкаoptics написа:Отделно, че някои кенефи не са достатъчно дълбоки и като седна има опасност да ми опре...
Без майтап.![]()
Без майтапНямам снимка, но съм виждал решението, пак там някъде преди години: от 2-те страни на купчината се добавят по 2 тухли, докато можеш да се покатериш на тях...
Да му мислят ония от Подуене...
В ледените води между Гренландия и Канада се намира малък остров, наречен Ханс. Той е по-скоро гола плоска скала, без растителност и следи от природни богатства, голяма не повече от Южния парк. От близо половин век обаче островчето е обект на лют спор между Дания и Канада, защото според международното право се намира в териториалните води и на двете страни. През 1984 датският министър на външните работи се възползва от свое пътуване до Гренландия, за да побие на Ханс датския флаг и да остави бутилка датско уиски. Научила за това, Канада изпраща своя войска, която побива канадско знаме и оставя канадско уиски, премахвайки преди това датските. Смяната на флагове и бутилки уиски продължава и до ден днешен.
Нещо подобно се случва у нас през последните месеци с Истанбулската конвенция. Спорът за нея отдавна е надхвърлил смисъла ѝ. Тя се е превърнала в един мъничък, непотребен и нацвъкан от северните чайки остров Ханс, около който ние сме се разделили на датчани и канадци, за да се зъбим един другиму.
На практика (че и на теория) Истанбулската конвенция се опитва да предложи две неща: справедливост и извратеност. Справедливостта иска да осигури защита на по-слабите от по-силните, а извратеността – да ни накара да мислим за биологичния пол не като за нещо обективно, а като за нещо субективно. За мен последното е извратено и затова използвам думата „извратеност“. Ако на някого тази дума се струва некоректна, нека предложи друга – все едно ми е, думите не са най-важното.
В нашата страна, а сигурен съм, че и във всички останали страни, където тази тема се обсъжда, Истанбулската конвенция не допринася нищо за справедливостта, защото справедливостта е достатъчно защитена от действащите законодателства. Навсякъде насилието е забранено, навсякъде се преследва от закона. Друг е въпросът доколко се прави ефективно, но ако една държава няма воля да прилага наказателния си кодекс, тя няма да прилага и разните му там конвенции. Просто ще се пръкнат едни нови чиновници, които ще усвоят едни нови пари, за да подложат на допълнителен тормоз гражданите. Ето защо от гледна точка на справедливостта Истанбулска конвенция не ни трябва.
Така че разпрата остава само по въпроса за извратеността. Извън аргументите, извън конкретното съдържание на Конвенцията, единствено според вроденото си чувство за извратеност, гражданите се разделиха на датчани и канадци.
Хора с претенции и високо самочувствие в продължение на месеци или не разбраха, или не пожелаха да разберат, че който е ПРОТИВ Истанбулската конвенция не е ЗА насилието. Все едно да ми дадат червиви ябълки, аз да кажа, че не желая червеи и поради това да бъда заклеймен, че съм против ябълките. Но сравнението не е точно, защото в Истанбулската конвенция ябълки няма.
Защо защитниците искат да останем с впечатлението, че досега жените не са били защитени и затова трябва да дойде нещо ново и невиждано, което да ги защити под нашите възторжени аплодисменти? И тези хора са толкова агресивни, че се хвърлят да обиждат опонентите си. Противниците били селяни, патрЕоти и русофили, ретроградни и мракобесни черносотници, които всяка вечер пребиват съпругите си и размазват невинната им кръв по белите си потници. Любимата им обида е ефектът „Дънинг-Крюгер“, с чието цитиране искат да блеснат колко са начетени и да докажат, че опонентите им са толкова тъпи, че чак не могат да осъзнаят колко са тъпи. Всъщност ефектът „Дънинг-Крюгер“ описва фалшивото чувство на превъзходство у некомпетентния, често демонстрирано единствено чрез цитиране на ефекта „Дънинг-Крюгер“.