Наследството на Соца

[roumensp]

Бароните на НРБ
http://m.dw.com/bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D ... a-38549197"

това вече е пускано и дискутирано

Може, но пък ми припомни лозунга "Другарки, дамските въшки са срам за комсомолките".

[joro]

Бароните на НРБ
http://m.dw.com/bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D ... a-38549197"

това вече е пускано и дискутирано

Може, но пък ми припомни лозунга "Другарки, дамските въшки са срам за комсомолките".

Едно време в автобусите в България пишеше "Не говори със шофьора".
В Русия "Не пий със шофьора".
В Америка "Не стреляй в шофьора".
В Африка "Не изяждай шофьора".
В Италия "Не говори със шофьора, ръцете му трябват да управлява автобуса".

[Ivan1007]

Тези ревльовци с тази казарма вече стават доста смешни, направо траги-комични.
Дали така плачкат момичетата в Израел и Норвегия?

В България казарма няма вече от 10 години. А НРБ е отдавна затворена страница в историята, половината от днешните българи нямат спомени за нея. Само пенсионерите изпитват някаква носталгия.

Разбирам че нито си чувал нито си виждал много неща, но това не прави изказването ти по-малко дебилско, защото всеки българин над 45 много добре знае за какво става въпрос.

Аз съм на 48 и вече забравих какво беше.

Заради това ще си останете десета дупка на кавала в Европа - който не помни миналото е осъден да го повтаря.

[Ivan1007]

За всеки интелигентен мъж от това време това са две похабени години от младия му живот. Никому ненужни при това! Жоро, ние повечето тук сме учени, не некви си там едвам спастрили трети клас, дето само ядене, пиене и тия 3 работи са им в кухите глави.

Миналото никога не се връща.
А ти колко си учен?

Дупе те лаже.
Пак ще настъпите мотиката.

[MrGeek]

Бароните на НРБ

Тази табела се изкушавам да си я сложа за подпис.

[optics]

[Pyrelight]

Ми то наистина няма какво да се обсъжда. Всичко е от ясно по-ясно! Обаче мед ми капе на сърцето, че някои комунета си го намериха - майстора в новата капиталистическа реалност.

[Kpetrov]

Тези ревльовци с тази казарма вече стават доста смешни, направо траги-комични.
Дали така плачкат момичетата в Израел и Норвегия?

Има един дето постоянно става за смях и това е дървения философ товаришч Пьетров.
Ти в коя казарма служи преди 1990та?
В БНА или в Израел, в Норвегия или в Швейцария?
Сподели твоя опит от службата си в БНА префи 1990та.
Моят е, че това беше нещо като затвор или по-скоро като лагер защото затворниците в нормалните държави имат права за разлика от войниците в БНА.

Точна дата кога трябва да съм служил няма ли да ми наложиш?
На кратко: учих, казармата се отложи, завърших, привикаха ме в районното, попаднах директно в кабинета на шефа.
Казва - И какво правим сега.
Отговарям - Влизам колкото се може по-скоро,няма време за губене.
- Отговора ми харесва, ще видя какво мога да направя.
Вече на място, съжалявам но след 1990-та. Влизат ефрейтор и офичерце в спалното и - Трябват ми доброволци за кухнята. Вдигам ръка, казват - Ти, дългия, остави! Не са ме пипнали повече за нищо освен полагащите ми се наряди.

[Ivan1007]

Товаришч Пвтров,
Нищо не искам да ти налагам - трийсетина години по-късно то е свършен факт.
Благодаря за потвърждението, че не си служил в БНА преди 1990 та, което означава, че и в този случай изказваш мнение за нещо за което нищо не знаеш.

[Kpetrov]

Товаришч Пвтров,
Нищо не искам да ти налагам - трийсетина години по-късно то е свършен факт.
Благодаря за потвърждението, че не си служил в БНА преди 1990 та, което означава, че и в този случай изказваш мнение за нещо за което нищо не знаеш.

Знам, че всички които не са мамини синчета и са служили преди 90-та не циврят на ляво и на дясно за което. Особенно трийсетина години по-късно!

[agent Ozo]

И при това циврят само тези, които истинска служба не са видели. Всеки от тях е бил я писарче в някой щаб или на ротнио, я планшетист или артелчик.

[speedy]

Родната българска казарма беше най-доброто и полезно за мен време.

Аз съм мамино синче, обаче не успях да се уредя като писар. От окопаването на 100мм оръдие придобих умения за прекопаването на цветята и храстите в задния двор. Стоенето два часа пред едно знаме в поза мирно, както и бавното обикаляне на някаква тайнствена ограда от бодлива тел в дъждове и бури, ме подготвиха за висенето в задръстванията в Торонто. Да не говорим за най-ценното - общуването със сержантския и офицерски състав (до ниво подполковник), ме убедиха, че не всичко което звучи като човешка реч е непременно плод на някакъв разум.

[agent Ozo]

Е, няма как да очакваш разум в гегата на овчаря или остена на биволаря. Щото и добичетата посредством тях общуват със стопаните си.

[Павел]

Aз, въпреки че бях мамино синче, не се оплаквам, независимо, че казармата си беше простотия откъдето да и да го погледнеш. В батальона спах само до клетвата, после 4-5 дни в седмицата у нас. В дните, в които замръквах в казармата, си вкарвах гаджето вътре. И това преди да стана агент
Както неведнъж съм казвал, живота с суров и куров и сме обградени от простотия постоянно, така че трябва да се гледа философски на нещата and to make the best of any situation

[optics]

Аз никога не съм се оплаквал, не съм бил нито писар, нито планшетист, нито артелчик, нито каквото и да било скатано. Имам 13 градски отпуски за първата година, през която никога не съм бягал през оградата. Не помня никакви награди, помня само няколко непоряда наказания.
А, и веднъж ми конфискуваха колана, щото фазана ми го завеща и се развявах с фазански колан. Няколко минути по-късно ме среща закапичето, той беше метър и четириесе, подполковник Сталев и ми вика - стой - къде ти е колана. И аз му отговарям - ами ротния ми го взе. Той разтяга една усмивка и обяснява като на първолак - той не ти го е взел мойто момче, той те е арестувал! На което аз му обяснявам - не ме е арестувал, просто ми взе колана и ме пусна да търся старшината да ми даде друг.