Ето, че дойде и мой ред да споделя радостта на повечето участници в него, а именно - успешно преминаване през първият изпит за Кебек - интервюто.
Нашето интервю беше на 19.10.2004г. от 10.00 сутрината. Бяхме там час по-рано, а сигурно и още по-рано щяхме да отидем, ако не бяха еднопосочни всички улици, водещи към "Асен Златаров". По препоръки на хора, минали по този път отидохме 15 минути по рано и какво да видим - Жак Ландри и преводачката пушат вън. Нямаше как да не ги познаем след толкова много обяснения от Ваша страна. Минахме покрай тях без да ги поздравим и влезнахме вътре. Посрещна ни бодигарда, който не дава инфо за предишни "частници" под предлог, че му е забранено, а съвсем ясно е, че и нищо не може да знае (освен ако не подслушва, ама то има камери навсякъде та едва ли).
Та влезнахме ние 4-5 минути по-рано. "Бонжур мосю, бонжур мадам" и се настанихме. Ландри веднага отвори ораждевата папка с нашите документи вътре и зачете:
-Вие ли сте мадам ...
-Oui
А вие сте мосю ....
- Oui
Вие имате дете, то се казва ... малко се затрудни с името му - Диян се казва синът ни
-Oui
Вие мадам сте родена на ....
- Oui
А вие мою сте роден на ...
- Oui
А вашето дете е на ...години. Родено е на ... ?
- Oui
Стана ми много приятно, хареса ми този начин на водене на разговора.
И изведнъж:
-Защо мадам сте избрали да имигрирате в Кебек?
-Защото ....
12-13 изречения му казах, идеално наизустени.
-ОК
Малко уточнения по нашите формуляри:
Аз, водещ апликант. Образование - 1.висше - инженер компютърни системи - стаж по специалността 6 години; 2.висше - економист, финансист - стаж по специалността 1,5 години. ФРЕНСКИ 5/5. АНГЛИЙСКИ 6/6.
Супругът ми - висше образование, инженер физик. Няма стаж по специалността, освен практиката в университета. Стаж като шофьор-доставчик и куриер - 4 години. ФРЕНСКИ 2/2. АНГЛИЙСКИ 6/6.
Поиска ни дипломите. Дадохме му ги всичките. Настъпи 4-5 минутна тишина. Даже клавиатурата на лаптопа му не се чуваше. Ама много безшумни са ги взели да ги правят тези компютри
Към мен:
- Вие сте инженер компютри. Хардуерен или софтуерен?
- Мога да работя и в двете области, отговорих.
- Знаете ли какво да правите там като инженер или нещо такова беше питал.
- Ще държа изпити за инженер, изпити по специалността ми, ще ставам член на ордена на инженерите...
- Да, каза той, но знаете ли, че в този орден членуват инженери техници, механици, не програмисти....
(откъде ли за знам, да не съм членувала там)
И надрънка някакви 4-5 изречения за инженерите, аз само си кимах с клава - Oui, Bien...
Поиска ни трудовите книжки. Дадохме му ги. Пак 4-5 минути мълчание (от наша страна де, те с преводачката си говорят по нашите документи).
Към мен:
- Къде сте учили френски?
- Частни курсове и уроци, едно ниво в Алианс франсез ...
Беше видимо доволен. Заради какво ли?!
Супругът ми го пита само три неща:
- Какво правите в момента?
- Къде работите?
- В какво се състои работата ви?
Към мен:
- Сега аз виждам, вие работите като ... старши счетоводител?
и на АНГЛИЙСКИ: В какво се състои работата ви?
Изложих се малко. След три изречения на английски, четвъртото ми дойде наготово на френски и без да му мисля си го казах като вярно. Ландри се засмя: -А, трудно се говорят два езика.
-Не, му отговорих- само практика се иска.
Окопитих се и му казах, че в момента говоря английски, но мисля на френски. Той кимпа. - Затова сме в тази стая, каза.
-Откъде научихте за нашата процедура за имиграция в Кебек?
- От ..... (приятели, телевизия, интернет, сеанси за информация и т.н.)
- Колко е населението на Кебек?
- 7 милиона. А само в Монреал живеят 3.5 милиона.
- Имате ли приятели в Кебек?
- Да, но те заминаха скоро, миналия месец.
- Дайте ми актуално състояние на вашите сметки в банките.
Дадох му.
- с Колко пари смятате да влезете в Канада.
- 5 хиляди кан. долара.
Съгласи се. Отбеляза си нещо в компютъра.
ОК, мадам. Поне 4-5 пъти използва тази думичка. Трак-трак на компютъра. Минута мълчание от всички... и .... се УСМИХНА (за 4-ти път от както сме с него в стаята). Честито. И подаде ръка към мен. Вие сте одобрени (Vous etes acceptes или нещо такова каза). Ама аз само като видях, че протегна ръка и ми стана ясно, че сме минали .. и.. взех че и аз му се усмихнах. Ръкува се с мъжът ми. И преводачката се ръкува с нас. МИНАХМЕЕЕЕЕЕЕЕЕ. Седнах след ръкуването, погледнах си часовника - 22-23 минути. БРЕЙ си викам, много малко време е минало, ама колкото-толкова. После знаете... подписи, папки с инфо за Кебек и Монреал...
Преводачката ни каза 4-5 изречения само. Той говори повече, от което аз разбрах и по-малко от половината... че не ни гарантират работа, жилище, че имаме всички права на кебекоазците, здравно осигуряване и подобни. Разбрах ги, защото съм ги чувала и преди от сеансите за информация в хотелите Тримонциум и Санкт Петербург в Пловдив.
30-35 минути.
Забравих как е довиждане на френски ... Казах на преводачката: всичко добро. Тя на нас: Късмет .. и... си хванахме магистралата за Пловдив.
Ами това беше мисля, дано не съм Ви оттегчила много и да съм била полезна за хората, на които им предстои. Дано да имате късмет и изпитващия на интервюто. Ландри е чудесен, симпатичен, добродушен и говори добре френски. Щом аз можех да му разбирам със <200 часа френски, ще можете и вие.
Все пак учете френски, че може и да е друг интервюиращия!
Успех на всички!
Фани
